Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 30.01.2013
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Административно
отделение, ІІІ-Б състав
в
публичното заседание на двадесет и втори януари
през
две хиляди и тринадесета година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Н.С.
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 12973 по описа за 2012 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
ГПК.
С решение № І-34-45 от 02.05.2012 г.,
постановено от СРС, І ГО, 34 с-в, по гр.д.№ 47252 по описа за
За да стори това, СРС е приел, че
пълномощното е частен свидетелстващ документ, който носи подписа на страната,
която го оспорва и в която част е налице и официално нотариално удостоверяване
подписа на упълномощителя, т.е по оспорването в исковата молба относно
съдържанието „ да учредява договорни ипотеки върху описания УПИ като
обезпечение на заем /кредит/ за осъществяване на строителство, договорен при
условия, определени в него”, тежестта за доказване истинността на пълномощното се
носи от ищцовата страна. Последната следвало да обори формалната
доказателствена сила съобразно чл.180 ГПК, чл.144 ГПК, отм. Това, обаче, не
било установено. От изслушаните експертизи не могло да се установи дали този
текст е добавен. Установено било, че същият е с умален шрифт, което било
възможно при копие от документи. В подкрепа на тази теза било и
обстоятелството, че в общия регистър на нотариуса, удостоверил подписът за
упълномощител се сочело на действия по упълномощаването, вкл. и оспореното
съдържание. На основание чл.183 ГПК ищцата не била представила оригинала на
пълномощното с рег.№ 7027/23.10.2003 г. С исковата молба /ИМ/ било представено
само копие.Затова и СРС е ценил същите при условията на чл.183, изр.2 ГПК. По
пълномощното с № 9139/18.10.2004 г. предмет на изследване бил подписът, т.е.
автентичността на документа. С оглед изслушаните СПЕ този довод бил
неоснователен.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Ю.В.С. /ищец пред СРС/. Във въззивната жалба се излагат довода
за неправилност на първоинстанционното решение във връзка с допуснати нарушения
на материалния закон, както и на съществени процесуални правила. Въззивницата
сочи, че мотивите на СРС били неправилни и вътрешнопротиворечиви. Съдът бил
формирал вътрешното си убеждение в несъответствие със събраните доказателства. Счита,
че от събраните доказателства при пълно и главно доказване се установявало, че
в пълномощното № 7027/23.10.2003 г. е извършена външна намеса като е подменена
волята на упълномощителката. Това било сторено след подписването на
пълномощното. В този смисъл били и заключенията на експертите. В последните се
сочело, че извършената промяна в пълномощното била съществена и не било
възможно да се дължи на копиране на документа. Съдът не бил обсъдил и
анализирал събраните по делото доказателства.
СРС бил направил абсолютно погрешен извод, че измененията в пълномощното
се дължат на извършеното копиране на документа. СРС бил допуснал съществени
процесуални нарушения като бил приложил чл.183 ГПК в тежест на ищцата. Сочи, че
оригиналът на пълномощното следва да е в упълномощеното лице. Ответникът не бил доказал, че е върнал
оригинала на пълномощното. Твърдението на ответника в този смисъл останало
недоказано. Предаването на оригинала
било опровергано и от нотариус П.. СРС не бил приложил и разпоредбата на чл.161
ГПК, което също представлявало съществено процесуално нарушение. Тази норма
била приложима, защото СРС с определение от 01.02.2010 г. задължил ответника да
представи оригинала на пълномощното, което той не бил сторил . Вместо това СРС приложил
чл.183, изр.3 ГПК.Необосновани били и изводите на СРС относно пълномощното с №
9139/18.10.2004 г. относно автентичността на документа. Сочи, че подписът на
ищцата/упълномощителка бил прост и не представлявало трудност за подправяне.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решение № І-34-45 от 02.05.2012 г., постановено от СРС, І ГО, 34 с-в, по
гр.д.№ 47252 по описа за 2009 г.С въззивната жалба не се претендират разноски.Доказателствени
искания не са направени.
От въззиваемата страна Г.Г./ответник
пред СРС/ е постъпил отговор, в който се изразява становище, че обжалваното
решение е правилно, а въззивната жалба неоснователна. Сочи, че заключенията на
които се позовава въззивницата били изготвени въз основа на копия от документи.
Тези заключения се основавали на предположения и били едностранчиви. СРС бил
постановил решението си само въз основа на доказани факти. Сочи се, че процеса
се води, тъй като според предварителния договор ищцата трябвало да заплати
договорената част от построеното.Твърди се, че оригиналът на пълномощното бил
предаден, но поради субективни факти не могло да бъде доказано. Счита, че не може да доказва отрицателни
факти като се позовава на чл.190, ал.2 ГПК.Според въззиваемия СРС правилно бил
разпределил доказателствената тежест и приложил чл.193, ал.3, изр.2 ГПК и
чл.183 ГПК.Затова и правилно предявените искове били отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски. Доказателствени искания не са направени.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 23.05.2012
г., Въззивната
жалба е подадена на 05.06.2012 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал1 ГПК.
С решението, което се обжалва не са уважени,
предявените от въззивницата –/ищец в производството пред СРС/ искове по реда на
чл. 124, ал.4 ГПК, следователно въззивната
жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
СРС е бил сезиран с иск от Ю.В.С. с правно основание
чл.124, ал.4 ГПК с твърдение, че пълномощно
рег.№ 7027/23.10.2003 г. на Нотариус Е.П., с район на действие СРС, вписана
под № 379 в НК на РБ, е неистински
документ в частта, в която е вписано правото на упълномощения Г.Г./ответник
по спора/ „ да учредява договорни ипотеки върху описания УПИ като обезпечение
на заем /кредит/ за осъществяване на строителство, договорен при условия,
определени в него”. В исковата молба се твърди, че този текст е допълнително
добавен и не е съществувал в момента, в който ищцата е подписала пълномощното.
Правният си интерес формира от това, че въз основа на това пълномощно
ответникът я задължил като ипотекарен длъжник по теглен от него кредит в размер
на 180 000 евро от Банка „Пиреос” АД, клон С. - с нот.акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ищцата и представляващ
УПИ ІІІ-795, кв***, по плана на гр.С., кв.Б., с
площ от 865 кв.м., при съседи: улица, УПИ ІІ-795, УПИ ІV-863 и имот пл.№ 559, било обезпечено вземането на банката.Твърди
се, че ищцата никога не била овластявала ответника да извърши подобни действия
от нейно име. Твърди се, че ответникът е представил пред район „Витоша” като
пълномощник друго пълномощно- рег.№
9139/18.10.2004 г. на Нотариус с рег.№ 032 В.А., за което се сочи, че
същото е неавтентично, защото ищцата
никога не била подписвала такова пълномощно. Правният си интерес от предявяване
на иска по отношение на това пълномощно мотивира с обстоятелството, че
ответникът го бил представил ведно с молба за одобряване на проекти/екзекутиви
и декларация за дадено от нея съгласие за извършване на промени по време на
строителството от одобрения проект на две жилищни сгради-билзнак А и Б с гаражи
в собствения на ищцата недвижим имот.
Искът за установяване
неистинността на документ е отрицателен установителен иск за факт, който
изрично е предвиден за допустим от закона. Чрез установителния иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК надлежно
легитимираната страна /всеки, който има интерес от установяването на
действителното правно положение/ може да иска установяване неавтентичност или
невярност на документа, т.е. оспорване авторството на обективираното в
подписания документ изявление или оспорване на съответствието между
удостоверените в официален свидетелствуващ документ факти и действителното
фактическо положение.
Целта на иска по чл.124, ал.4 ГПК е разрешаване на въпроса относно истинността на
документа, който би могъл да се ползува при реализиране на правото,
обективирано от него като по този начин се постига яснота в отношенията между
страните във връзка с реализиране на защитата по считаните за накърнени техни
субективни материални права.
Де факто в случая са предявени два обективно съединени
иска с правно основание по чл.124, ал.4 ГПК.
Относно пълномощно № 9139/18.10.2004
г. на Нотариус с рег.№ 032 В.А./л.29 по делото пред СРС/:
В гражданскопроцесуалното право
понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински -
неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е
авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било
направено от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа
е съответствието между документа и удостовереното с него, и стои само пред
свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря
на удостовереното с него фактическо положение. Свидетелстващите официални
документи, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, съставляват
доказателство за направените пред съответното длъжностно лице изявления и за
извършени от него и пред него действия.
Подписът, чиято автентичност се
оспорва, е нотариално заверен, т.е. по предвидения за това ред нотариусът е
удостоверил, че лицето е положило подписа си пред него или е заявило, че
подписът, ако вече е бил положен, е негов. В тази си част пълномощното представлява официален свидетелстващ документ,
който съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК се ползува с обвързваща формална доказателствена сила до доказване
неавтентичността на документа или неверността на нотариалното удостоверяване. При оспорване на подпис, който е нотариално
заверен, тежестта на доказване лежи върху страната, която го оспорва.
Затова в случая ищцата е тази, която при условията на пълно главно доказване е
следвало да ангажира доказателства, въз основа на които да се направи
еднозначен извод, че подписът за упълномощител не е положен от нея, така и в РЕШЕНИЕ № 324 ОТ 13.07.2011
Г. ПО ГР. Д. № 378/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС на РБ.
Такова доказване от ищцата не е проведено по делото:
От
представеното с отговора по ИМ, от Нотариус В.А. удостоверение, изх.№
001/04.01.2010 г./л.60 по делото пред СРС/ се установява, че такъв документ е
изведен в регистъра на Нотариуса със същия рег.№ 9139/08.10.2004 г. като
текста, посочен в удостоверението съвпада с текста по самото пълномощно.
Видно
от протокола, съставен за публичното съдебно заседание, състояло се на
07.04.2010 г., л.74 по делото пред СРС, адв.М.,
пълномощник на ищцата не е оспорила горните доказателства и не е възразила
същите да бъдат приети по делото, което и е сторено/виж л.75 по делото пред
СРС/.
В
същото съдебно заседание СРС е констатирал идентичност между представеното от
ищцата на с.29 пълномощно и оригинала на същото, представен от адв.Д.,
пълномощник на ответника.
От
ищцата въз основа на издаденото й съдебно удостоверение е представено /с молба
от 22.04.2010 г., л.80 по делото пред СРС/ заверено от Нотариуса извлечение от
Общия регистър, където също е вписано съдържанието на пълномощното, респ.
правата, с които се упълномощава ответника/л. 84 по делото/.
От
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото, комплексна
съдебно-почеркова експертиза/л.85 по делото пред СРС/ се установява, че подписа
под това пълномощно е положен от Ю.В.С., посочена като нейн издател.
Заключението е извършено въз основа на оригинала на документа, който видно от
протокола от публичното съдебно заседание, състояло се на 17.06.2010 г., л.**, е върнат на адв.Д., пълномощник на ответника.
Заключението е оспорено от пълномощника на ищцата, в тази му част и СРС
е допуснал изслушване на тройна СГЕ.
Заключението
на допуснатата, изслушана и приета по делото, комплексна съдебно-почеркова
експертиза, л.143 и следв. /пред СРС/, потвърждава извода на единичната такава,
че подписът под това пълномощно относно упълномощител е положен от Ю.В.С. /виж
л.152, отговор на въпрос № 1/.
Следователно, искът по чл.124, ал.4 ГПК относно пълномощно № 9139/18.10.2004
г. на Нотариус с рег.№ 032 В.А./л.29 по делото пред СРС/ е неоснователен,
поради което решението на СРС в тази му
част като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Относно пълномощно рег.№
7027/23.10.2003 г. на Нотариус Е.П., с район на действие СРС, вписана под №
379 в НК на РБ:
От
пълномощното с този рег.№ са представени два екземпляра като в единия /приложен
към заключението на вещото лице-графолог/ не съществува възможността за
учредяване на договорна ипотека и друг с оспорения текст като последния екземпляр
е представен и като приложение на исковата молба /л.12 по делото/.
Видно
от отговора на Нотариус Е.П. /л.81 по делото пред СРС/, същата не може да
представи заверено копие от това пълномощно, тъй като не го съхранява в
кантората си, но е представила заверено от нея извлечение от Общия регистър за
Извлечението от регистъра на Нотариуса, представено с отговора по ИМ/л.61
по делото/ е идентично с това, което ищцата е представила въз основа на
издаденото й съдебно удостоверение, с молбата й от 22.04.2010 г./коментирано в
горния абзац/.
В заключението
на допуснатата, изслушана и приета по делото, единична комплексна
съдебно-почеркова експертиза/л.85 по делото пред СРС/ е посочено, че вещото
лице „допуска”, че чрез изместване нагоре на основния текст, е извършена
техническа подправка на документа и текста –„да учредява договорна ипотека
върху описания УПИ, като обезпечение на заем/кредит/ за осъществяване на
строителство, договорен при условия определени от него”, е добавен като
последен абзац на първа страница/л.92 по делото/.
Видно
от отразеното в протокола във връзка с изслушването на вещото лице, последното
е работило върху ксерокопие на пълномощното, по-точно на двете копия на
пълномощното с този №- л.12 и л.13 по делото. В същото заседание вещото лице е
уточнило, че констатираната от него разлика е между двата екземпляра, а не че е
установил в пълномощното на л.12 да има напасвания и измествания. „В случая
заключението е на база отразени общи признаци в двата ксероксни варианта”.Наред
с това вещото лице сочи, че ако има два оригинала, същите биха могли да имат
различен текст, ако на компютъра е направено изместване на текста и след това е
изпринтен същия, но ако има един единствен физически носител на текста, то този
текст не би могъл да бъде изместен. При изместване на текста върху
представеното копие и копиране на документа, последния абзац би могъл да се
скрие. Вещото лице на с.5 от заключението констатира, че пълномощните на л.12 и
л.13 по делото са направени и изготвени на едно техническо средство.
Заключението в тази му част е оспорено от пълномощника на ответника и
СРС е допуснал изслушване на тройна СГЕ.
В
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото, комплексна
съдебно-почеркова експертиза /л.143-л.152 по делото пред СРС/ относно това
пълномощно /отговор на задача 2/ е посочено, че оспорения текст в екземпляра на
пълномощното с допълнителна заверка от 24.08.2005 г. на Нотариус И.Р., е с
намален размер на цялостното изображение, включващо букви, подписи, печати, в
сравнение с изображението на екземпляра на пълномощното със заверка на Нотариус
Е.П. без последния абзац на първата страница на пълномощното. За да достигнат
до извода в т.2 от заключението, вещите лица са използвали следния метод-
съвместили са изображенията на двете пълномощни като едното е снимано на
транспарантно фолио и е наложено върху другото пълномощно, като е съвместена
най-горе най-вдясно буквата „П”. Така достигат до извода, че несъвместяването е
резултат от различен размер на текстовете. За онагледяване на този метод вещите
лица са оставили самото фолио към заключението. Вещите лица са констатирали, че
двете пълномощни са изпълнени с шрифт 15, но пълномощното с допълнителния абзац
/оспорения текст/ е с по-малък размер на цялостното изображение. Отстоянията
между редовете на всяко пълномощно са еднакви. Няма сгъстяване или разреждане
на редовете в двете пълномощни. Можело да се приеме и обратното, че на копието
/с липсващия абзац/ буквите са с увеличен размер. Вещите лица сочат, че върху
оригинал не е възможно да се прави увеличение и намаляване на шрифта, това е
възможно само върху копие. Вещото лице З. е добавило, че при увеличаване на
шрифта спокойно могат да отпаднат редове.
Видно
от писмото на „Б.П.Б.” АД/л.128 по делото/ при учредяването на ипотеката е било
представено копие от пълномощното, от което копие банката е изготвила на свой
ред копие, последното представено на л.129 -130 по делото. При приемането на
това копие страните не са възразили, виж протокола на л.132 по делото. Пълномощното
пренесено на фолио от експертите е именно това пълномощно- вижда се страницата
на същото по делото –„129” и печата на Банката, виж документа върху фолиото,
л.148 по делото.
В
публичното съдебно заседание, състояло се на 10.11.2010 г. СРС е констатирал
идентичност на екземпляра на пълномощното, представен от Банката и този на л.12
по делото /представен с исковата молба/, последният представляващ текст на
пълномощното с оспорения абзац.
В
допълнителното заключение на 3 СГЕ/л.162 по делото/ вещите лица са достигнали
до извода, че представеното от Банката копие на пълномощното рег.№
7027/23.10.2003 г. с допълнителна заверка от 24.08.2005 г. на Нотариус И.Р. с
последен абзац на първа страница „да учредява договорни ипотеки върху описания
УПИ, като обезпечение на заем/кредит/ за осъществяване на строителството,
договорен при условия, определение от него” е с намелен размер на кръглия
печат. Представеното от ищцовата страна копие на пълномощното, без последния
оспорен абзац, е с размер на изображението на кръглия печат, съответстващ на
оригиналния на Нотариус Е.П., и с изкривено при копирането изображение. Изследването е извършено върху екземпляра на
пълномощното на л.129 и л.130 по делото/представен от Банката/. Вещото лице А.
е допълнило, че печатът на нотариуса на л.130 по делото съвпада с печата на
Нотариус Е.П. на прозрачното фолио към приетата в предходното с.з. експертиза. Пълномощното
на л.129 съвпада с печатния текст, свален от вещите лица на прозрачно фолио и
приложен към експертизата от предходното съдебно заседание.За улеснение е
приложен и печат от Нотариус Е.П./л.165 по делото/. Снетият от Нотариуса кръгъл
печат не съвпада с кръглия печат на фолиото на л.150 от делото, приложено към
основната експертиза. Вещите лица сочат, че отклоненията са значително
по-големи от допустимото отклонение на копията на документи съгласно
техническите характеристики на копирните машини, поради което не могат да се
приемат като резултат от техническото натрупване на грешки в копирния апарат, а
доказват, че е променен размерът на изображението.
В
обстоятелствената част на това заключение е констатирано, че по делото липсва
пълномощното на л.13 /в основното заключение е правено сравнение между
пълномощните на л.12 и л.13 по делото/. Затова вещите лица са изготвили
заключение въз основа на обектите, приложени към експертизите от 10.06.2010 г.
/на л.85 по делото/ и тази от 28.02.2011 г./на л.149- електрографски копия на
липсващото пълномощно и пълномощното на л.129, заверено от Банката. Извършено е
и посещение на място в кантората на Нотариус Е.П..
Видно
от приложенията към единичната експертиза, изготвена от вещото лице В., към нея
се съдържа копие на пълномощното, означено обект № 2, като страницата не е
номерирана по делото. В този екземпляр липсва спорния текст.
В
публичното съдебно заседание, състояло се на 11.05.2011 г./л.167 по делото/ СРС
е констатирал, че по делото липсва освен л.13 така и л.94 и е предприел
действия по възстановяване на липсващите доказателства. Страните са задължени
да представят до 19.10.2011 г. своите копия от СГЕ от 10.06.2010 г./заключение
на вещото лице В./, заедно с приложените копия от обектите на изследване.
Указания в същия смисъл са дадени и до
вещите лица.
Вещото
лице А. е депозирал обектите на изследване/л.170-л.173 по делото/.
Ищцата
е депозирала молба /л.174 по делото/, в която е посочила относно пълномощното с
рег.№ 7027 от 23.10.2003 г., че представя двата екземпляра – с и без добавения
абзац като твърди, че това са копия на документите, депозирани от нея с
исковата молба. На л.206 и л.207 са представени екземпляри на пълномощните,
съответно без и със един абзац повече. На л.184 -188 са екземплярите на
пълномощните, обозначени от вещите лица.
Доказателствата, представени от ищцата и вещите лица са приети в
публичното съдебно заседание, състояло се на 19.10.2012 г./л.228 по делото/.
Видно
от доказателствата представени от адв.Д. във връзка с указанията на СРС за
възстановяване на липсващите доказателства, върху това номерирано вече като
л.260 фигурира цифрата „13”/копирана/ и представлява екземпляр на пълномощното
без оспорения текст. Пълномощникът на ищцата, обаче, в публичното съдебно
заседание, състояло се на 25.01.2012 г., когато същите са докладвани, е заявила,
че това не са документите представени с исковата молба, поради което СРС е
приел, че не са налице предпоставките на чл.108 от ПАРОАВС и е отменил
процедурата по възстановяване на документите.
С
оглед тези действия на съда и страните експертизите на вещите лица не могат да
бъдат кредитирани, защото не може да бъде извършена проверката, такава каквато
се изисква от чл.202 ГПК.
Наред
с това тези експертизи са изготвени върху копия или копия на копия/последната
тройна СГЕ/.
Действително,
от писмото на Нотариус П. във връзка с твърдението на ответника, че
пълномощното е било върнато на ищцата в нейната кантора, се установява, че на
07.08.2006 г. не са били извършвани никакви удостоверявания за деня, поради
което следвало да се приеме, че не е съставяла констативен протокол на
основание ГПК за състояла се среща между страните по спора/л.131 по делото/.
Ще
напомним, че предмет на спора е истинността на нотариално завереното
пълномощно, явяващо се официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179,
ал.1 от ГПК относно удостоверените от нотариуса обстоятелства и отразените в
документа действия и изявления, извършени от и пред нотариуса. В настоящия
случай освен подписа на ищцата, който е официално удостоверен, предмет на
удостоверяване е и направеното от ищцата пред нотариуса изявление. С оглед
гореизложеното и съгласно чл.193, ал.3 от ГПК тежестта на доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва – ищцата.
Същевременно
доказателствена
сила на оригинален документ имат и официално заверените преписи, поради което
надлежно извлечение от задължително водените от Нотариуса регистри има доказателствена сила по чл. 179, ал. 3 ГПК. Следователно, представеното от Нотариуса извлечение от регистрите
има доказателствена сила по чл. 179 ГПК относно вписаните в тях
обстоятелства.
Както
беше вече посочено по-горе по делото е представено извлечение от Общ регистър
на Нотариус Е.П. за
Следователно, оспореният от ищцата текст на пълномощното се припокрива с
отразеното в общия регистър на нотариуса, чието извлечение беше представено и
от двете страни.
На
основание гореизложеното, макар и с други мотиви, обжалваното решение ще следва
да бъде потвърдено и в тази му част.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника
разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски- в представеното
пълномощно е налице отбелязване, че адв.възнаграждение е платено и затова
такива му се присъждат в
размер на 500 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
І-34-45 от 02.05.2012 г., постановено от СРС, І ГО, 34 с-в, по гр.д.№ 47252 по
описа за 2009 г.
ОСЪЖДА Ю.В.С., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр.С., ул.”Н.Р.”
№ **, ет.*,ап.*- адв.М.Б. и адв.Х. М.- САК, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Г., ЕГН **********, съдебен адрес:***- адв.М. Д.,
сумата в размер на 500 лв., представляваща адв.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: