Р Е Ш Е Н И Е

        

 

гр.  Габрово, 28.02.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                       

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ

     

при секретаря  Е.И.

като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ гр. д. № 856 по описа за 2016 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Й.П.К., ЕГН: **********, с пълномощник адв. Д.Ф. от САК, против „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК: 175074752, с предявени отрицателни установителни искове по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за кредит № 5005449946, сключен на 02.12.2013 г. между „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК: 175074752 и С.Н.Х. /кредитополучател/, както и на договор за поръчителство, сключен между „Профи Кредит България” ЕООД гр. София и Й.П.К., вследствие на който ищецът е солидарен длъжник по посочения договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът се е подписал под проект на договор, който не му е предаден, след като е бил изпратен за одобрение в централния офис на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"ЕООД. От съобщение до него от 02.10.2014 г. е установил, че договорът е заведен под номер 5005449946 и че е посочен, че е поръчител на С.Н.Х., без той да познава това лице и без да знае каква сума му е отпусната в заем. Към датата на подписването на ищеца му бил представен за подписване празен, бланков договор, казано му било, че е необходимо да даде съгласието си да бъде поръчител, като условие да му бъде отпуснат отделно заем. На него не била предоставена информация относно лицето, на което поръчителства и досежно конкретните параметри на заема, който ще обезпечава:  размер на главницата, лихвения процент по заема, годишния процент на разходите и погасителен план. Така той не е знаел какво задължение поема да обезпечава и каква е крайната цена на финансовия продукт, което нарушава императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и представлява нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Счита, че така сключеният договор е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави да се предоставя лично обезпечаване на чуждо задължение, без към момента на поемане на задължението да са посочени кое е лицето, на което ще се поръчителства и какво конкретно задължение се поема да се обезпечи. Договорът е нищожен и като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Счита, че поръчителството е уговорено чрез нелоялна търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите, а самият заем е предоставен на С.Н.Х. посредством заблуждаващи търговски практики.

Със заповед № 675 от 08.08.2013 год. па председателя на КЗП горепосочените търговски практики па „Профи Кредит България" ЕООД са забранени на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, пр. 3 от ЗЗП, поради това, че заблуждават потребителите. При проверка на KЗП, преди издаването на посочената заповед било констатирано, че ответното дружество упражнява следната търговска практика: окончателно обвързване на потребителя с условия, с които той не е имал реална възможност да се запознае преди сключването на договора за потребителски кредит. Служителите на КЗП установяват, че потребителят се среща с кредитен консултант, пред който подписва договор с  непопълнени параметри с обяснението, че кредита се одобрява от централния офис в София на дружеството. В централния офис се изготвя погасителен план и се определят окончателно характеристиките на кредита, като сума заема, ГПР, лихвен процент, размер на погасителните вноски, общо задължение и др., които заедно с документ - Общи условия се изпращат на адреса на потребителя. При проверката служителите на КЗП са констатирали, че в офиса на дружеството на видно място са окачени „Ред и условия за получаване на паричен заем от „Профи Кредит България ЕООД", от които в т. IІІ: „Процес за кандидатстване за заем" са записани стъпките за получаване на заем: „Среща с кредитен експерт и уточняване параметрите на заема, попълване на апликация, изпращане на апликация в централен офис на Профи Кредит България за разглеждане, даване на крайно  становище до два работни дни след попълване на апликацията. При одобрение сумата се превежда по предоставената от кредитоискателя сметка до 72 часа след получаване на становището по заема му. K3П е приела, че от така предоставената информация за потребителя няма яснота, че апликацията представлява договор и има силата на договор.

Според КЗП обстоятелството, че на кредитоискателите се представя проектодоговор, който се подписва впоследствие от кредитора е видно и от самите Общи условия на дружеството към договора за потребителски кредит.

На практика клиентите на финансовата институция се подписват под празни бланки на договори, като са въвеждани в заблуждение, че ще заплащат месечни вноски в по-малък размер и за по-кратки срокове от тези, които им биват изпращани впоследствие от централния офис на дружеството. Клиентите не са търговци и не разполагат със знанията и опита да попълнят съдържанието на клаузите в договора за заем относно лихвен процент, ГПР, общ размер на разходите и общия размер на задължението, а и тези параметри са в рамките на търговската дискреция на кредитодателя. ЗПК и ЗЗП, добросъвестността и добрите търговски практики вменяват изисквания към кредитните институции за предоставяне на преддоговорна информация и за включване на задължителни реквизити в и приложения към договора за кредит, които са гаранция, че потребителят ще вземе информирано решение дали кредитът отговаря на финансовите му възможности и неговите потребности. Чрез практиката „образецът на договор" да се изпраща до централния офис за одобрение се заобикалят тези изисквания и потребителите се въвеждат в заблуждение какъв точно договор сключват.

В заповедта на председателя на КЗП било решено, че ответното дружество при упражняване на дейността си използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 е, ал. 2, предл. 3 във връзка с чл. 68г., ал. 4 от Закона за защита на потребителите, тъй като не предоставя своевременно информация за крайната цена на кредитния продукт /общото задължение се съобщава впоследствие, ГПР има различна стойност от първоначално отбелязания в договора, погасителния план заедно с общите условия са предоставени впоследствие/ и освен това финансовата институция не предоставя информация, необходима на потребителя за сравняване на различните предложения за потребителски кредит и вземане на информирано решение за сключване на договор за заем. Със заповедта е забранено на дружеството използването на тази нелоялна търговска практика.

Заповед № 675 от 08.08.2013 год. на председателя на КЗП е потвърдена с решение на ВАС № 5365 от 13.05.2015г., 7- мо отделение, по адм. дело № 6571/2014 г., влязло в сила на 13.05.2015г. и считано от тази дата за ищеца са възникнали правата, регламентирани в чл. 68м , ал. 1 от 3311, съгласно който при наличие на влязла в сила заповед на КЗП, с която се забранява използването на заблуждаваща търговска практика, потребителят има право да развали потребителския контракт и да претендира обезщетение за претърпените вреди.

Съгласно чл. 142 от ЗЗД, поръчителят има право да противопостави на кредитора всички лични възражения на длъжника, поради което с изявление от 18.03.2016г. и на основание чл. 68 м, ал. I от 3311 ищецът развалил сключения с „Профи Кредит България" ЕООД договор за потребителски кредит № 5005449946 и се позовал на неговата нищожност.

Освен горното, ищецът счита, че договорът изначално не го обвързва, тъй като той е обезпечил нищожно съглашение съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

С оглед на изложеното ищецът моли съда да прогласи нищожността на договора за поръчителство и на договор за потребителски кредит № 5005449946. Претендира и направените по делото разноски, като моли на адв. Ф. да бъде присъден адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. Преди първото с.з. е представил допълнително становище, в което излага и други съображения за нищожност на процесния договор, а именно – недействителност поради неспазване на изискванията по чл. 11 ал. 1 т. 9,10,11,12 и 20 ЗПК, нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговорената лихва и наличие на неравноправни клаузи – заблуждаващи търговски практики.

В писмения си отговор ответното дружество оспорва иска като неоснователен, по следните съображения:

Неверни са изложените в исковата молба твърдения за непредоставена преддоговорна информация, за подписване на празна бланка на договора за потребителски кредит, с което е гарантирано неизвестно за ищеца задължение, за неспазени разпоредби от ЗПК. Невярно е обективираното в исковата молба твърдение на ищеца, че същият не познавал лицето, посочено като кредитополучател в договора С.Н.Х.. В карта на клиента към договор № 5005449946, която е неразделна част от договора за потребителски кредит, ищецът е декларирал връзката си с кредитополучателя Х.. На 29.11.2013 г. в 16:13 ч. служителят Марина Стойчкова се е свързала с ищеца, като в проведен телефонен разговор са уточнени още веднъж параметрите на кредита, а ищецът е заявил, че познава клиента С.Х.. На следващо място, ищецът дори е заплатил сума в размер от 130 лева по процесния договор за кредит на каса в „Алианц Банк България" АД на 12.01.2016 г. Очевидно, че лице, което е поело обезпечение при условия, твърдяни в исковата молба, не би извършило плащане. В контактната информация в извлечението от системата на ответника е отбелязан телефон на лице за контакт Марияна, познато на С.Х.. В карта на клиента към договор за кредит № 5004992009, лицето Марияна и ищецът са декларирали, че имат съвместно съжителство, а Марияна е посочила същия този телефон за връзка с нея. От това може да се направи извод, че ищецът познава кредитополучателя по процесния договор С.Х.. Освен горното ищецът е бил запознат и с процеса по сключване на договори за кредит с ответника, тъй като няколко пъти е кандидатствал и получавал кредит.

Неоснователно и невярно било обективираното в исковата молба твърдение, че ответникът в качеството си на кредитор не е предоставил преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр.

Кредиторът е съхранил единият екземпляр от предоставения на С.Х. - кредитоискател и кредитополучател, стандартен европейски формуляр. От него е видно, че ответникът в качеството си на кредитор е предоставил преддоговорна информация във формата съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит. С.Х. е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от ищеца. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 13.1. от общите условия ищецът в качеството си на солидарен длъжник се е съгласил и е упълномощил клиентът да получава всякакви документи от негово име, поради което следва да се приеме, че стандартният европейски формуляр е надлежно предоставен на и получен от името на ищеца. Това е така, тъй като лично получаване на документи и информация по договора, предоставена от кредитора, не е предвидено в чл. 5 от ЗПК.

Процедурата по сключване на договора за потребителски кредит с «ПРОФИ КРЕДИТ България» ЕООД е описана в чл. 3 от общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното, клиентът  и солидарният длъжник с помощта на кредитния експерт са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпишат ДПК и неговите приложения и да ги предадат чрез кредитния експерт на кредитора. С оглед уговорената процедура за сключване на договори за кредит, по която е сключен и процесният, твърдението на ищеца, че не били попълнени никакви данни е голословно и невярно.

Невярно е твърдението, че се предоставя за подпис празна бланка с празни полета. В чл. 3.1. от общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от договора за потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на потребителския кредит, в това число и данните на клиента. Клиентът и солидарният длъжник проверяват коректността на данните и следва да следят всички полетата да са попълнени. Твърдението на ищеца, че е подписал празна бланка, не се подкрепя от описания начин на сключване на договора за потребителски кредит в общите условия и в ред и условия за сключване на договора за потребителски кредит, който също е цитиран в исковата молба. Двете страни по сделката следва да носят отговорност за обстоятелствата, при които са сключили една сделка, а дори деклариращите данни пред кредитор носят и наказателна отговорност при деклариране на неверни данни. Кредиторът е уведомил ищеца чрез общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез документа „ред и условия за отпускане на потребителски кредит", който е поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът и солидарният длъжник с помощта на кредитния експерт попълват всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът и солидарният длъжник го подписват, след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна. Обстоятелството, че двете страни по сделката не са физически на едно и също място при нейното сключване, не би могло да доведе до извода, че се попълва празна бланка и че параметрите са променени едностранно или че договорът е недействителен. От представения договор за потребителски кредит е очевидно, че кредиторът не би могъл да изменя параметрите на кредита, без клиентът и солидарният длъжник да разпишат нов договор за потребителски кредит, тъй като всички полета са предварително попълнени пред клиента и солидарния длъжник, те са ги проверили, съгласили са се с тях и поради това са подписали договора за потребителски кредит.

Подписването на ДПК от страна на ищеца предполага, че той е прочел подписания от него договор. В случай, че ищецът твърди, че не е бил информиран, както и в случай, че впоследствие е преценил, че не е удовлетворен от параметрите на кредита, с които се е съгласил, подписвайки договора, същият е имал възможността да се откаже от договора съгласно чл. 7.1. от ОУ, без да дължи обезщетение или да посочва причина. Ищецът не е сторил това. Кредитополучателят е усвоил предоставената му в заем сума, солидарният длъжник е поел отговорност да гарантира задължението на кредитополучателя, като дори е извършил плащане на сумата от 130 лева по кредит, за който твърди, че нито знае кого обезпечава, нито знае какво задължение обезпечава.

Неоснователно е твърдението, че договорът следва да бъде подписан едновременно, в един и същи момент и в присъствието на всички страни по него. Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на насрещните им волеизявления по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният договор за потребителски кредит с ищеца в качеството му на солидарен длъжник напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ищеца всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Невярно, а и неотговарящо на писмените документи е голословното твърдение, че Й.К. е подписал празна бланка.

Неоснователно е твърдението, обективирано в исковата молба, че ищецът не е получил екземпляр на договора за потребителски кредит, ведно с общите условия. Видно от обратна разписка по пратка № 4000250184 С.Н.Х. е получил договора за кредит, ведно с общите условия на 11.12.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 13.1 от общите условия ищецът в качеството си на солидарен длъжник се е съгласил и е упълномощил клиентът, в процесния случай С.Х., да получи от негово име екземпляр от договора за потребителски кредит, неразделна част от който са общите условия, заедно с известието за одобрение.

Съгласно разпоредбата на чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП потребителят има право да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, и да претендира за обезщетение по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на КЗП има влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава. В разпоредбата на чл. 68м, ал.1 ЗЗП законодателят е изключил от обхвата на проверката на гражданския съд косвения съдебен контрол на самия административен акт, т.е. проверката за валидност и спазване изискванията на материалноправните предпоставки за издаването на административния акт. В обхвата на съдебната проверка обаче е преценката доколко в процесния случай е обективирана конкретна нелоялна търговска практика. В процесния случай това обстоятелство не е налице. Наблюдава се и огромно различие между описаната в заповед № 675/ 08.08.2013 г. на Председателя на КЗП търговска практика и практиката по сключване на процесния договор за потребителски кредит. Така в т.2 на стр 4 от Заповедта е посочено „Документът общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ООД към договора за револвиращ заем за физически лица в т.2 съдържа информация за сключване и отпускане на заем по ДРЗ /договор за револвиращ заем/. ... Въз основа на попълнена бланка на проектодоговор за ДРЗ и при положение, че са изпълнени условията, определени в ДРЗ и ОУ, Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства в искания размер (според т. V на ДРЗ) или размера на заема, одобрен от кредитора (m.VI на ДРЗ)". Очевидно е, че самият кредитен продукт е променен, подобна т.2 от общите условия не същества, не са налице и параметри на искан кредит и такива на одобрения кредит. В процесния случай параметрите на кредита са попълнени в договора за потребителски кредит, ищецът се е съгласил да обезпечава кредит с такива параметри и е подписал договора, а кредиторът е отпуснал кредит съгласно така посочените и приети от кредитоискателя и солидарния длъжник параметри. Разваляне на договора без заплащане на задълженията по него не е възможно и не е осъществено. Разваляне на договора със заявлението от 18.03.2016 г. не би могло да възникне и тъй като договорът за потребителски кредит преди тази дата е бил прекратен, а размерът му обявен за предсрочно изискуем.

В депозираната искова молба са изложени твърдения за извършване от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД на заблуждаваща и нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 686 и следващите от Закона за защита на потребителите, тъй като ищецът е бил подведен да сключи договор за кредит без да е запознат с неговите условия и е въведен в заблуждение за неговите параметри. Не е ясно кой от съставите на заблуждаваща нелоялна търговска практика ищецът счита, че е осъществен.

В договора не се съдържа място, в което кредиторът да би могъл едностранно да измени параметрите на кредита след подписването на същите от клиента и солидарния длъжник. Общите условия са представени при подписването на договора от ищеца, тъй като те представляват неразделна част от договора. Поради това е неоснователно и недоказано твърдението, че кредиторът не е предоставил на ищеца своевременно информация за параметрите на кредитния продукт и същият не е бил запознат с условията на договора преди и при подписването му. Ищецът се е съгласил да гарантира изпълнението на задължението с тези условия при сключване на договора. Освен това чл. 145, ал.2 ЗЗП изрично изключва възможността преценката за неравноправност на клаузи в потребителски договор да засегне основния предмет на договора и съдът да подмени волята на страните, като определи вместо тях вида или размера на основните им престации, съставляващи предмета на договора.

Фактическият състав на нелоялната търговска практика изисква кумулативно наличието на три елемента: първо, да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стока или услуга; второ, тази практика да противоречи на изискването за добросъвестност и компетентност; и трето, да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Законодателят е преценил, че заблуждаващата търговска практика е нелоялна, т.е. противоречаща на изискването на добросъвестност и професионална компетентност. Следователно е необходимо да бъде доказано, че посочената в исковата молба търговска практика е заблуждаваща, за да може да се приложи диспозицията на нормата на чл. 68г, ал.4 от ЗЗП.

Към момента на поемане на солидарната отговорност по процесния договор за кредит ищецът е разполагал с всички параметри на кредита, който обезпечава, които параметри кредиторът нито е имал възможност да промени едностранно, нито ги е променил. В депозираната искова молба липсва ясно посочване на информацията, която според ищецът е била от естество да доведе до отказ да поеме солидарна отговорност като сключи договора и защо според него тази информация би имала такова естество и за средния потребител.

Евентуалното прилагане на нелоялна търговска не води до нищожност на договора.

С оглед на гореизложеното, процесният договор за кредит е действителен, не са нарушени императивни правила на ЗПК, а няма и твърдение за такива, както и договорът за кредит не е сключен в резултат на използвана нелоялна търговска практика.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Е.К. и юрк. Н.Л. – М., които поддържат становището за неоснователност на предявените искове. Представя се писмена защита от юрк. Маринова, в която се развиват подробни аргументи за неоснователност на исковите претенции.

По делото  са събрани писмени  доказателства. От съвкупната  им  преценка  съдът приема  за установено  от фактическа и правна  страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № 5005449946, сключен на 02.12.2013 г. между „Профи Кредит България” ЕООД гр. София - кредитор, С.Н.Х. – клиент и Й.П.К. – солидарен длъжник, със следните параметри: сума на кредита – 5000 лв; срок  на кредита - 48; размер на вноската – 337,50 лв.; ГПР-110.70%; дата на погасяване - 15-ти ден от месеца; годишен  лихвен процент-76.89%; лихвен процент на ден- 0.21%;  общо  задължение – 16 200 лв.

Съгласно т. VI  б”Б” от  договора неразделна част от същия са Общи условия /ОУ/ за физически лица, които са предадени при подписването му, и с чието съдържание клиентът и солидарният длъжник са се запознали преди подписването  на договора, нямат забележки и се задължават да ги спазват като неразделна част на същия. Общите условия са представени от ответника. В чл. 3 от същите е разписан начина на сключване на договора за  потребителски  кредит, а именно - кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента и солидарния длъжник образец на договора. С помощта на кредитния експерт клиентът и солидарния длъжник са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на договора за потребителски кредит. След това клиентът и солидарния длъжник са длъжни собственоръчно да подпишат договора за потребителски кредит и неговите приложения и да ги предаде чрез  кредитния експерт  на  кредитора.

Договорът е сключен в писмена форма и е подписан от кредитора, клиента и  солидарния длъжник. Съгласно разпоредбата на чл. 13.1 от общите условия ищецът в качеството си на солидарен длъжник се е съгласил и е упълномощил клиентът, в процесния случай С.Х., да получи от негово име екземпляр от договора за потребителски кредит, неразделна част от който са общите условия, заедно с известието за одобрение. Видно от обратна разписка по пратка № 4000250184 С.Н.Х. е получил договора за кредит на 11.12.2013 г.

Представен е стандартен  европейски  формуляр  за предоставяне на  информация  за потребителските  кредити от  страна  на кредитора „Профи Кредит България” ЕООД за клиента С.Н.Х., който е подписан от двете страни и в който се съдържа преддоговорна информация. Посочени са параметрите на процесния договор за потребителски  кредит, възпроизведени  впоследствие в него. Във формуляра  са посочени и други важни условия по договора  за кредит, включително и правото  на  отказ от сключения договор  за кредит  в  срок от  14 календарни  дни. Формулярът е подписан  от  клиента С.Х.  на 28.11.2013 г., т.е. преди сключване на договора за потребителски кредит.

Размерът на сумите по кредита, които са посочени  във  формуляра  за  предоставяне  на  информация, изцяло  съвпадат с  тези в договора за потребителски кредит № 5005449946, сключен на 02.12.2013 г. между ответника и С.Х., който в качеството си на потребител е изразил предварително информирано съгласие  за  параметрите на  договора за  потребителски  кредит.

В раздел ІІІ от процесния договор за потребителски кредит е посочено, че предоставената в заем на клиента сума се изплаща по посочена в същия раздел негова банкова сметка в „БАНКА ДСК” ЕАД. По делото не се представи платежно нареждане или друг документ, от който да се установява, че С.Х. е получил сумата 5000 лв. по посочената в договора банкова сметка.

В чл.7.3.1 от Общите условия към  договора  за потребителски  кредит е прдвидено, че при погасяване на главницата, клиентите имат  право да получат при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение  под формата на погасителен  план за извършените и предстоящи плащания с посочване на дължимите плащания, сроковете и условията   за извършването на тези плащания.

Съгласно чл. 10.1 от ОУ солидарният длъжник се задължава да отговаря за всички задължения на клиент, свързани с погасяване на кредита, вкл. всички отпуснати на клиента револвинги, санкции и следващи задължения, произтичащи от договора за кредит и ОУ.

С покана от 02.10.2014 г. ответното  дружество е отправило  заявление до С.Н.Х., че прекратява  едностранно  договора за  потребителски кредит, считано от 01.10.2014 г. и обявява задълженията по него за незабавно изискуеми, като начислява и неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителен план, с оглед на което общата дължима сума възлиза на 15 872,24 лв., което включва 14 144,39 лв. непогасена част от задължението съгласно договора, лихви за забава 20,08 лв. и неустойка поради прекратяване 1 707,77 лв.

С уведомително писмо от 02.10.2014 г. „Профи Кредит България” ЕООД е уведомило и ищеца за едностранното прекратяване на договора за кредит, и горепосочения размер на дължимите суми.

Видно от вноска бележка от 12.01.2016 г., на посочената дата ищецът е внесъл сумата 130 лв. по сметка на ответника в „Алианц Банк България” АД, като в основанието за плащане е посочен номера на процесния договор, както и още един номер. 

Видно от писмено заявление от 18.03.2016г., ищецът е отправил изявление до ответника за едностранно разваляне на процесния договор за потребителски  кредит, като се позовава на обстоятелството, че не познава главния длъжник С.Х. и на нищожността на договора за заем.

 Като свидетели по делото са разпитани С.Н. Христо и Марияна Костадинова Хараланова.

От показанията на св. Х. се установява, че той познава ищеца по повод процесния договор за потребителски кредит. Двамата се срещнали, събрани от представителката на ответното дружество за гр. Габрово на име Р., която им казала, че може да им помогне да получат кредит. Получената сума била разделена между свидетеля и ищеца, като свидетелят взел 1000 лв., а ищеца – 4000 лв. Получената от свидетеля сума му била предадена на ръка от тази жена на име Р.. Свидетелят твърди, че не е подписвал документ за получената сума. Свидетелят заяви, че е погасил над 1000 лв. по кредита, а ищецът е погасил максимум една вноска. Свидетелят заяви, че е получил документите по кредита, но погасителният план бил при служителката на ответника и той не разбрал колко трябва да върне. На седмата-осмата вноска служителката му казала, че ако продължава така да внася, ще му падне вноската.

От показанията на св. Хараланова се установява, че тя живее на съпружески начала с ищеца. Научил, че е станал поръчител на св. Х. след една година. Свидетелката и ищеца се срещнали със служителката на ответното дружество на име Р.. Първо свидетелката поискала кредит, а след това и ищеца. Двамата се подписали на различни празни бланки, които били подписани по едно и също време, в едно кафене. Един-два пъти ищецът и свидетелката се били срещали със св. Х., който помолил ищеца да връща кредита.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на годишния процент на разходите по процесния кредит /ДПК от 02.12.2013 г./ е 110,70%, като в изчисляването му е включен единствено компонента годишен лихвен процент – 76,89%. В заключението вещото лице е посочило, че погасителният план е изискан, респ. получен от ответника.

Видно от представените заповед № 675 от 08.08.2013 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите и решение на ВАС № 5365 от 13.05.2015г., 7- мо отделение, по адм. дело № 6571/2014 г., при проверка от служители на КЗП било констатирано, че ответното дружество упражнява следната търговска практика: окончателно обвързване на потребителя с условия, с които той не е имал реална възможност да се запознае преди сключването на договора за потребителски кредит. Служителите на КЗП установяват, че потребителят се среща с кредитен консултант, пред който подписва договор с непопълнени параметри с обяснението, че кредита се одобрява от централния офис в София на дружеството. В централния офис се изготвя погасителен план и се определят окончателно характеристиките на кредита, като сума заема, ГПР, лихвен процент, размер на погасителните вноски, общо задължение и др., които заедно с документ - Общи условия се изпращат на адреса на потребителя. При одобрение сумата се превежда по предоставената от кредитоискателя сметка до 72 часа след получаване на становището по заема му. K3П е приела, че от така предоставената информация за потребителя няма яснота, че апликацията представлява договор и има силата на договор. Със заповедта на председателя на КЗП е забранено на ответното дружество при упражняване на дейността да използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 е, ал. 2, предл. 3 във връзка с чл. 68г., ал. 4 от Закона за защита на потребителите и по конкретно – да не предоставя своевременно информация за крайната цена на кредитния продукт /като общото задължение се съобщава впоследствие, ГПР има различна стойност от първоначално отбелязания в договора, погасителния план заедно с общите условия са предоставени впоследствие/ и освен това финансовата институция не предоставя информация, необходима на потребителя за сравняване на различните предложения за потребителски кредит и вземане на информирано решение за сключване на договор за заем.

С оглед на така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на предявения иск е признаването за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 16 200 лв., поради нищожността на договор за потребителски кредит № 5005449946, сключен на 02.12.2013 г. между „Профи Кредит България” ЕООД гр. София - кредитор, С.Н.Х. – клиент и Й.П.К. – солидарен длъжник, с оглед твърдяното противоречие с императивни изисквания на Закона за потребителския кредит, в т.ч. изискванията   за  съдържание на договора, съгласно  разпоредбата  на  чл.11, ал.1, т. т. 9,10,11,12 и 20 ЗПК, противоречие на договора за поръчителство с добрите нрави, нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговорената лихва и наличие на неравноправни клаузи – заблуждаващи търговски практики.

С оглед уговорените между  страните задължения по процесния договор за потребителски кредит и чл. 10.1 от общите условия към същия, съдът намира, че отговорността на ищеца като солидарен длъжник намира основание в разпоредбите на чл. 121-127 ЗЗД, а не в разпоредбите на чл.138-148 ЗЗД. В производството по така предявения иск, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието на вземането си, т. е. фактите, от които то произтича, а ищецът - възраженията си срещу съществуването на вземането, като в тежест на последния е да установи кумулативно наличие на някой от пороците, посочени в чл. 26 ал.1 ЗЗД по отношение на тези договори.

Съдът намира, че няма пречка да се произнесе и по наличието на въведените с допълнителната молба от ищеца пороци на договора за потребителски кредит, доколкото същите представляват поясняване на исковата молба по реда на чл. 143 ГПК. При това следва да бъде съобразено и разрешението, прието в Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно. В същата насока е и Определение № 751 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о., ГК, в което се приема, че ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност /а още повече когато такова е направено, както е в настоящия случай/.

Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. Нормите, регламентиращи потребителската защита, имат характера на императивни и специални такива. Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК са въведени с оглед засилената защита на потребителя по договор за предоставяне на финансови услуги, при който същият е в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски, специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя, които обстоятелства създават висок риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна функционална грамотност на потребителя да осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и в подходящ аналитичен вид. Ищецът е навел в исковата молба като основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК нарушения на изискванията към съдържанието на договора, формулирани в чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК, като всяко от тези нарушения е достатъчно самостоятелно основание за недействителност, доколкото всяко от тях е императивно изискване за задължителен реквизит на договора за потребителски кредит и част от предвидените в нея нарушения е невъзможно да бъдат приложени едновременно, тъй като са относими към различни видове договори.

От събраните по делото писмени доказателства – процесния договор за потребителски кредит и общите условия към него, подписания от св. Х. стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, и обратна разписка по пратка № 4000250184, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от показанията на на св. Х., както и от твърденията на самия ответник в отговора на исковата молба, се установи, че към момента на подписване на договора за потребителски кредит нито кредитополучателя, нито ищеца са получили погасителен план и информация за част от съществените условия на кредита.

Видно от самият договор, същият е датиран като сключен на 02.12.2013 г.

Видно от обратната разписка на л. 60, подписаният екземпляр от договора е изпратен на кредитополучателя на 6.12.2013 г. и е получен от него на 11.12.2013 г.

Видно от чл. 3 от Общите условия, подписаните от клиентите и солидарните длъжници договори за потребителски кредит се превръщат в окончателни такива едва след подписването им от кредитора, което става чрез предаване на подписаните документи от кредитния експерт на кредитора – ответник по седалището му в гр. София. Ответникът не твърди да е предоставял погасителен план на ищците в момента на подписването на документите от тях, нито се установява такова обстоятелство от показанията на св. Х.. Видно от чл. 3.1. от ОУ, при подписването на ДПК не е предвидено да се предоставя на кредитоискателя и на солидарния длъжник погасителен план, а предоставянето е предвидено в чл. 3.3. да се осъществи едва след подписването на ДПК от страна на кредитора, и да се предостави на клиента едновременно с двустранно подписаният ДПК, и известието за одобрение на кредита. Същевременно в същата разпоредба е предвидено, че договорът между страните влиза в сила в момента на подписването му от страна на кредитора, която дата се счита като дата на сключването му. Следователно, съгласно ОУ на ответника за сключването на договори за потребителски кредит, приложими и в конкретния договор, същият е предвидено да влезе в сила в момент, последващ момента на подписване на договора от страна на кредитоискателя и солидарния длъжник, и предхождащ момента, в който е предвидено кредитоискателя да получи погасителния план по договора. Не е ясно, при установената по делото процедура, предполагаща технологичен период от няколко дни, необходим за изпращането на подписаният екземпляр на договора от офиса в гр. Габрово до получаването от кредитора–ответник в гр. София, дали датата 02.12.2013 г. е дата на подписване на договора от клиента, или датата на подписване на договора от страна на кредитора. Без съмнение обаче е установен по делото факта, че между подписването на договора от кредитоискателя и солидарният длъжник и подписването му от кредитора, е бил налице период от няколко дни, както и разлика в мястото, на което е подписан от двете страни,  доколкото от самия договор показанията на разпитаните свидетели безспорно се установи, че местоработата на обслужващия кредитен експерт Р.М. е била в офис в гр. Габрово, на ул. "Скобелевска" № 30, където договорът е и подписан от кредитополучателя и ищеца, а подписването му от кредитора е станало впоследствие в гр. София. Несъмнено се установи, че двустранно подписаният екземпляр от договора е изпратен до кредитоискателя чрез пощенска пратка и получен от него на горепосочената дата.

Съдът следва да отбележи, че ответникът представи погасителен план, но като извлечение от електронна система и с отбелязани плащания по него, като очевидно същият не е погасителният план, съставен за нуждите на договора за потребителски кредит, нито носи подписи на страните по него. Вещото лице посочва в заключението си, че е изискало погасителния план от ответника за нуждите на експертизата. С оглед липсата на подписан от кредитора, кредитоискателя и солидарния длъжник погасителен план, следва да се приема за доказано твърдението на ищеца /л. 100 от делото/, че този план изобщо не им е бил предоставян - нито първоначално, нито ведно с двустранно подписаният договор, нито в по-късен момент - до завеждането на делото. С оглед горното, посоченият договор е за предоставяне на финансова услуга от разстояние, по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, приложим и към договорите за потребителски кредит, съгласно легалното определение на понятието "финансова услуга", дадено в параграф 13, т. 12 б. "б" от ДР на Закона за защита на потребителите, в приложимата му редакция съгласно ДВ, бр.59/21.07.2006 г. С оглед на изложеното, към така сключеният договор за потребителски кредит са били приложими и изискванията на чл. 8 - чл. 11 от ЗПФУР, съгласно които информацията по условията на договора е следвало да бъде предоставена на потребителя още преди той да е обвързан от предложение /чл. 8, ал.1/, и тя да е пълна, вярна, разбираема, и да не въвежда потребителя в заблуждение /чл. 11, ал.2/. Същевременно представеният и приет по делото подписан от св. Х. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съдържа изрично отпечатан текст в т.V "Допълнителна информация при предоставяне на финансови услуги от разстояние", че същите са "неприложими за този вид кредит". Това изявление е невярно с оглед установената методика в чл. 3 от ОУ за сключването на договорите, и е въвеждащо в заблуждение клиента, че подписаните от него документи няма да го обвържат окончателно, а съставляват по естеството си само искане за отпускането на кредита с оглед проучване на условията за отпускането му. В подкрепа на този извод е и представената по делото Заповед № 675 от 08.08.2013 год. на председателя на КЗП, констатирала описаната практика.

С оглед така изложеното, настоящият състав намира, че са налице установени по делото нарушения: на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, като не е била предоставена на клиента – кредитоискател, респ. на ищеца, преди подписването на договора от тях информация за условията за усвояването на кредита, както и на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК, като не е била предоставена на кредитополучателя и ищеца информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.

 Поради изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски  кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Поради това не следва да се разглеждат подробно останалите възраженията за нищожност на отделните клаузи на договора, в т.ч. за прекомерни завишени лихви и разходи по кредита, формиращи ГЛП 76,89% и ГПР 110,70%, надхвърлящи трикратния размер на законната лихва. Съдът ще отбележи само, че свободата на договаряне позволява страните да договарят помежду си цената на предоставения кредитен ресурс, съобразно конкретните условия на сключването на сделката между тях, съобразно пазарните условия в момента на сделката, и индивидуалната преценка на всяка от страните на ценността на насрещната престация, която очаква да получи. Ето защо така определеният между страните ГЛП и ГПР не може да доведе до противоречие с добрите нрави, доколкото възнаградителната лихва и таксите и разходите по кредита представляват именно цената на предоставеният кредитен ресурс, договорена между страните, и същите са несъизмерими с размера на законната лихва за забава.

С оглед установената недействителност на договора за потребителски кредит и съгласно разпоредбата на  чл.23    потребителят връща само чистата стойност на кредита.  Кредитополучателят С.Х. има качеството „потребител” по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, като на същият е предоставена финансова услуга (отпуснат кредит в размер на 5000лв) и  именно тази стойност двамата с ищеца дължат тази сума на ответника, а останалата част до първоначално уговорената сума в размер на 16 200 лв е недължима.

Ето защо следва да бъде признато за установено по отношение на „Профи Кредит България”ЕООД, че Й.П.К. не дължи сумата от  11 200 лв., представляваща горницата над усвоената сума в размер на 5 000 лв. по Договора за потребителски кредит до пълния размер на задължението по договора в размер на 16 200 лв. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Такси и разноски

С оглед изхода на делото и съобразно уважения размер на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Габрово държавна такса в размер на 448,00 лв., както и направените разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 172,84 лв. - общо 620,84 лв., на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с ал. 1 ГПК

Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 28.03.2016 г., ищецът е упълномощил редовно адвокат Д.Ф. от САК да го представлява по настоящото дело и последната от своя страна е реализирала надлежно процесуалното му представителство в съдебното производство. В договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати на адвокат Д.Л.Ф. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 702,42 лв.

С оглед частичното отхвърляне на иска ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по делото, а именно 138,89 юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 вр. ГПК във вр. с чл. 25 ал. 2 и ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горните съображения, съдът

         

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  Й.П.К., ЕГН: **********, с адрес гр. Габрово, кв. «Младост», ул. «********» №4, ет. 2, ап. 2, че същият не дължи на „ПРОФИ  КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама от следните управители: СВЕТОСЛАВ  Н.  НИКОЛОВ, ЯРОМИР ВШЕТЕЧКА и ДАВИД  ХОУР, сумата 11 200,00 лв. /единадесет хиляди и двеста лева/, представляваща разликата между усвоената сума в размер на 5 000,00 лв. по договор за потребителски кредит № 5005449946 от 02.12.2013 г. и общото задължение от 16200,00 лв. по същия договор.

ОСЪЖДА „ПРОФИ  КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама от следните управители: СВЕТОСЛАВ  Н.  НИКОЛОВ, ЯРОМИР ВШЕТЕЧКА и ДАВИД  ХОУР, да заплати по сметка на Габровски районен съд сумата 620,84 лв. /шестстотин и двадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляващи държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 във вр. с ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ПРОФИ  КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама от следните управители: СВЕТОСЛАВ  Н.  НИКОЛОВ, ЯРОМИР ВШЕТЕЧКА и ДАВИД  ХОУР, да заплати на Д.Л.Ф. – адвокат от Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 26, ет. 4, ап. 11 сумата 702,42 лв. /седемстотин и два лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА Й.П.К., ЕГН: **********, с адрес гр. Габрово, кв. «Младост», ул. «********» №4, ет. 2, ап. 2, да заплати на „ПРОФИ  КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама от следните управители: СВЕТОСЛАВ  Н.  НИКОЛОВ, ЯРОМИР ВШЕТЕЧКА и ДАВИД  ХОУР, направените разноски по производството в размер на 138,89 лв. /сто тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 вр. ГПК във вр. с чл. 25 ал. 2 и ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

            

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: