О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 130 , 03.12.2013г., гр.Бургас

В ИМ Е Т О Н А Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД – гр.Бургас, гражданско отделение

На тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева

Румяна Манкова

Секретар Пенка Шивачева

Прокурор

като разгледа докладваното от М. Тончева

гр. дело № 299 по описа за 2013 год.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Ц. и М. Ц. , подадена чрез процесуалния им представител адв. С. против решение № 16/08.07.2013г. по гр.д. № 176/2011г., с което Бургаският окръжен съд е отхвърлил предявените от тях искове против С. Ц. Ц. от гр. С., а именно: за прогласяване нищожността на пълномощно № 74/05.01.2010г., удостоверяващо подписа и пълномощно рег. № 75 от 05.01.2010г., удостоверяващо съдържанието на документ на В. О. , помощник нотариус при нотариус Н. ; за унищожаемост на същия договор за продажба на основание чл.31 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност и искът по чл.87 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба поради неплащане на цената.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.579, ал.2 ГПК за оформяне на процесното пълномощно посредством поставяне на отпечатък от палеца на упълномощителя предвид, че по делото липсвали доказателства за наличие на недъгавост или неграмотност на същия, поради което считат, че това пълномощно като не е било изготвено в предписаната от закона форма е довело и до нищожност на сделката, оформена с него.

Подържа се, че Бургаският окръжен съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, разгледани подробно в жалбата, във връзка с иска им за унищожаване на процесната сделка на основание чл.31 ЗЗД, които установявали, че към датата на извършването й упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, поради което е достигнал до неправилен правен извод като е отхвърлил този иск на въззивниците. Излагат се подробно доводи и по отхвърления иск на ищците по чл.87 ЗЗД като изразяват несъгласие с изводите на съда, че не е опровергано съдържанието на нотариалния акт в частта му относно изявленията на страните по него, че цената е изплатена напълно преди неговото подписване. Считат, че тези изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. С оглед на изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените от ищците искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. , подаден чрез неговия пълномощник адв. М. , с който се оспорва въззивната жалба и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Подържа се, че не е нарушена разпоредбата на чл.579, ал.2 ГПК като правилно съдът се съобразил с установената съдебна практика при тълкуване на понятието „недъгавост". Счита, че не е налице нищожност на упълномощаването и на извършеното нотариално действие, поради което и сделката извършена с това пълномощно не е нищожна. Намира за неоснователни и оплакванията в жалбата във връзка с иска за унищожаване на процесната сделка на основание чл.31 ЗЗД като се посочва, че в жалбата не се обсъждат всички събрани доказателства, подценяват се част от писмените такива. Считат, че съдът след като е обсъдил събраните доказателства правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл.31, ал.2 ЗЗД за да бъде уважен този иск на ищците.

Изложени са доводи и по оплакванията в жалбата досежно отхвърления на ищците иск по чл.87 ЗЗД, които въззиваемата страна намира за неоснователни. Твърди се, че ищците, в чиято тежест е била да оспорят частта от нотариалния акт, съдържаща изявлението на купувача досежно платената от него цена, не са я опровергали и с изложените в жалбата доводи ищците не доказват обратното.

Ищците К. и М. Ц. чрез пълномощника им адв. С. са подали и частна жалба против посоченото по-горе решение в частта му, в която Бургаският окръжен съд е прекратил производството по предявения от тях иск за признаване на основание чл.26, ал.2 ЗЗД във вр. чл.24 СК, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти № 1 от 06.01.2010г. на нотариус Н. е нищожен поради липса на съгласие на продавача. Оспорват извода на съда, че този иск на ищците е недопустим поради изтичане на предвидения в чл.24, ал.4 СК преклузивен шестмесечен срок като се твърди, че още в исковата молба е наведено като основание за нищожност на процесната сделка липсата на съгласие на съпругата-ищца К. Ц. Считат, че неправилно съдът приема, че едва с уточняващата от ищците молба от 19.09.2011г. са предявили този си нов иск, което според тях е само уточнение на исковата им молба, а не предявяване на нов иск. По изложените в частната жалба съображения искат отмяна на решението и в тази му част.

В законоустановения срок ответникът чрез своя пълномощник адв. М. е подал писмен отговор на частната жалба на ищците, с който искат същата да бъде оставена без уважение. Намира направеното с тази жалба оплакване за неоснователно като се твърди, че ищцата не е изложила в исковата си молба фактически твърдения относно тази си претенция и не е въвела петитум относно такъв иск в тази си молба, в която ищцата изрично е заявила, че „това ще е предмет на друго съдебно производство". Счита за правилно приетото от съда, че едва с молбата си от 19.09.2011г. ищцата е предявила този иск, който не е уточнение на първоначално предявените искове. Затова намира извода на съда за недопустимост на този иск поради изтекъл преклузивен срок за правилен и законосъобразен. Излагат се доводи и за неоснователност на тази ищцова претенция.

С определение в закрито заседание на 04.10.2013г. по настоящото дело Бургаският апелативен съд в изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 ГПК е приел подадените въззивна и частна жалби за допустими.

Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл.269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения съдебен акт.

Бургаският апелативен съд като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази законовите разпоредби, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на К. Ц. Ц. и М. Ц. Ц.–двамата от гр. С., подадена чрез пълномощника им адв. Ч. против С. Ц. Ц. от гр. С. за прогласяване нищожност на сделка, обективирана в нот. акт № 1 от 06.01.2010г. на нотариус Н. поради нищожност на пълномощно с рег. № 74/ 05.01.2010г., удостоверяващо подписа и на пълномощно с рег. № 75/ 05.01.2010г., удостоверяващо съдържанието на документ на пом.нотариус В. О. при нотариус Н. Н. , с район на действие БРС, довело до липса на съгласие, изразено лично или чрез редовно упълномощаване – чл.26, ал.2 ЗЗД във вр. чл.572 ГПК. Твърди се, че сделката е нищожна и на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. чл.24, ал.1 СК – поради липса на съгласие от страна на съпругата на продавача К. Ц. поради наличие на режим на СИО за процесния имот. При условията на евентуалност са предявени и следните искове: 1. За приемане за установено по отношение на ответника, че посочения нотариален акт е унищожаем на основание чл.31 ЗЗД и 2. Иск за разваляне на договора по същия нотариален акт на основание чл.87, ал.3 ЗЗД във вр. чл.200, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Не се спори между страните по делото, че с нот.акт № 1 от 01.01.2010г. на нотариус Н. Н. продавачът Ц. С. Ц. чрез пълномощника си А. Н. е продал на С. Ц. Ц. описаните в акта недвижими имоти, находящи се в гр. Б., ул.". № *. Не е спорно, че на 12.01.2010г. продавачът по този договор е починал и е оставил за свои законни наследници ищците – негова съпруга и син и ответникът – негов син от предишен брак.Установено е, че продавачът – наследодател на страните е участвал в процесната сделка чрез пълномощник като върху нотариално завереното за тази цел пълномощно той е положил отпечатък от десния си палец.

Според чл.576 ГПК нищожно е нотариално удостоверяване когато нотариалният орган при извършването му не се е съобразил с някое от изискванията за реда на нотариалното удостоверяване, включително и тези, предвидени в чл.579, ал.2 ГПК. Нищожното нотариално удостоверяване подобно на всеки нищожен акт не поражда присъщите му правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.579, ал.2 ГПК когато някое от участващите лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, се прилага разпоредбата на чл.189, ал.1 ГПК. Няма спор, че прехвърлителят по сделката е бил грамотен, но от данните по делото е установено, че е бил с влошено здравословно състояние – страдал е от и. болест на с., д. К. болест, с проведено през 2009г. оперативно лечение поради установена вътрешна х.. В тази връзка, св. О. , която като помощник нотариус е заверила пълномощното, обяснява, че се е стигнало до заверяване на такова пълномощно вследствие на констатирано и от нея влошено здравословно състояние на прехвърлителя, на трудното му предвижване и след като в нейно присъствие Ц. Ц. не успял да изпише четливо имената си, той поставил отпечатък от десния си палец. В тази връзка, неоснователно е твърдението на въззивниците за липса на недъгавост от страна упълномощителя Ц. , съдържанието на което понятие подробно е разгледано от окръжния съд в обжалваното решение и е съобразено със съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК. Съобразно тази практика понятието „недъгавост" не се тълкува в буквалния му смисъл, а се приема, че при установено трайно увреждане на здравето, свързано с невъзможност да се положи подпис, упълномощителят може да изрази своята воля с отпечатък от десния палец. Подписването на пълномощното чрез отпечатък е удостоверено от помощник нотариуса О. , с което е изпълнено и това законово изискване. Неоснователно е оплакването, че в пълномощното не е отразена причината за полагане на отпечатък, тъй като такова изискване съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1, изр.2 ГПК е въведено само когато върху документа не може да бъде сложен отпечатък от десния палец на лицето. Функцията на нотариуса е да удостовери подписването на документа чрез отпечатък, поради което въззивният съд приема, че нотариалното удостоверяване не е нищожно.

При така установената валидност на посоченото пълномощно настоящата инстанция намира за неоснователен иска за обявяване нищожност на сключената между наследодателя на страните Ц. ответникът С. Ц. сделка на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, т.е. поради липса на изразено от прехвърлителя съгласие лично или чрез редовно упълномощен представител. Безспорно е, че купувачът – ответник лично е изразил своето съгласие за сключване на процесната сделка, а волята на продавача за прехвърляне на притежаваните от него недвижими имоти на сина му С. Ц. е изразена чрез неговия пълномощник – св. А. , пред която, както и пред св. О. помощник-нотариус прехвърлителят Ц. Ц. по категоричен начин е заявил, че иска да прехвърли имотите си на сина си С. . Тази негова воля е отразена в процесния договор за продажба чрез пълномощника му Н.

Неоснователен е доводът, въведен във въззивната жалба, че порокът във волята на прехвърлителя Ц. Ц. , който е съществувал при упълномощаването се е пренесъл и в сключения договор за покупко-продажба, което според тях обосновава основателността на иска им по чл.31 ЗЗД за унищожаване на пълномощното и на покупко-продажбата. Предвид, че упълномощителната сделка не е част от фактическия състав на договора за покупко-продажба, пороците, касаещи волята на представлявания при извършване на упълномощаването не могат да се пренесат автоматично върху сключената от представителя сделка. Действително когато волята на пълномощника не е опорочена, но към момента на упълномощаването упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, са налице основания за унищожаване на пълномощното по реда на чл.31, ал.1 ЗЗД и при уважаване на такъв иск пълномощното отпада.

Основанието за унищожаемост по чл.31, ал.1 ЗЗД е налице тогава когато едната страна макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка не е могла да разбира или да ръководи действията си. В представените по делото два броя медицински направления, издадени преди съставяне на пълномощното изрично е записано, че Ц. Ц. е адекватен, ориентиран по време и място и разбира значението на извършваното, а и в представената от ищците Е. от Секция по спешна неврохирургия към Пирогов-София изрично е отбелязано, че при изписването Ц. Ц. е с ясно съзнание.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото според настоящия състав води до категоричен извод, че към момента на подписване на пълномощното за продажба на имота прехвърлителят Ц. Ц. е бил напълно способен да разбира свойството и съдържанието на действията си и да ръководи разумно постъпките си, независимо от влошеното му здравословно съсотяние, довело до увреждане на двигателните му функции. Липсата на обстоятелства, засягащи годността за разумни действия, изключва унищожението на договора за продажба на основание чл. 31 от ЗЗД, с оглед на което искът с правно основание чл. 31 от ЗЗД правилно е отхвърлен с обжалваното решение.

При липса на други категорични доказателства, установяващи слабоумие или душевна болест на прехвърлителя Ц. твърденията на въззивниците, че същият е бил неспособен да разбира и ръководи действията си, довело до липса на воля за извършване на разпоредителни действия с имотите му, са недоказани.

След смъртта на прехвърлителя унищожаване на даден договор може да бъде поискано само в две хипотези, визирани в чл.31, ал.2 ЗЗД – ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от самия договор. В процесния случай, от събраните доказателства и от съдържанието на самия договор не се установяват тези условия за уважаване на този иск на ищците. Липсват данни приживе прехвърлителят да е бил поставен под запрещение, а наличието на неврологично заболяване, посочено от въззивниците, не е достатъчно обстоятелство за да се приеме, че прехвърлителят не е могъл да разбира и ръководи действията си. Правилно съдът по същество е приел, че в самия договор за покупко-продажба липсват клаузи, които да дават основание на съда да приеме, че прехвърлителят е бил недееспособен. Фактът, че същият е участвал в прехвърлителната сделка чрез пълномощник само по себе си не означава, че е недееспособен, тъй като недоброто здравословно състояние все още не означава влошено психическо такова. А и упълномощената Н. и помощник нотариуса О. , разпитани като свидетели по делото, поясняват, че извършеното с процесния договор прехвърляне на притежаваните от Ц. Ц. недвижими имоти на сина му С. Ц. е реализиране на неговата воля.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба досежно отхвърлената от ищците претенция за разваляне на процесния договор на основание чл.87, ал.3 ЗЗД поради неплащане на продажната цена от купувача – ответник С. Ц. Нотариалният акт, с който е оформена една сделка материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно, има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила на осн. чл. 179 ГПК. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК опровергаването на истинността на този нотариален акт, включително и в частта му досежно изявлението на страните за заплатената продажна цена, е в тежест на насрещната страна.

В случая, независимо, че ищците са изразили недоволство от частта на нотариалния акт досежно заплатената продажна цена, същите не са ангажирали доказателства, които по безспорен и категоричен начин да опровергаят изявлението на страните по сделката за нея, поради което въззивният съд приема това тяхно изявление в акта за доказано. В подкрепа на този факт по акта са и показанията на свидетелите Н. , пред които наследодателят на страните е обяснил за уредените финансови отношения със сина му С. , като начина на това уреждане не засяга валидността на записаното в акта изявление на страните.

По наведените в частната жалба на ищците доводи против постановеното от Бургаския окръжен съд решение в частта му, в която е прекратено производството по предявения от тях иск за нищожност на процесната сделка поради липса на дадено от съпругата К. съгласие за нейното извършване Бургаският апелативен съд приема следното:

Не се спори, че недвижимите имоти, предмет на процесната сделка са придобити от прехвърлителя Ц. по силата на договор за доброволна делба от 27.09.2009г. по време на брака му с ищцата К. , както и че при сключване на процесния договор за покупко-продажба ищцата К. като съпруга на прехвърлителя не е участвала. Разпоредбата на чл.24, ал.3 СК дава възможност на неучаствалия съпруг да оспори по исков ред разпореждането, извършено от другия съпруг с недвижим имот, придобит по време на брака им в 6-месечен срок от узнаването. В случая, предвид липсата на други данни правилно окръжният съд е приел, че началния момент на това узнаване е момента на подаване на исковата молба – 02.02.2011г. Спорният въпрос, който е останал за разрешаване между страните по повод този иск на ищците е свързан с момента на предявяването му, за да се приеме, че е спазен преклузивния 6-месечен срок, респ. да се приеме иска за допустим.

Действително в обстоятелствената част на исковата молба ищците посочват, че процесните имоти са придобити по време на брака на прехвърлителя Ц. и съпругата му К. Ц. , но в нея те не са изложили фактически обстоятелства и заявили петитум, за да се приеме, че ищците са предявили такъв иск още с исковата си молба. Още повече, че в исковата си молба ищците са заявили, че „този порок на сделката ще бъде предмет на друго съдебно производство". Едва с молбата си от 19.09.2011г. ищците са поискали от съда да се приеме за разглеждане наред с другите основания за нищожност и основанието, че „продажбата е нищожна поради липса на съгласие на първата от нас". Поради липса на петитум в тази молба, по указание на съда, ищците с допълнителна молба от 27.10.2011г. са формулирали петитума на този си иск.

При тези данни, безспорно е, че от предявяване на исковата молба на 02.02.2011г. /момента на узнаването/ до подаване на посочената молба–19.09.2011г. е изтекъл преклузивния 6-месечен срок за предявяване на такъв иск, поради което правилно първоинстанционният съд го е приел за недопустим и е прекратил производството по него.

По изложените съображения, въззивният съд намира релевираните с въззивната жалба доводи за отмяна на обжалваното решение поради неправилно приложение на посочените законови норми, както и на процесуалните правила,касаещи преценката на доказателствата по делото в тяхната съвкупност за неоснователни. Оплакванията във въззивната жалба не намират опора във фактите по делото, нито в закона и установената съдебна практика по този вид дела, поради което и не могат да обуславят исканата отмяна на атакуваното решение. По останалите наведени във въззивната жалба оплаквания въззивният съд намира, че по силата на чл.272 ГПК следва да препрати към мотивите на атакувания съдебен акт, тъй като не намира основание да приеме друга фактическа обстановка, въз основа на която да достигне до различни правни изводи.

Затова и като установява, че изводите за неоснователност и недоказаност на предявените от ищците искове съответстват на изводите на Бургаския окръжен съд, Бургаският апелативен съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия С. Ц. следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 3750 лева.

Водим от горното, Бургаският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/08.07.2013г., постановено по гр.д. № 176/2011г. на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА К. Ц. П. Ц. , с ЕГН ********** и М. Ц. Ц. , с ЕГН ********** – и двамата от гр. С., ул.". № 14, ет.7 да заплатят на С. Ц. Ц. от гр. С., със съдебен адрес гр. Б., ул.". № 18, ет.1 адв. Я. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 3750 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: