Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е №44

                                                        гр.Шумен,22.ІІ.2018г.

                                В           ИМЕТО                НА                НАРОДА

 

      Шуменският окръжен  съд,в открито съдебно заседание , на шести февруари 2018г.,в  състав:

                                                                 Председател:Лидия Томова

                                                                 Членове:1.Свилен Станчев                                                                                 

                                                                                  2.Теодора Димитрова

при секретар: Силвия Методиева,

като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.16/2018г. на Шуменския окръжен съд,за да се произнесе,взе предвид :

 

             Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна  жалба на Н.К.Н.,с ЕГН **********,п.адрес:с***,

против Решение № 860 от 22.ХІ.2017г. по гр.д. №331/2017г. на Шуменския районен съд,с което са отхвърлени  като неоснователни и недоказани обективно съединените искове,предявени от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство ,против”Енерго-про Мрежи”АД,с ЕИК ***,седалище и адрес на управление-гр.В.,В. ...,с цена на първия иск  3610 лева и  с правно основание по чл.49 от ЗЗД-за заплащане обезщетение за пропуснати ползи от неизползване на собствен недвижим имот,поради липса на електичество,за периода от 9.ІІ.2016г.-датата,на която е изтекъл 30-дневния срок за произнасяне на искането  за проучване,до 3.ІІ.2017г.,общо за 361 дни,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 6.ІІ.2017г.-датата на депозиране на исковата молба,до окончателното плащане, а втория иск,предявен при условията на евентуалност,с  цена  3610 лева и основание по чл.48,вр.с чл.47ал.1 от ОУДПЕЕЕМ на „Енерго-про Мрежи”вр. с чл.12ал.2 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електически мрежи вр.с чл.117 ЗЕ,във вр.с чл.92 ЗЗД,която претендирана сума се явява неустойка/обезщетение/за закъснение,поради неспазване на срок,определен в същите ОУ,по 10 лева на ден,за същия период,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 6.ІІ.2017г.-датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане , с което обжалвано решение  ищецът е осъден да заплати на ответника направените от последния  деловодни разноски.

          Оплакванията във  въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения в първоинстанционното решение,довели до неговата неправилност,по съображения, изложени във въззивната жалба.Няма нови доказателствени искания.

  Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба „Енерго-про Мрежи”АД-В. ,с който оспорва изцяло жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Няма нови доказателствени искания.

  Настоящият въззивен съдебен състав,като обсъди оплакванията във въззивната жалба, всички доводи и аргументи на страните и представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и приетите в първоинстанционното производство заключения по първоначална и допълнителна СИЕ експертизи за определяне пазарния наем на процесния имот,както и по  две СТЕ, установи следното:

         Въззивната жалба,като подадена в законоустановения срок,отговаряща на законовите процесуални изисквания и депозирана от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,е редовна и допустима.

          Разгледана по същество ,въззивната  жалба е основателна и доказана,поради следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на Н.К.Н.,с ЕГН**********,п.адрес:с***, против „Енерго про мрежи“ АД,ЕИК ***,седалище и адрес на управление:гр.В. ,район ..., с предявени два иска при условията на евентуалност,от които ГЛАВНИЯТ ИСК е с правно основание по чл.49 и чл.51 от  ЗЗД,за заплащане на сумата 3610 лева,обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в   пропуснати ползи от неправомерно  лишаване на ищеца от право на ползване върху негов собствен недвижим имот,поради липса на ел.енергия, за периода от 09.02.2016 г. - датата, на която изтекъл тридесетдневният срок за произнасяне на ответника по искането на ищеца за проучване, до 03.02.2017 г., общо за 361 дни,умножени по 10 лв за ден, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане , а ЕВЕНТУАЛНИЯТ ИСК е с  правно основание по чл. 48 вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 ОУДПЕЕЕМ на „Енерго - про Мрежи”, вр. чл. 12, ал. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, вр. чл. 117 ЗЕ, вр. чл. 92 ЗЗД, за същата сума от 3610 лв, представляваща обезщетение/неустойка, дължима от ответника на ищеца,за закъснение, поради неспазване на срок, определен със същите ОУ, за периода от 09.02.2016 г. /датата, на която изтекъл срокът за произнасяне по искането за проучване/, до 03.02.2017 г.,по 10 лв на ден, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г. датата на подаването  на исковата молба ,до окончателното плащане.

         Ищецът излага в исковата си молба,че на 15.ІХ.2015г. станал собственик на недвижим имот,а именно:СТОПАНСКИ ДВОР, представляващ УПИ-VІ/шести/от квартал 1 „Д”,с площ от 1080/хиляда и осемдесет /кв.м.,в урбанизирана територия-с.М.,община Ш.,обл.Ш.,при граници на земята-улица,имоти №№ ІІІ,ІV,V,.. и ..І,ВЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В НЕГО МАСИВНА СГРАДА”..” ,състояща се от СТАЯ с площ от 22 кв.м.и  СТАЯ с площ от 10 кв.м.,НАВЕС с площ от 20. кв.м.

           Закупеният имот бил бивш стопански двор на с.М.,обл.Ш..Сградите в описания имот били с изградени ел.инсталации и имотът бил присъединен към електроразпределителната мрежа до 1997г.

В края на 2015г. ищецът в качеството си на собственик на описания по-горе имот/по-нататък-процесния имот/, подал до ответното дружество Заявление за проучване условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа. В отговор , служители при ответника му предложили да бъде поставено СТИ в най - близкия трафопост, който вариант не устройвал ищеца,тъй като имотът му се намирал на около 20. м. от трафопоста и кабелът,който ищецът трябвало сам да си прекара,следвало да минава през улици на с.М.,които са общинска собственост ,както и частна държавна собственост по сервитутните линии,отредени с ПУП.Това не било задължение на ищеца,тъй като за подобни дейности бил необходим  лиценз,какъвто той нямал и ако ги извършел,би било закононарушение и дори престъпление.

        На 08.01.2016 г. ищецът подал отново Заявление за проучване условията за присъединяване, като поискал от ответника  становище, съобразено с чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи,според която разпоредба  СТИ следвало да бъде монтирано на границата на имота му.Посочил в искането си,че се касае за обект с битово предназначение,поискал нивото на ел.напрежение на захранване  в мястото на присъединяване на обекта да бъде с ниско напрежение,като брой на фазите отразил”трифазно”,категория на осигуреност”трета”,предоставена мощност-15кW.

           На 22.02.2016 г. ищецът получил писмено становище от ответното дружество,с изх. № Ш 16-1228/19.02.2016г., което за ищеца на практика се явявало  отказ от достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на  ел.енергия чрез нея,тъй като:1/посочено било в становището,че се касае за предназначение на обекта”стопанска дейност”,вместо”битова дейност”;2/ реално  посоченото от ответника място,където следвало да се осъществи присъединяването,т.е. да бъде границата на собственост и СТИ,се намирало на 50 м. от границата на собствения на ищеца имот.Ответното дружество предлагало СТИ да бъде на югозападната граница на УПИ ..І,който не е собствен на ищеца,чиито имот представлявал УПИ VІ.

        С така направените от ответника предложения се нарушавали установените норми в ОУДПЕЕЕРМ на „Енерго-Про Мрежи”АД,в частност- чл.20 от същите Общи условия,с която разпоредба ответникът се задължавал да пренася ел.енергия до границата на собственост между ел.съоръжения на клиента и електроразпределителната мрежа.Нарушавал се и  установеният ред за присъединяване на потребители на ел.енергия към разпределителната мрежа,уредени в чл.22ал.2 и чл.28ал.5 от Наредба № 6/9.VІ.20.4г.,съгласно които разпоредби  съоръженията се поставят под напрежение до границата на собственика само от разпределителното предприятие или упълномощено от него лице/чл.22ал.2 от Наредбата/ и електромерните табла се монтират до или на границата на имота на потребителя,на място,определено от електроразпределителното предприятие/чл.28ал.5 от Наредбата/.

       Ищецът твърди,че  с бездействията си служителите на ответното дружество  нарушили задължението на същото по чл. 20 ОУДПЕЕЕМ да пренася ел.енергия до границата на собственост между електрическите съоръжения на клиента и електроразпределителната мрежа на обслужваната територията при условията на равнопоставеност. С това ответникът нанесъл имуществени вреди на ищеца,изразяващи се в невъзможност да ползва пълноценно собствения си имот,поради  неосигурен достъп до електроразпределителната мрежа,респ.пренос на ел.енергия  през мрежата до имота.

         При тези твърдения и на тези основания ищецът предявява исковете си  против ответника,при условията на евентуалност.

       Ответникът изцяло оспорва исковите претенции като неоснователни,с възражения,че  не били налице причинени на ищеца вреди от действия/бездействия на негови служители,тъй като последните не били нарушили процедурата по Наредба № 6 от 24.VV.2014г.Счита,че Общите условия на оператора са неприложими, поради липсата на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.

         За да разреши спора,районният съд ,е приел всички представени от двете страни доказателства и е изслушал и приел заключения по ДИЕ и СТЕ.

           В доклада по делото първоинстанционният съд неправилно е приел,че между страните  не са налице безспорни факти и обстоятелства по см. на чл.146ал.1,т.3 от ГПК,като впоследствие сам приема в обстоятелствената част на решението си,че има такива факти и твърдения.

           Безспорни между страните по делото са следните фактически твърдения на ищеца,подкрепени и със съответните писмени доказателства:

        На 5.ІХ.20.5г. ,чрез покупко-продажба с нотариален акт № 20.,т....,рег.№..,дело № ..за 2015г. на нотариус ..,рег.№..при Нот.кам.,с район на действие Районен съд-Шумен,ищецът  придобил собствеността върху недвижим имот,а именно:СТОПАНСКИ ДВОР, представляващ УПИ-VІ/шести/от квартал 1 „Д”,с площ от 1080/хиляда и осемдесет /кв.м.,в урбанизирана територия-с.М.,община Ш.,обл.Ш.,при граници на земята-улица,имоти №№ ІІІ,ІV,V,.. и ..І,ВЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В НЕГО МАСИВНА СГРАДА”..” ,състояща се от СТАЯ с площ от 22 кв.м.и  СТАЯ с площ от 10 кв.м.,НАВЕС с площ от 20. кв.м.

      Закупеният имот бил бивш стопански двор на с.М.,обл.Ш..

          

        Не се спори,че към момента на закупуване на имота ,както и към подаване на исковата молба,той не е бил електрозахранен.

          Страните не спорят, че на 08.01.2016 г. ищецът подал до ответното дружество  Искане  с вх. № 16020.0055/08.01.2016 г., вх. № 4043807/13.01.2016 г., при  ответното дружество , в съответствие с чл.4,5 и 6 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и  разпределителните електрически мрежи/НППКЕЕПРЕМ//,по-нататък за кратко- Наредбата или Наредба № 6/, за проучване на условията за присъединяване имота  на ищеца към електроразпределителната мрежа,както и че на 22.02.2016 г.,ответнито дружество е изпратило до ищеца  в отговор на молбата му Становище с изх. № 1228/19.02.2016 г. ,изготвено на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредбата, съдържащо условията и изискванията, при наличието на които според „Енерго – про Мрежи” АД имотът на ищеца може да бъде присъединен към електропреносната мрежа.

Не се оспорва от ответника твърдението в исковата молба,което се установява от представеното писмено доказателство/неоспорено от ответната страна/ ,че на 22.01.2016 г. между ищеца и посочения свидетел е сключен Договор за наем на процесния недвижим имот,за  периода от 01.03.2016 до 28.02.2017 г., с цел използване като дърводелска работилница, склад и офис, срещу наемна цена от 350 лева месечно. В т. 5.1 от Договора за наем, изрично е отбелязано,че  към момента на подписване на договора в имота не са налични електроснабдяване и ВиК, като наемодателят се е задължил да ги осигури .

         Свидетелят  Е.С.С.,който е наемател по процесния договор за наем и на когото съдът няма основание да не вярва,твърди,че възнамерявал да използва наетия обект като дърводелска работилница заедно с прилежащите навеси като складове.Не можал да почне работа,тъй като в обекта нямало ток за машините.Знаел,че собственикът действа по процедура по електрозахранване и очаквал токът да бъде прекаран до месец-два,но работата се проточила над шест месеца.До момента/12.ІХ.2017г./ не е заплащал никаква наемна цена,защото не е работел в обекта поради липсата на ток.Договорът за наем не бил прекратен.

От показанията на свидетеля Н.К., Председател на ППК „Мадарски конник“ с. М., създадена през м.април 1993 г.,се установява, че процесният имот се намира в  някогашния стопански двор на бившето ТКЗС, чиито правоприемник след 1993 г. е управляваната от свидетеля ППЗК.Сградите,закупени от ищеца, били предназначени за стая на механизатора и навес за гариране на трактори.В имота е имало ток и той е бил електрозахранен до 1993 година.

 

 

          Обстоятелството,че процесният имот е бил електрозахранен,се потвърждава и от заключенията по двете съдебно-технически експертизи,приети в първата съдебна инстанция .Според тях имотът  бил снабден с ток до 1997 година.Целият стопански двор  получавал електроенергия ,измервана с едно средство за техническо измерване/СТИ/, водещо се на партида на кооперацията, монтирано в трафопост „ТКЗС“, разположен извън двора. Сградите, закупени от ищеца  били присъединени към вътрешна електрическа мрежа на стопанския двор и имотът ,принадлежащ сега на  ищеца,  не е бил присъединяван самостоятелно към електроразпределителната мрежа, а консумираната електроенергията се измервала с контролен електромер.

 Според заключенията по СИЕ,приети в първоинстанционното производствослед придобиването на имота от ищеца последният е направил в него значителни подобрения.Средният пазарен наем за този имот според вещите лица възлиза по 11,39 лева дневно,или общо за процесния период средният пазарен наем  би възлязъл на 4294,02лв,а законната лихва върху тази сума за процесния период възлиза на 217,56 лева.

Гореописаното фактическо положение, установено и от районния съд,съответства на събраните по делото доказателства и затова  така изложените от него фактически изводи са правилни и обосновани.Тези  установени от районния съд факти и обстоятелства обаче не са достатъчни,за да се приеме,че фактическата обстановка е изцяло,изчерпателно и правилно установена, а оттук,да се направят въз основа на  това съответните правилни правни изводи.В първоинстанционното решение не са дадени отговори на основните твърдения на ищеца,а именно ,налице ли са противоправни действия/бездействия на  ответника,респ.на негови служители,които да са в причинна връзка с настъпили за ищеца имуществени вреди,за които се търси обезщетение.Преди да се излагат правни съображения ,доводи,и изводи от районния съд,последният е бил задължени да анализира,проучи и установи изпълнени  ли са от ответника  фактическите изисквания по съответните нормативни  актове,които според ищеца са нарушени,а според възраженията на ответника са спазени и оттук да се прецени дали ответникът,респ.служителите му са действали в съответствие със закона.Спазването/неспазването от ответника,респ.на негови служители,  на установените правила в нормативните актове,уреждащи режима за електрифициране на процесния обект,е  именно  основният спор между страните,а в първоинстанционното решение липсва достатъчно изследване,фактическо изложение и мотивация в тази връзка.

Специалният закон ,приложим понастоящем за взаимоотношенията между страните,е Законът за енергетиката/ЗЕ/,отменил действащия преди това Закон за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ/отм./,отменил Закона за електростопанството/ЗЕл./от 1975г.Основният подзаконов нормативен акт,уреждащ същите процесни взаимоотношения ,се явява издадената въз основа на ЗЕ Наредба № 6 от 24.ІІ.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната  или към разпределителните електрически мрежи,издадена от ДКЕВР,обн.Д.в.бр.31/2014г.,в сила от 4.ІV..2014г.,посл.изм.4.Х.2016г./по-нататък-Наредба № 6 или Наредбата/.

 Въззивният съд счита,че подаденото  заявление на ищеца до ответника ,с вх. № 16020.0055/08.01.2016 г., е искане за проучване на  условията за присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа, в хипотезите на чл.4 ал.1,т.10 и 11 от Наредбата,а не за  обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическата енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е присъединен към електрическата мрежа,по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата,както твърди ответникът,което твърдение е възприето и от районния съд.Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.4ал.1 от ЗЕл.,действащ до 1999г.,всички ел.централи,ел.уредби и мрежи,независимо от ведомственото им подчинение,както и ел.инсталации на потребителите в цялата страна ,се свързват в единна електроенергийна система. При положение,че в процесния имот е имало изградени ел.инсталации и имотът е бил присъединен към електропреносната мрежа до 1997 година,т.е.процесните сгради по отношение на електрозахранването им са били част от единната електроенергийна система,то към момента на придобиване от ищеца на същия имот,той следва да се определи като „обект с прекратен достъп до мрежата”по см. на чл.4 ал.1,т.11 от Наредбата . Според разпоредбата на чл.14ал.3 от Наредба № 6,за присъединяване на обекти по чл.4,ал.1,т.7,8 и 11 не се сключва договор за присъединяване и не се заплаща цена за присъединяването,когато за присъединяването не е необходимо проектиране и изграждането на съоръжения за присъединяване по реда на ЗУТ.Видно е от  писмените доказателства по делото,в ч.извадка от действащия ПУП-ПРЗ на с.М.,че са налице трасета за мрежа НН,която в момента се използва от ППЗК”Мадарски конник”,с.М..Тази мрежа НН ,до 1999г.не би могла да бъде частна собственост нито на ФЛ,нито на ЮЛ,в случая-кооперацията,а е само държавна,като съоръженията в нея са изключени от гражданския оборот,съгласно чл.205ал.1 от ЗЕл.от 1975г.Впоследствие,държавната собственост върху енергийните обекти,установени в ЗЕл.от 1975г., ех леге преминава в собственост на енергийните  предприятия,каквото е и ответното дружество ,получило лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката,като провоприемник на Електроразпределение ГО.Това следва от разпоредбите на чл.58 и пар.67ал.2 и 9 от ПЗР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност/отм./ и чл.40 ал.1,т.2 и пар.4,ал.11 от ПЗР на Закона за енергетиката,действащ понастоящем.

В заявлението /искането си от 8.І.2016г. до ответното дружество, ищецът е посочил,че желае искането му да бъде изпълнено съобразно условията и правилата за присъединяване по Наредба № 6,в ч.чл.29ал.5 от същата,задължаваща”операторът на разпределителната мрежа да монтира електромерните табла до или границата на имота на клиента на място,определено от оператора на разпределителната мрежа”.Посочено е в искането също ,че предназначението на обекта е за битова дейност,нивото на ел.напрежение на захранване в мястото на присъединяване на обекта да бъде с ниско напрежение ,като брой на фазите е отразил”трифазно”,категория на осигуреност”трета,предоставена мощност-15 кW.

В нарушение на посочения в чл.20,т.9 от ОУДПЕЕЕМ” на „Енерго-про Мрежи”АД/ответното дружество/ 30-дневен срок за отговор, ответникът е изпратил отговор на подаденото на 08.01.2016 г.,  от ищеца заявление/искане за присъединяване на процесния негов имот към електрическата мрежа, на 22.02.2016 г. ,като му е връчил своето Становище, с изх. № 1228/19.02.2016,изготвено от негови служители,за условията, при наличието на които имотът на ищеца може да бъде присъединен към електропреносната мрежа. Отговорът е изпратен с голямо закъснение,което може да се окачестви единствено  като противоправно бездействие на съответните служители,на които ответникът е възложил работа.

Безспорно ищецът се явява клиент на ответното дружество и ползвател на електрическа енергия чрез електроразпределителната мрежа до крайния получател.В подкрепа на този безспорен факт е и приложеният по делото клиентски номер на ищеца,издаден му от ответника.

Въззивният съд намира,че Становището на ответното дружество,изпратено в отговор на искането  на ищеца за присъединяване на имота  му към ел.мрежа, освен ,че е изпратено с голямо закъснение,се намира в противоречие със задължителните  нормативните изисквания,съдържащи се в посочените по-горе специални законови и подзаконови нормативни актове,приложими в процесния случай.Тези законови нарушения касаят предложените на ищеца условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа,а именно:

1/На ищеца е предложено ел.захранване за „стопанска дейност”,вместо за „битова”,както е поискано със заявлението.

2/Ответникът е предложил на клиента си-ищеца по делото, да разположи съответното СТИ на около 50 м.от границата на процесния имот,на територията на общинска собственост-улица и в съседство с други два имота,представляващи частна държавна собственост,по-точно-на югозападната граница на УПИ ..І,който не е собствен на ищеца,тъй като неговият имот представлява УПИ VІ.Това условие противоречи на чл.29ал.1 и ал.5 от Наредба № 6,според които норми”Когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено  след тях предпазители или прекъсвачи”/чл.29ал.1 /и „електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място,определено от оператора на разпределителната мрежа”/чл.29ал.5 /.

 

3/ Така предложеното присъединяване на имота към ел.мрежа,като СТИ се разположи на около 40-50 м от границата на имота,на практика изправя ищеца пред необходимостта да прекарва ел.съоръжения-кабели НН от СТИ до собствения си имот,което той няма законово право да върши,тъй като  тази дейност е от изключителната компетентност единствено на лицензираните предприятия по ЗЕ,каквото е и ответното дружество.В този смисъл е разпоредбата на чл.39ал.1 от ЗЕ.Чл.205ал.1от ЗЕ/изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ предвижда санкции за подобни нарушения,а именно: Който извършва или допусне извършване на дейности по този закон без лицензия в случаите, когато такава се изисква, се наказва с глоба от 1000 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 20 000 до 150 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер, определен по максималния размер на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1 и 2.

 Въззивният съд намира за основателно оплакването на жалбоподателя,изложено и като негово твърдение в исковата молба,поддържано в  първоинстанционното производство,че така предложените условия за присъединяване на процесния имот към ел.мрежа де факто представляват отказ на ответното дружество да изпълни законовите си задължения за свързване на процесния обект към  eл.мрежа,установено в ЗЕ и посочените други нормативни актове,вкл. и в чл.20 от ОУДПЕЕЕМ-да пренася електрическа енергия до границата на собственост между електрическите съоръжения на клиента и електроразпределителната мрежа при условията на равнопоставеност на всеки клиент на територията,обслужвана от „Енерго-про Мрежи”АД.

От гореизложеното  се налага правният извод,че в разглеждания случай е налице противоправно поведение на лица,на които ответното дружество е възложило  работа,изразяващо се в техни неправомерни действия и бездействия при и по повод на възложената им работа.Въззивният съд намира за необоснована и незаконосъобразна преценката на районния съд,че в процесния случай са налице предпоставки,които изключват противоправния характер на поведението на служителите в ответното дружество,тъй като се касаело за спор  за интереси,а не за права,както и че бездействието на служителите при ответника било породено от бездействието на ищеца,изразяващо се в непредприемане на стъпки от негова страна за сключване  Договор за присъединяване по см.на чл.14 от Наредбата.Както вече беше изложено,сключването на такъв договор в процесната хипотеза на присъединяване към ел.мрежа не е задължително.Освен това,всеки договор има двустранен характер и страните по него трябва да са равнопоставени,а не едната страна,в случая ответникът, да диктува на другата условия,които при това противоречат на законовите разпоредби или

 

директно ги нарушават,което въззивният съд счита за установено по несъмнен начин .  

Въззивният съд  приема за доказано по категоричен начин,че като пряк резултат от неправомерното поведение на служителите при ответното дружество,за ищеца са настъпили имуществени вреди,свързани с лишаването му от правото и възможността пълноценно да ползва собствения си имот.Конкретният размер на причинените имуществени вреди е изчислен и определен от заключенията то СИЕ,на базата на средния пазарен наем за процесния имот и процесния период,или по 11,39лв на ден,като  общо за целия процесен период главницата за причинените вреди възлиза на 4511,58 лв. Процесният период започва от датата 9.ІІ.2016г.,когато е изтекъл тридесетдневният срок за произнасяне  на ответника по искането на ищеца за проучване, до датата на подаването на исковата молба-3.ІІ.2017г.,период,равен на 361 дни.

             При  така установеното положение,въззивният съд намира за установени и доказани по несъмнен начин всички предпоставки за уважаването на иска по чл.49 от ЗЗД,включени като елементи от сложния фактически състав на деликтната отговорност по тази норма,а именно: противоправно поведение на лица,на които ответникът е възложил някаква работа; претърпени от ищеца вреди пряка причинна връзка на настъпилите вреди с неправомерните действия  или бездействия на същите лица,при и по повод на възложената им работа,респ.липса на основания,изключващи противоправността или отговорността им.

           С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че предявеният иск с основание по чл.49 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан и тъй като не е налице увеличение на иска,той следва да бъде уважен не в размера,установен по СИЕ,а до претендирания размер за главницата от 3610/три хиляди шестотин и десет/  лева,ведно със законната лихва върху същата главница,считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното  плащане.

           Като е приел предявения иск по чл.49 от ЗЗД за неоснователен и недоказан и е отхвърлил изцяло същия,районният съд е постановил неправилно решение-необосновано и незаконосъобразно.Ето защо въззивната жалба против същото решение е основателна и доказана.Поради това обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде уважен.

          При  уважаване на главния иск,съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност друг иск,в случая –евентуалния иск за неустойка,с правно  основание по чл.48,вр.с чл.47ал.1,т.1 от ДУДПЕЕЕМ на „Енерго-про Мрежи”вр. с чл.12,ал.2 от Наредба № 6, вр.с чл.117 ЗЕ,вр. с чл.92 от ЗЗД. 

          При този изход на спора,на ищеца и жалбоподател следва да се

 

 

 

присъдят направените от него деловодни разноски и за двете съдебни инстанции,които да му бъдат заплатени от ответника и въззиваема страна.Тези разноски общо възлизат на 412,60 лева-заплатени държавни такси за исковата молба и въззивната жалба,както и за ССЕ и СТЕ.Няма представени по делото  документи за заплатени адвокатски хонорари,както и списъци по чл.80 от ГПК за разноските.

 

          Водим от горното,Шуменският окръжен съд

 

                             Р                Е                Ш                  И       :

 

           ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 860/22.ХІ.2017г. по гр.д. № 331/2017г. на Шуменския районен съд,като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА  ”Енерго-про Мрежи”АД,с ЕИК ***,седалище и адрес на управление-гр.В.,В. ...,да заплати на Н.К.Н.,с ЕГН **********,п.адрес:с***,

обезщетение на претърпени имуществени вреди,причинени му от неправомерни действия и бездействия на други лица,на които ответникът е възложил работа,при и по повод изпълнение на същата работа,в размер на 3610/три хиляди шестстотин и десет/ лева,които имуществени вреди се в   пропуснати ползи от неправомерно  лишаване на ищеца от право на ползване върху негов собствен недвижим имот,поради липса на ел.енергия, за периода от 09.02.2016 г. - датата, на която изтекъл тридесетдневният срок за произнасяне на ответника по искането на ищеца за проучване, до 03.02.2017 г., общо за 361 дни,умножени по 10 лв за ден, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

         ОСЪЖДА ”Енерго-про Мрежи”АД,с горните данни,да заплати на  Н.К.Н.,с горните данни,направените от последния деловодни разноски за двете съдебни инстанции,възлизащи общо на 412,60лв/четиристотин и дванадесет лева и 60 стотинки/.

          Решението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                  Председател:

                                                                  Членове :1.                       2.