ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно
заседание на двадесет и пети юни
................. през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдията КОСЕВ Адм.Д№ 274 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят А.Й.Б. *** е обжалвал Акт за установяване на задължение по декларация №000264/24.04.2017г. на Старши експерт при Община Габрово, Дирекция “МДТ”, потвърден с Решение изх.№МДТ- 02-1542/21.08.2018г. на Директор Д МДТ при Община Габрово.
В жалбата си А.Б. твърди, че оспорения Акт бил издаден в нарушение на процесуалния ред за издаването му, на материалния закон и на тълкувателен съдебен акт, който има задължителна сила за съдилищата и администрацията.
В жалбата се твърди също, че бил поискан отвод на Директор на Д МДТ, тъй като се счита че била налице предубеденост у него, но същият не бил приет, което било процесуално нарушение. Повод за подобни твърдения бил факта, че решаващия орган не бил отписал по молба на Б. 2 бр. МПС, които той бил наследил от майка си. По отношение на твърдяното нарушение на материалния закон се твърди, че неоснователно не бил приет заявения от А.Б. отказ от наследство, оставено му от майка му. Според жалбоподателя отказът от наследство бил действителен като се излагат подробни мотиви в тази насока. В подкрепа на така изложените аргументи се цитира и Тълкувателно Решение №54/03.05.1961г. по гр.д.№36/61г. на ВС на НРБ, ОСГК. В подкрепа на направения отказ от наследство на Б. бил и факта, че същият не бил променил собствеността на въпросните две МПС в регистъра на КАТ. Причина да подаде декларация за същите МПС в Д МДТ Габрово бил факта, че така бил посъветван от служители в дирекцията и поради желанието му да не бъде санкциониран.
Претендира се отмяна на Акт за установяване на задължение по декларация №000264/24.04.2017г. на Старши експерт при Община Габрово, Дирекция “МДТ”, потвърден с Решение изх.№МДТ- 02-1542/21.08.2018г. на Директор Д МДТ при Община Габрово. В представено Становище поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена по подробно изложени съображения, като е заявено и искане за присъждане на разноски.
За ответника Директор на Дирекция МДТ Община Габрово, редовно призован, не се явява процесуален представител.
Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
С Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 000264/24.04.2017
г., издаден от длъжностно лице на длъжност Старши експерт в Дирекция
"Местни данъци и такси" при Община Габрово, на основание чл. 107, ал.
1 и ал. 3 ДОПК чл. 4, ал. 2, чл. 54, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 41 от
Наредба за определяне размера на местните данъци и такси на територията на
Община Габрово, съгласно подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ и въз основа на
данни от регистъра на ППС, поддържан от МВР и предоставян на Общината, на А.Й.Б.
*** са определени задължения за данък МПС и пътен данък съгласно ЗМДТ за
периода от 2012 г. до 2016 г. включително в размер общо на 625, 19 лева и лихва
за просрочия към тях общо в размер на 116, 22 лева. В АУЗД изрично е указано,
че на основание чл. 107, ал. 4 ДОПК актът може да се обжалва в 14-дневен срок
пред Директор на Дирекция МДТ при Община Габрово.
А.Й.Б. е обжалвал Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 000264/24.04.2017 г., от Старши експерт в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово, като с Решение изх.№МДТ- 02-1542/21.08.2018г. на Директор Д МДТ при Община Габрово е потвърден обжалвания АУЗД.
Мотив, въз основа на който Б.
претендира неправилност на АУЗД и потвърдителното Решение на Директор на Д МДТ
е заявения от него отказ от наследство, оставено от майка му, което определя и
недължимост на определения с Акта данък МПС за процесния период.
Задълженията за данък върху МПС представляват публични общински вземания,
което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Според чл. 166, ал.
1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху МПС този ред е
предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
според ал. 4, тези служители се определят със заповед на Кмета на общината.
Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152,
ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община -
на териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно в
чл. 107, ал. 3 ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или
служебно (в определените хипотези), органът по приходите може да издаде акт за
установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от
декларация. Този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му
пред Директора на териториалната дирекция.
Следователно, видно от цитираните законови разпоредби, производството по
издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци е по
реда на ДОПК, а това за местните такси - по реда на АПК. В конкретния случай
установяването на вземанията за местни данъци и за местни такси е осъществено с
един административен акт, който е издаден от орган на общинската администрация,
овластен за това със Заповед на кмета на Община Габрово.
От изложеното по- горе се вижда, че въпросния акт има характеристиките на
индивидуален административен акт и е съставен от оправомощено за това
длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия, в предписана от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 166 от
ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред
за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не
е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация. Видно от
обстоятелствената част на оспорения акт същият съдържа основанието на което е
формирано задължението, а именно подадени декларации от жалбоподателя за
притежавани от него МПС, посочен е и размера на дължимия данък за отделните
периоди за процесните МПС. В този смисъл може да се приеме, че въпросния
административен акт съдържа мотиви. Посочено е как е формирано задължението за
лицето.
По делото са представени като доказателства заверени копия от подадени от
жалбоподателя А.Б. данъчна декларация №ДК54001181/02.03.2017г. с която същият е
декларирал че е собственик на лек автомобил с рег. №********марка ***** модел ****** №*******, като е посочено че същото МПС е придобито по
наследство от майка му С. Ц. Б. и
данъчна декларация №ДК54001182/02.03.2017г. с която същият е декларирал че е
собственик на лек автомобил с рег. №*********** марка ******модел ****шаси №************* като е посочено че същото МПС е придобито по наследство от майка му С. Ц. Б.. Двете данъчни декларации са подадени лично от
А.Б.. Именно и въз основа на тези декларации се е формирало задължението в МДТ
по отношение на двете МПС за А.Б..
По делото е представено като доказателство Удостоверение за наследници
№739/01.03.2017г. от Община Габрово за С. Ц. Б. от което е видно че същата е починала на
20.09.2012г. /Акт за смърт №0755/21.09.2012г./ и е оставила за свой единствен
наследник сина си А.Й.Б.. По делото е представена и Декларация от А.Й.Б. ***, с която същият е заявил Отказ от
наследство на майка си С. Б., като е представил същия заедно с два броя
Удостоверения от МВР ПП Габрово.
Представено по делото е и заверено копие от Удостоверение №814/21.05.2018г.
от РС Габрово от което е видно, че под №4055/21.05.2018г. е вписан отказ от
наследство заявен от А.Б. по отношение на оставеното му такова от майка му С. Б..
Спорният въпрос по делото е произвел ли е действие заявения от А.Б. Отказ
от наследство на майка му и в този смисъл да е налице недължимост на
установения с АУЗД данък МПС за процесните 2 бр. МПС за посочения период от
време.
Настоящият съдебен състав споделя изложените доводи на процесуалния
представител на Директор МДТ относно формиране на данъчното задължение на
жалбоподателя А.Б.. В тази насока са и събраните по делото писмени
доказателства, които потвърждават изводите на административния орган, залегнали
в оспорения административен акт.
Наследодателят на А.Б., неговата майка С. Б. е
починал на 20.09.2012г. Същият е оставил наследство на единствения свой
наследник, жалбоподателя по делото, включително процесните два броя МПС.
А.Б. е подал лично два броя данъчни декларации по чл. 54 от
ЗМДТ-№ДК54001181/02.03.2017г. и №ДК54001182/02.03.2017г , с които е декларирал
пред Д МДТ при Община Габрово че е собственик на лек автомобил с рег. №********* марка ***** модел ****шаси №*******, и че е собственик на лек автомобил с рег. №******* марка ***** модел ***** шаси №********, като е посочено че двете МПС са придобити по
наследство от майка му С. Ц. Б..
Именно и въз основа на тези декларации се е формирало задължението в МДТ по
отношение на двете МПС за А.Б..
На 21.05.2018г. е вписан Отказ от
наследство заявен от А.Б. по отношение на оставеното му от майка му С. Б.
наследство.
На 24.04.2017г. е съставен Акт за установяване на задължение по декларация №000264/24.04.2017г. на Старши експерт при Община Габрово, Дирекция “МДТ”, който е обжалван от А.Б. и е потвърден с Решение изх.№МДТ- 02-1542/21.08.2018г. на Директор Д МДТ при Община Габрово.
Наследството съгласно чл. 48 ЗН се придобива чрез приемане. Приемането е едностранен акт, със който лицето, което може да наследява, проявява намерение да придобие наследството. То може да бъде изрично - по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН , или мълчаливо - чл. 49, ал. 2 с. з. Правото за приемане на наследството се погасява с изтичане на петгодишна давност от откриването му - чл. 50 ЗН. От откриване на наследството до неговото приемане, един период, който може да трае до пет години, наследствените имущества не принадлежат на никого. Едва когато настъпи предвиденият от закона юридически факт - приемане на наследството, възниква правото на наследника върху тези имущества, като законът (чл. 48 ЗН) придава на това обратна сила към момента на откриване на наследството. Обаче правилото за обратната сила не е основание да се приеме, че през промеждутъчния период лицето, което е приело наследството, е негов притежател. Наследството през този период няма притежател, но то не е оставено от закона без закрила. Обикновено лицата, които имат право да наследяват, или някои от тях предприемат мерки за запазване на наследствените имущества. До приемането всеки от тях може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелческите искове за запазването им ( чл. 58 ЗН).
В случая не може да се твърди, че е изтекъл срока по чл. 50 от ЗН тъй като от датата на откриване на наследството /смъртта на наследодателя 20.09.2012г./ до датата на подаване на двете данъчни декларации от Б. /02.03.2017г./ не е изтекъл посочения в цитираната разпоредба срок.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че същият бил декларирал наследените от него две МПС поради съвет на служители на Д МДТ при Община Габрово, както и за да не понесе санкции за бездействието си. Задължението за деклариране на въпросните МПС е в срок от 2 месеца от смъртта на наследодателя съгласно чл. 54 от ЗМДТ. Към момента на подаване на декларациите, въз основа на които Б. *** че е придобил процесните две МПС е изтекъл давностен срок, който изключва наказуемостта на задълженото лице. Не се доказва и твърдението на жалбоподателя, че декларирането е въз основа на съвет на служители на Д МДТ при Община Габрово.
Наследникът, който е призован към наследяване, може да
се откаже от наследството.Той може да направи това само, ако не го е приел,тъй
като отказът извършен след като е прието наследството, е недействителен поради
липса на предмет- чл. 26, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл. 44 от ЗЗД. Придобиването на наследството се
основава на волята на наследника да стане правоприемник. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗН наследството се придобива с
приемането му. Приемането
е едностранен акт, с
който лицето,което може да наследява проявява намерение да придобие
наследството. То може да бъде изрично- по реда на чл. 49, ал.1 от ЗН или мълчаливо- по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН. За да се счете, че има мълчаливо приемане на
наследството, необходими са такива действия на лицата, които имат право да наследяват,чрез
които несъмнено се изразява намерение за приемане на наследството и които
действия те не биха имали право да извършат освен в качеството си на наследник
(разпореждането с наследствено имущество, предявяването на иск за делба и
др.). Действията следва да са
такива, които не могат да бъдат
приети за временно управление на чуждо имущество с охранителна цел или влизащи
в кръга на обикновеното управление на наследствените имоти или целящи
запазването им ( чл. 58 от ЗН), нито пък счетени за извършване на
чужда работа (чл. 60 от ЗЗД). По правило приемането следва да се
изрази в активни действия, разкриващи намерението.
От представените и приети, като неоспорени писмени
доказателства представляващи две декларации по чл. 54 от ЗМДТ, подадени лично от А.Б., се установява именно
проявлението на онези активни действия, от които следва да бъде прието, че
ответникът е приел наследството останало след смъртта на наследодателя С. Б., поради което правилно служителите на Д МДТ при Община
Габрово са приели, че в вписания последствие Отказ от наследство е недействителен.
За да се счете, че има
мълчаливо приемане на наследството съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, необходими са такива
действия на лицата, които имат право да наследяват, чрез които несъмнено се
изразява намерението им да приемат наследството. Това са различни действия,
като: извършване актове на разпореждане, продажба, дарение, отстъпване на
наследствени права и пр. Съдът е задължен, при всеки конкретен случай, да
преценява доколко извършените действия са израз на несъмнена воля за приемане
на наследството. В случая
А.Б. изрично е заявил в двете подадени декларации, че придобива по наследство
декларираните два броя МПС. Същият е бил запознат със съдържанието на
декларациите и е удостоверил волята си за придобиване чрез наследяване чрез
подписа си, подавайки ги в Д МДТ Община Габрово. По този начин същият изрично е
заявил приемането на наследените автомобили.
В цитираната съдебна практика- Тълкувателно Решение №54/03.05.1961г. по гр.д.№36/61г. на ВС на НРБ,
ОСГК е застъпено становище, че
в Закона за наследството не е указано кои са правата и
задълженията на лицето, което има право да наследява, но не е приело
наследството, а управлява наследствените имущества. В случая важат общите
правила на чл. 60 и следв. ЗЗД - лицето е длъжно да се грижи за
наследствените имущества като добър стопанин, да извършва действия за тяхното
запазване и охраняване. В кръга на тези задължения не може да не се включат и
подаването на декларация за облагане с данък върху наследството, обжалването на
постановлението на данъчните органи и плащането на данъка. В тези изброени действия не са
включени подаването на декларации до Д МДТ по чл. 54 от ЗМДТ за деклариране
придобиване на МПС чрез наследяване, какъвто е настоящия случай. Тези действия трябва да
бъдат извършени в сравнително кратки срокове, предвидени в чл. 25 , 28 и 29 ЗМДТ, което също отличава настоящия казус
от цитираната съдебна практика.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че правилно е определен размера на данъчните задължения за двете МПС по отношение на А.Й.Б., отразени в оспорения пред АС Габрово АУЗД №000264/24.04.2017г. Правилно и обосновано, въз основа на мотивирано решение Старши експерт при Дирекция МДТ при Община Габрово е съставил въпросния АУЗД. Същият е правилен и законосъобразен. Постановен от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му и във форма предписана от закона. Правилно съставения АУЗД е потвърден с Решение Решение изх.№МДТ- 02-1542/21.08.2018г. на Директор Д МДТ при Община Габрово.
Неоснователни са твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че в случая са налице допуснати процесуални
нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на делото, а
именно отхвърляне на оспорването на А.Й.Б. и предвид факта, че ответната страна
не е заявила искане за присъждане на разноски по делото, съдът не следва да
присъжда разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на А.Й.Б. *** против Акт за установяване на
задължения по декларация №000264/24.04.2017г. на Старши експерт при Община
Габрово, Дирекция “МДТ”, потвърден с Решение изх.№МДТ- 02-1542/21.08.2018г. на
Директор Д МДТ при Община Габрово, като неоснователно и недоказано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :