Р Е Ш Е Н И Е

№ 737 / 06.Декември 2010г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и четвърти ноември 2010г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Е. Б.

Съдебен секретар: А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Б. Административно дело № 858/ 2010г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.197 и чл. 256 от АПК.

Образувано е по жалба на А.М.М., М.А.М. и А.А.М. – взискатели по изп.д. № 777/2009г. на ЧСИ – Ц. Н. от гр. Плевен, подадена чрез адв. Н. *** срещу изричен отказ на Началника на Сектор “ПП при отдел “ОП” на ОД на МВР – Плевен да издаде административен акт за спиране от движение на МПС – Фолксваген Голф 5, Рег. № ЕН9708АТ, Мерцедес 200 Е, рег. № ЕН7077ВА и Мерцедес 220 ЦДИ, рег. № ЕН7896ВМ, собственост на длъжника И. Д. Т., който отказ е обективиран в писмо Рег. № ПП4435/23.07.2010г. Иска се, след отмяна на отказа, преписката да се върне на административния орган със задължителни указания за издаване на съответния акт.

Едновременно с това се иска и отмяна на неоснователното бездействие на ответника да извърши фактическите действия по спиране от движение на посочените автомобили, като същият бъде задължен да изпълни искането на ЧСИ за спирането им от движение, за което е изпратено постановление на основание чл. 431 ал.5 от ГПК.

Жалбоподателите обосновават правния си интерес от обжалването с качеството си на взискатели по изпълнителното дело, в хода на което ЧСИ е изпратил до ответника постановление на осн. чл. 431 ал.5 от ГПК за спиране от движение на посочените МПС – собственост на длъжника и неговата съпруга и твърдят, че са узнали за отказа на 23.09.2010г., когато са уведомени с писмо от ЧСИ. Твърдят, че върху посочените МПС е бил наложен запор, вписан в КАТ – Плевен, направен е опит вещите да се опишат, но длъжникът не е съдействал на съдия изпълнителя и не е представил МПС за извършването на описа. Затова на осн. чл. 431 ал.5 от ГПК, ЧСИ е издал постановление за спиране от движение на запорираните МПС, което е изпратил до ответника за изпълнение. Вместо изпълнение ответника е отговорил с процесното писмо, с което по същество отказва да издаде индивидуален административен акт за спиране от движение на МПС и в същото време не осъществява фактически действия по спирането от движение на МПС. Излагат аргументи в жалбата за немотивираност, неправилност и незаконосъобразност на отказа и бездействието на органите на ОД на МВР – Плевен като считат, че ответника цитира неотносими за случая текстове на закони. А съгласно разпоредбата на чл. 431 ал.5 от ГПК съдебният изпълнител може да иска от органите на МВР спиране от движение на МПС, върху което е насочено изпълнение. Претендират присъждане на направените разноски.

Ответникът – Началника на Сектор “ПП” при ОД на МВР – Плевен, чийто изричен отказ в писмо Рег. № ПП4435/23.07.2010г. се оспорва и който е орган от структурата на ОД на МВР – Плевен, компетентен да извърши фактически действия по спирането от движение на МПС, върху което е насочено изпълнение в хипотезата на чл. 431 ал.5 ГПК, изразява становище за неоснователност на жалбата и по отношение на двете искания, като поддържа становището си, изразено в писмото и в писмено становище от ОД на МВР – Плевен, приложено по делото. Счита, че не е налице норма в ЗДвП и Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях, която да го овластява да издаде индивидуален административен акт за спиране от движение на МПС като редът е регламентиран в чл. 171 от ЗДвП и чл. 40 от Наредба І-45/2000г., а издаването на заповед е задължителна предпоставка за спирането на МПС от движение чрез изземването на част втора на свидетелството за регистрация. Счита, че е налице неяснота какво точно съдействие иска съдия изпълнителя от органите на МВР и дали се иска да бъдат спрени МПС документално или физически с цел извършване на оглед, след изясняването на което заявява, че ще бъде оказано необходимото съдействие в рамките на закона за извършване на действията от съдия-изпълнителя.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Препис от писмо Изх. № ПП4435/23.07.2010г. на Началника на Сектор “ПП при отдел “ОП” на ОД на МВР – Плевен, изпратено до ЧСИ, е изпратен от последния до процесуалния представител на взискателите – жалбоподатели в настоящото производство, с писмо изх. № 00230/20.09.2010г., получено на 23.09.2010г. според пощенското клеймо. Жалбата е подадена на 30.09.2010г. според входящия регистър на ОД на МВР – Плевен, в рамките на преклузивния 14-дневен срок за съдебно обжалване. Жалбоподателите като взискатели по изпълнителното дело, по чието искане ЧСИ е постановил спиране от движение на запорираните МПС на длъжника имат пряк правен интерес от обжалването, тъй като негативните последици от отказа и бездействието на началника на пътна полиция препятстват събирането на вземането и рефлектират пряко в тяхната правна сфера. Затова жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Жалбоподателите са взискатели по изп.д. № 777/2009г. на частен съдебен изпълнител Ц. Н. с Район на действие – Окръжен съд – Плевен. Образувано е по изпълнителен лист от 27.07.2009г. по гр. д. № 857/2008г. на Пловдивски Районен съд, с което И. Д. Т. от гр. Белене е осъден да заплати на жалбоподателите сумата по 956.66 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 07.02.2007г. до окончателното й плащане, както и сумата от общо 873.40 лв. деловодни разноски. В хода на изпълнителното производство е установено, че длъжника и съпругата му притежават автомобили Фолксваген Голф 5, с Рег. № ЕН 9708 АТ, Мерцедес 200Е, с Рег. № ЕН 7077 ВА и Мерцедес 220 ЦДИ, с Рег. № ЕН 7896 ВМ, върху които е наложен запор от ЧСИ от 26.08.2009г., за което Пътна полиция – КАТ- Плевен е била уведомена с писма от същата дата за отбелязване в регистъра. На 08.09.2009г. е вписала в регистъра наложените запори, за което КАТ уведомила ОД на МВР – Плевен. На 14.09.2009г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение и е уведомен, че е извършен запор върху леките автомобили, на които ще се извърши опис. На 01.03.2010г. до длъжника и съпругата му е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която се уведомяват, че на 25.03.2010 г. от 11 до 12 часа ще се пристъпи към принудително изпълнение, чрез опис на запорираните леки автомобили. Поискано е съдействие за описа и от кметство с. Шияково, където е адреса на длъжника и където ще се извърши описа. На 15.06.2010г. е изпратена нова призовка за принудително изпълнение, насрочено за 09.07.2010г. от 11 часа, чрез опис на запорираните леки автомобили. Съставен е протокол на 09.07.2010г. , от който е видно, че длъжника, редовно уведомен отсъства, на адреса не отваря никой и запорираните движими вещи не са открити.

С Постановление Изх. № 05454/13.07.2010г. ЧСИ като взел предвид, че по изпълнителното дело на 09.07.2010г. е насрочвано изпълнително действие, опис и оценка на движими вещи – автомобили, собственост на длъжника и съпругата му, и че на посочената дата длъжникът (редовно уведомен) не представил движимите вещи, предмет на принудителното изпълнение и същите се укриват, с което се възпрепятства изпълнителния процес, поради което и на основание чл. 431 ал.5 от ГПК постановил спиране от движение на леките автомобили за срок от три месеца. Заверен препис от постановлението е изпратен на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен за сведение и изпълнение. Постановлението съдържа предупреждение, че при неизпълнението му, виновните длъжностни лица носят отговорност съгласно чл. 275 ал.1 от НК. Постановлението е постъпило в ОД на МВР – Плевен с Вх. № ПП7207/14.07.2010г. В отговор с писмо Изх. № ПП 4435/23.07.2010г. до ЧСИ Началникът на ПП при отдел ОП при ОД на МВР – Плевен заявил, че редът за временно спиране от движение на МПС е регламентиран в чл. 171 т.2 от Закона за движение по пътищата, както и в чл. 40 от Наредба І-45 като са цитирани посочените законови текстове. ЧСИ препратил отговора до адв. Н. и с получаването му взискателите – жалбоподатели в настоящото производство, били уведомени за отговора на Началника на ПП – КАТ.

Между страните не се спори по фактите. Спори се произтича ли нормативно задължение за ответника за издаване на нарочен индивидуален административен акт, с който да се разпореди спиране от движение на запорираните МПС или за извършване на фактически действия по спирането от движение на тези МПС в изпълнение на постановлението на ЧСИ на основание чл. 431 ал.5 от ГПК.

Временното спиране от движение на МПС, уредено в чл. 171 т.2 от ЗДвП представлява принудителна административна мярка, която се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Налагането на принудителната административна мярка по чл. 171 т.2 – временно спиране от движение се извършва чрез поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи, върху предното стъкло на МПС. Освен като принудителна административна мярка временното спиране от движение на МПС е уредено и в наредбата по чл. 140 ал.2 от ЗДвП – Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях. В чл. 40 ал.1 от нея е посочено, че превозните средства се спират от движение освен при условията и по реда на чл. 171 т.2 ЗДвП – т.е. чрез прилагане на принудителна административна мярка със заповед на ръководителите на службите за контрол по ЗДвП и по искане на собственика, като в последния случай законът не предполага издаването на нарочна заповед. Регламентирани са фактическите действия, които следва да извърши органа при временно спиране от движение на МПС – изземва се част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак “Спрян от движение”, а иззетите свидетелства за регистрация се предават и съхраняват в структурните звена, където са регистрирани превозните средства. Когато временното спиране от движение на МПС е по искане на собственика според чл. 40 ал.1 от Наредба І-45/2000г. е необходимо писмено заявление от него, молба, в която се посочват причините за спиране на превозното средство от движение и се представя част втора на свидетелството за регистрация и документ за самоличност. Съгл. чл. 42 причините и датата на спирането от движение се въвеждат в Териториалната автоматизирана информационна система за КАТ.

Чл. 45 от наредбата съдържа още една хипотеза за спиране от движение на МПС като казва, че превозните средства, спрени от движение от органите на съдебната власт или данъчната администрация, се пускат в движение след писмено предписание от съответния орган за вдигане на забраната. В подкрепа на тази теза са и текстовете на чл. 34 ал.3 и чл. 36 от същата наредба, в които се предвижда в данните за отчета на МПС да се включва и информация за налаганите от съдебни, данъчни или митнически органи ограничения и тяхното отменяне, както и че за превозните средства, върху които са наложени ограничения от органите на съдебната власт (съд, прокуратура и следствие) или данъчната администрация, се въвежда информация по отчета и ограниченията се запазват до писмена отмяна от органа, които ги е наложил или от друг компетентен орган.

Следователно както пускането в движение, така и спирането от движение, в случаите, когато е разпоредено от орган на съдебната власт, митнически орган или данъчната администрация се основава на съответния издаден от тези органи съдебен или административен акт, произтичащ от приложимите за тези органи процесуални и материални закони, овластяващи ги да наложат такава обезпечителна, забранителна или принудителна мярка и изключва както задължението, така и възможността ръководителят на службата за контрол на движението да издава нарочен акт. При наличие на разпореждане от съдебен орган или орган на данъчната и митническата администрация за временно спиране от движение на МПС, за службите по контрол на движението произтичат задължения за фактически действия в обхвата, определен от чл. 40 ал.2, ал.3 и чл. 42 от Наредбата - изземване на част втора на свидетелството за регистрация на МПС, поставяне на знак “спрян от движение”, съхраняване на свидетелството за срока на мярката и до писмено предписание от съответния орган за вдигане на забраната, както и въвеждане на причините и датата на спирането от движение в териториалната автоматизирана информационна система за КАТ.

Разпоредбите на чл. 45 и чл. 36 от Наредба № І-45/2000г. кореспондира с чл. 431 ал.5 от ГПК, според който при необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на МВР спиране от движение на МПС, върху което е насочено изпълнение за срок от три месеца. Чл. 431 от ГПК е озаглавен “правомощия на съдебния изпълнител” и тук се включва възможността и правото той да нарежда да се отварят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения, да иска и получава информация и съдействие от полицейските органи, кмета на общината, НОИ, НАП, АДВ и други държавни органи и достъп до техните регистри, да прави справки и получава сведения за длъжника и неговото имущество и да получава извлечения от документи, включително да нарежда принудително довеждане на длъжника от органите на полицията. Затова систематичното място на ал.5 в чл. 431 ЗДвП показва, че правото на преценка дали да се спре временно от движение МПС на длъжника, върху което е насочено изпълнението, е изцяло в правомощията на съдебния изпълнител, който се произнася с постановление. Това е вид обезпечителна мярка спрямо длъжника, предвидена и прилагаща се въз основа на специален процесуален закон, но фактическото й осъществяване е задължение на ръководителите на службите за пътен контрол, произтичащо от издаден на осн. чл. 431 ал.5 от ГПК акт на съдебния изпълнител.

В този смисъл ответникът няма задължение и основание за издаване на нарочен индивидуален административен акт за временно спиране от движение на МПС на длъжника, тъй като има правомощия да разпореди временно спиране от движение МПС като принудителна административна мярка с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения само в случаите и при условията на чл. 171 т.2 от ЗДвП, какъвто не е настоящия казус.

Но при издадено постановление от съдебния изпълнител на осн. чл. 431 ал.5 от ГПК и представляващо обезпечителна мярка в изпълнителното производство, е длъжен да го изпълни, чрез осъществяване на фактическите действия по чл.40 от Наредба № І-45/2000г., за да може по този начин вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение да бъде стационирана по местонахождение, което да даде възможност да бъде описана и впоследствие обявена за публична продан за удовлетворяване вземането на взискателите. По същия начин, както при наложения от ЧСИ запор, пътна полиция е извършила фактически действия, произтичащи от постановлението като е вписала това обстоятелство в регистъра по КАТ. Това задължение за фактически действия произтича от факта, че съдебният, минтически или данъчен орган може да разпореди спиране от движение на МПС, но изпълнението на постановеното е от компетентността на органите, осъществяващи отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС, които действия съгласно чл. 34 ал.1 от Наредба № І-45/2000г. са от компетентността на териториалното звено “Пътна полиция” при ОД на МВР, където е регистрирано съответното МПС.

Затова жалбата срещу изричния отказ на Началника на ПП при ОД на МВР – Плевен за издаване на индивидуален административен акт е неоснователна и следва да се отхвърли, а искането за извършване на фактически действия от ответника в изпълнение постановлението на ЧСИ, и произтичащо от чл. 431 ал.5 от ГПК вр. чл. 45 от “Наредба № І-45/2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях” е основателно и следва да се уважи.

При този изход на делото - уважаване на алтернативното искане, на осн. чл. 143 ал.1 АПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 460 лв., от които 10 лв. – държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възстановени от бюджета на ОД на МВР – Плевен.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.М., М.А.М. и А.А.М. – взискатели по изп.д. № 777/2009г. на ЧСИ – Ц. Н. от гр. Плевен, подадена чрез адв. Н. *** срещу изричния отказ на Началника на Сектор “ПП при отдел “ОП” на ОД на МВР – Плевен да издаде административен акт за спиране от движение на МПС – Фолксваген Голф 5, Рег. № ЕН9708АТ, Мерцедес 200 Е, рег. № ЕН7077ВА и Мерцедес 220 ЦДИ, рег. № ЕН7896ВМ – собственост на длъжника И. Д. Т., който отказ е обективиран в писмо Рег. № ПП4435/23.07.2010г.

ОСЪЖДА Началника на Сектор “ПП при отдел “ОП” на ОД на МВР – Плевен да извърши фактическите действия по временно спиране от движение (за срок от 3 месеца) на запорираните МПС – Фолксваген Голф 5, Рег. № ЕН9708АТ, Мерцедес 200 Е, рег. № ЕН7077ВА и Мерцедес 220 ЦДИ, рег. № ЕН7896ВМ, произтичащи от чл. 40 ал.2, ал.3 и чл. 42 от Наредба № І-45/2000г. вр. чл. 431 ал.5 от ГПК и чл. 45 от същата наредба като в изпълнение на Постановление Изх. № 05454/13.07.2010г. на ЧСИ Ц. Н, го задължава да изземе част втора на свидетелството за регистрация и постави знак “Спрян от движение”, приеме на съхранение иззетото свидетелство и въведе причините и датата на спирането от движение в териториалната автоматизирана информационна система (ТАИС) за КАТ в 14 дневен срок.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на А. А. М. ***, М.А.М. *** и А.А. *** деловодни разноски в размер на 460 лв., от които 10 лв. – държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :