Р Е Ш Е Н И Е

VІ-46                                                                  Година 2017, 23.05                        град Бургас

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ІІ-ро Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав

На двадесет и четвърти април, две  хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА

                                                                 Елеонора КРАЛЕВА 

                                                  

                                                              

Секретар   Т.М.

като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова

въззивно гражданско дело  номер 379 по описа за 2017  година

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК,  образувано  по повод въззивна жалба подадена от Е. М.М., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.гр.Ф., гр. С.П., ул. „П.п.“, №*, кв*,  ответник, чрез пълномощника адв.Чакърова, със съдебен адрес ***,  срещу Решение №201/10.12.2016 по гр.д.№466/2016 описа на НРС.

По делото е постъпила частна жалба вх.№1238 от 16.02.2017г. подадена от адв.Л.К., пълномощник на ищеца, против определение №70/31.01.2017г. постановено по гр.д.№466/2016 по описа на НРС.

С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца Етажната собственост на жилищен комплекс „Рич 1”, бл. 1, находящ се в гр. Н., м. „А.“, в сграда с идентификатор 51500.510.122.1, представлявани от председателя на управителния съвет – О.Ю.Б., гражданка на р.ф., родена на ***г., на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, сумата от 1206,90лв., представляваща незаплатен остатък от разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части на ЕС в жилищна сграда с идентификатор 51500.510.122.1 с адрес гр.Несебър, м.Акротирия, к-с „Рич 1“, бл.1, дължими от етажния собственик за 2015г., по силата на Решения по т.13 и т.14 на ОС на ЕС от 10.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-12.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 75,88лв. върху главницата за периода от 30.09.2015г. до 12.05.2016г.Със същото решение съдът е оставил без уважение искането по чл.78, ал.1 от ГПК от ищеца, тъй като отправеното такова не отговаря на изискванията на чл.80 ГПК, вр. т.2 от ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС-не е представен списък на разноските.

 С жалбата се иска отмяна на цялото решение като неправилно и незаконосъобразно, както и присъждане на разноски.Релевираните възражения са в посока, че в представения протокол от ОС на ЕС няма взето решение за създаване на фонд „„Р.““, липсват доказателства за това как са установени идеалните части от общите части, респ. дължимите вноски от всеки собственик, както и че при разпределяне на разходите за управление не е взет предвид общия брой на собствениците, както и тези, които отглеждат животни.С жалбата се изразява несъгласие и с присъденото обезщетение за забавено плащане.

С частната жалба се изразява несъгласие с обжалваното определение като се посочва, че съдът неправилно е квалифицирал подадената молба за допълване на решението в частта за разноските като такава за изменение на решението  по чл.248, ал.1 от ГПК.Посочва се, че непредставянето на списъка на разноските по чл.80 от ГПК не би могло да е основание за отказ да бъдат присъдени разноски.Списъкът има отношение само при искане за изменение на решението в частта за разноските, каквото жалбоподателят не е искал.Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на всички разноски, направени по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Кондев, пълномощник на ищеца, с който се изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт.Изтъкнати са доводи по всяко едно от оплакванията във въззивната жалба.Моли същата да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е входирана в деловодството на НРС на 16.02.2017г. и следователно е подадена в предвидения от закона срок.

По делото е постъпил отговор на частната жалба, подаден от адв.Ч. като пълномощник на ответника, с който оспорва изцяло частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение.Излага подробни доводи.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което окръжният съд я е приел с определение по чл.267 от ГПК за допустима.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и  разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът-етажната собственост (ЕС) на комплекс „Рич 1“ бл.1, находящ се в гр.Несебър, м.“Акротирия“ в сграда с идентификатор 51500.510.122.1, представлявана от Председателя на Управителния съвет (УС) О.Ю.Б.,  е предявила иск за осъждане на ответника Е. М.М. да заплати сумата от 1195,45 лв. главница, представляваща сбор от задължения, както следва:62,10 лв. за Фонд „Ремонт“, 238,86 лв. за Фонд „Непредвидени разходи“, 574,54 лв., пропорционална такса съгласно броя на самостоятелните обекти, и 1389,95 лв. за Фонд „„Р.““, както и 75,16 лв. мораторна лихва за периода 30.09.2015г.-12.05.2016г.Твърди се, че посочените суми се дължат на основание взети решение по 13 и т.14  на ОС на ЕС, проведено на 10.07.2015г. като общата част на задължението е в размер на 2265,45 лв., от които ответникът е заплатил 1070 лв. и остатъкът от 1195,45 лв. се претендира в настоящото производств Посочва се, че ответникът е собственик на ап.64 с обща площ от 79,53 кв.м., от които общите части са 14,45 кв.м. или 1,38%.

Посочва, че съгласно решение на ОС на ЕС от 10.07.2015г. е приет бюджет на ЕС, като задълженията се формират по следния начин:1,04%  от Фонд „Ремонт“, който е в общ размер на 4500 лв., 1,04% от Фонд „Непредвидени разходи“, който е в общ размер на 17308,98 лв., 1,04% от Фонд „„Р.““, който е в общ размер от 105422,32 лв.

Посочва, че съгласно същото решение срокът за заплащане на определените такси е 30.09.2015г., а финансовата година е определена от 01.05 на съответната година и продължава до 01.05 на следващата година.

Така предявеният иск е с правно основание чл.6, ал.1,т.10 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока за отговор ответникът, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на предявения иск.Не оспорва, че е етажен собственик в посочената етажна собственост, но претенциите се оспорват по основание и размер, като аргументите са насочени към незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС от 10.07.2015г., евентуално нищожност на същото, по подробно изложени съображения.Посочва, че е изчислил дължимите според него такси-по 510 лв. годишно на човек и тъй като през 2015г. броят на ползвателите на обекта са двама, е заплатил по сметка 1070 лв.Изразява становище, че с това плащане добросъвестно е изпълнил задълженията си към ЕС. Оспорва, че дължи заплащане на суми по фонд „„Р.“”. В тази връзка сочи, че ОС не е взело решение за създаване на такъв фонд.Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.

В подкрепа на твърденията си страните ангажират доказателства.

Страните не спорят, а се установява от представения н.а. №133 том ХVІІІ рег.№14589 н.д.№3483 от 2010г., по описа на Нотариус Стоян Ангелов рег.№208,  че ответникът М. е собственик на апартамент №64, находящ се на пети, етаж в сграда състояща се от подземен гараж, партерен етаж, шест етажа, два терасовидни етажа, представляващ СО с идентификатор 51500.510.122.1.64 в посочената сграда, с площ от 79,53 кв.м., ведно с 14,45 кв.м. ид.ч. от общите части на сграда №1, ведно с със съответните ид.ч. от правото на строеж  върху мястото, в което е построена сградата, при подробно описани граници и съседи.

По делото е представено заверено копие на протокол на ОС на собствениците на ЕС в жилищна сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по КККР на Община Несебър с адрес гр. Н., м. „А.“, к-с „Р.“, бл.*, проведено на 10.07.2015г.

Представено е уведомление по чл.46б от ЗУЕС, входирано в Община Несебър на 21.07.2015г. относно избор на председател на УС и УС на ЕС.

Видно от представен протокол от ОС на посочената дата  е взето решение по т.13 за бюджет в размер на 173 089,80 лв. за сезон 2015/2016, по т.14 –за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 4500 лв., а сумата за фонд „Непредвидени разходи“ в размер на  17 308,98 лв. годишно следва да се разпредели между собствениците съобразно притежаваните от тях ид.ч., разходите са определени в размер на 45 858,50 лв., които следва да бъдат разпределени по равно между всички самостоятелни обекти в сградата, както и е определен срок за плащане -30.09 за финансовата година, считана от 01.05 на съответната година до 01.05 на следващата.

Видно от представения нот. акт притежаваните от ответника ид.ч. са в размер на 14,45 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата.Видно от намиращия се в кориците на делото протокол от ОС проведено на 10.07.2015г. срещу името на ответника е посочено, че притежава 1,38% ид.ч.от общите части на сградата.Във връзка с оспорването от страна на ответника как точно са определените притежаваните от него проценти ид.ч. от общите части на сградата на ищцовата страна са дадени указания да ангажира доказателства.В с.з., чрез процесуалния си представител страната е заявила, че не може да представи доказателства как е извършено изчислението на ид.ч. на отделните собственици, но ид.ч. за всеки отделен собственик са посочени в протокола за проведеното ОС на 10.07.2015г.

Не е спорно между страните по делото, че решението на ОС от посочената дата е влязло в сила.

Пред въззивната инстанция страните посочват, че с последващо решение са определение процентите ид.ч. и същото е оспорено.Ответникът е възразил и срещу посочените в протокола проценти ид.ч. с аргумент, че са неправилно определени.Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните  е длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения.В случая ответникът претендира, че притежава различен от посочения процент ид.ч. от общите части на сградата, но не е посочил доказателства в подкрепа на това си твърдение.В представения н.а. за собственост е посочено, че ответникът притежава 14,45 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, но не е посочено процентното съотношение. Тази хипотеза е  придвидена в чл.17, ал.4 от ЗУЕС като е установен начина по който следва да се преодолее тази липса за целите на  закона, а именно  само с оглед определяне на кворума и мнозинството при вземане на решения по ЗУЕС.Ето защо това възражение е неоснователно.

Не така стои въпросът с възражението, че ОС не е приео решение за създаване на фонд “„Р.““.

Съгласно приетите решения и посочените в протокола проценти ид.ч. за ответника, дължимите такси са както следва:фонд „Ремонт“-1,38 % от 4500 лв. е 62,10 лв. годишно, фонд „Непредвидени разходи“-1,38% от 17308,98 лв. е 238,86 лв. годишно, пропорционална такса съгласно броя на самостоятелните обекти- в размер на 574,54 лв. за ап.64. Спорът касае вноската в размер на 1389,95 лв. за фонд „„Р.““.

Както бе посочено по-горе ОС на ЕС е взело решение за определяне на бюджета и за вноските по двата фонда-фонд „„Р.““ и фонд „Непредвидени разходи“, както и за размер на разходите по поддръжка.Липсва взето решение от ОС на ЕС за създаване на фонд „„Р.““, както и какъв ще бъде размерът на вноските на собствениците на самостоятелни обекти, което да е основание за претендиране на посочената сума.Тук е мястото да се подчертае, че безспорно собствениците на самостоятелни обекти имат свободата да гласуват решенията за извършването на разходи и за други фондове, извън изрично разписаните в ЗУЕС, но в конкретния случай такова решение въобще не е взето.След като такова решение липсва, то и за собствениците в етажната собственост не може да възникне задължение да правят вноски за покриване на сумите в посочения фонд.Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че  в случая се оспорва законосъобразност на взето решение, което е недопустимо в настоящото производство.Изложеното дотук сочи на неоснователност на предявения иск.В тежест на ищеца е да докаже дължимостта на търсената сума на посоченото основание.Такива доказателства не бяха представени.По делото се установи, че такова решение не е взето.Липсата на прието решение на ОС на ЕС за създаване на фонд „Р.“ не може да бъде заместено с математически изчисления.Предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.

Поради несъвпадение на изводите на първоинстанционния съд с тези на въззивната инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати претендираната сума.Вместо това, следва да бъде постановено ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.

По отговорността за разноски:

Отговорността за разноските и процесуалната уредба за присъждането им е поставена в зависимост от изхода на възникналия между страните гражданскоправен спор, който в случая с подаване на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение на БРС е висящ и съдът следва да се произнесе и по искането за разноски с крайния си съдебен акт. Предвид промяната на крайния изход на материалноправния спор, постановявана от настоящата инстанция по делото, въззивното решение следва да се отмени и в частта му относно разноските, като неправилно следва да се отмени и обжалваното от ищеца Определение № 70/31.01.2017 г., постановено от първоинстанционния съд по делото.Разноски следва да бъдат присъдени на ответника за въззивната инстанция в размер на 350 лв.-заплатени д.такса и адвокатски хонорар, съгласно представения списък на разноски и доказателства за извършването им.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение №201/10.12.2016 по гр.д.№466/2016 описа на НРС, както и определение №70/31.01.2017г. постановено по същото дело,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Етажната собственост на жилищен комплекс „Р.” бл. *, находящ се в гр. Н., м. „А.“, в сграда с идентификатор 51500.510.122.1, представлявани от председателя на управителния съвет – О.Ю.Б., гражданка на р.ф., родена на ***г. против Е. М.М., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.гр.Ф., гр. С.П., ул. „П.п.“, №*, кв*,   за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 1206,90 лв. представляваща неплатена остатък от разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части на сграда с идентификатор 51500.510.122.1 за 2015г., определени за нея като собственик на апартамент №64.

ОСЪЖДА Етажната собственост на жилищен комплекс „Р.”, бл. *, находящ се в гр. Н., м. „А.“, в сграда с идентификатор 51500.510.122.1, представлявани от председателя на управителния съвет – О.Ю.Б., гражданка на р.ф., родена на ***г да заплати на Е. М.М., гражданин на Р.Ф., родена на ***г. в гр.гр.Ф., гр. С.П., ул. „П.п.“, №*, кв*,  сумата от 350  лв.(триста и петдесет лв.), представляваща разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: