В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АСТАРДЖИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

ЯНА ФИЛИПОВА

при участието на секретаря И. Р. и прокурора М. БЕШКОВ, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ ВНОХД №1057 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 16.07.2012г. по НОХД №3018/2008г., СРС, НК, 9 състав е признал подсъдимите Н.С.И. и В.С.С. за невиновни по обвинението за това, че на 06.01.1994г. в гр.***, от вила „Б.”, находяща се на ул.„**** след предварителен сговор помежду си, като случаят е немаловажен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на моторно превозно средство - камион „Ифа” с ДК №***, да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 1 972 732,49 лв. (неденоминирани) от владението на Ц.И.С. - директор на „Ш.Б.”, като предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл.304 НПК ги е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.3,пр.1, т.4, пр.1 и т.5 НК вр. чл.194, ал.1 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от СРП, с който се иска отмяна на присъдата и осъждането на подсъдимите по внесеното обвинение, като се излагат аргументи за доказаност на обвинението от събраните доказателства, макар и по косвен път. В протеста не се иска събиране на допълнителни доказателства.

В разпоредително заседание на 23.03.2015г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите или експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. Допуснат е разпит на свидетели, което обаче по-късно, с определение в открито съдебно заседание, е преоценено.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста и сочи липсата на несъмнена доказаност на обстоятелство, че автори на инкриминираното деяние са двамата подсъдими.

Защитникът на подсъдимия Н.С.И. - адв.М.Т. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда като сочи липсата въобще на предмет на престъпление.

Подсъдимият Н.С.И. иска да бъде оправдан.

Служебният защитник на подсъдимия В.С.С. - адв.Х.Х. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият В.С.С. не се явява пред въззивния съд, като за него производството е по реда на чл.269, ал.3 НПК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и неговото допълнение‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или отменяване поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена в максимална степен фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, като повече от двадесет и две години след извършване на престъплението липсва каквато и да било възможност да се установят извършителите на престъпното деяние от 06.01.1994г.

Фактите по делото са следните:

Подсъдимият Н.С.И. е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН **********.

Подсъдимият В.С.С. е роден на ***г. в гр.С., с неустановен адрес в Кралство Испания, българин, български гражданин, осъждан, със средно образование, ЕГН **********.

През 1993г. свидетелката Ц.И.С. управлявала ЕТ „Ч.Е.”, както и търговско дружество „Ш.-С.”. Чрез тях тя извършвала внос, включително и за реекспорт, на стоки от Гърция и бивша СФР Югославия.

На 05.03.1992г. и на 20.03.1992г. ЕТ „Ч.Е.” декларирал внос на 262 колета ботуши, 32 колета джапанки и 500 броя детски обувки, придобити от „Е.”, С., СФРЮ, които св.С. трябвало да препрати към Русия.

На 06.04.1993г. Кооперация за инвалиди и сираци „Й. К.” с председател св.Д.Н.-Т. декларирала временен внос на 1 732 броя дамско бельо, 4 707 броя дамски бански костюми, 5 499 броя мъжки бански костюми и 34 броя мъжки шорти по фактура №404а/20.03.1993г. Тези стоки отново били внесени за целта на дейността на св.С., но на името на посочената кооперация, тъй като фирмите на св.С. нямали право да внасят стоки на временен внос. Поради това С. постигнала договорка със св.Н.-Т. те да бъдат внесени на името на кооперацията.

Св.С. съхранявала всички посочени стоки в кашони в кв.К., в собствената си вила на ул.„*** до месец ноември на 1993г., след което решила да даде под наем вилата на познат на св.Е. Г.. За да освободи вилата, св.Г. преместил цялата съхранявана стока в собствената на жена му вила „Б.” в кв.В., намираща се на ул.„****, където ги поставил в мазето. Входната врата на мазето, както и вратата на оградата на вилата били заключени, за да се съхрани стоката, която била скъпа.

На 09.01.1994г. св.Е. Г. посетил вила „Б.” и установил, че външната врата и вратата към мазето били разбити в областта на бравите, а част от кашоните със стока на св.С. били отворени и разхвърляни. Той разпитал непосредствените съседи на вилата, дали не са видели извършителите и се обадил на св.С.. Свидетелката пристигнала бързо със служител на своята фирма и двамата установили липсите, след което сигнализирали полицията.

На 09.01.1994г. бил извършен оглед на местопроизшествие от следовател от Столична следствена служба, като бил изготвен и албум с фотоснимки.

Междувременно подсъдимият В.С.С. се свързал със св.Е.Р.,*** и го помолил да превози с товарния си камион марка „ИФА” с ДК №*** стока, която се намирала на улицата и била поставена в кашони. След като натоварили кашоните на камиона, подсъдимият С. попитал св.Р. дали ще може кашоните да останат в гаража му и последният приел. Подсъдимият С. разтоварил кашоните в гаража на св.Р. и той му дал ключ, за да си ги прибере, когато са му нужни.

В същия период подсъдимият С. се свързал със св.Е.С. и го попитал възможно ли е да остави в неговата вила в с.М. стока, за която не му обяснил каква е и чия е. Св.С. се съгласил и подсъдимият С., заедно със сви.Н. Я. (за когото наказателното производство е прекратено по реда на чл.369, ал.4 - отм.), закарали около 10 кашона, които оставили във вилата на св.С..

След няколко дни подсъдимият С., св.Я. и св.Л.З., техен познат, отишли във вилата на св.С. и взели стоката оттам, за да я откарат във вилата на вуйчото на св.Я. в с.Р.. Във вилата на св.С. останали два кашона със стока.

На 01.03.1994г. във вилата на вуйчото на св.Я. в с.Р. било извършено претърсване от служители на СДВР-04РПУ и били иззети 25 броя найлонови чували, съдържащи 563 броя мъжки бански, 1 014 броя цели дамски бански, 1 280 броя дамски бански в две части, 222 броя бермуди и 60 броя ризи.

На 01.03.1994г. във вилата на св.Е.С. *** било извършено претърсване и бил иззет един брой найлонов чувал, съдържащ 26 броя бермуди, два броя ризи, 26 броя мъжки бански, 35 броя цели дамски бански и 50 броя дамски бански от две части.

На 07.03.1994г. св.Р. предал доброволно на органите на СДВР-04РПУ няколко кашона, съдържащи 237 броя бикини, 53 броя боксери, 546 броя сутиени, 68 броя корсети, 451 броя бюстиета, 345 броя бодита и 783 броя комплекти от сутиен и бикини.

На 07.03.1994г. св.Н.М.И. предал доброволно на органите на СДВР-04РПУ 29 плетени чувала, съдържащи 555 броя мъжки бански, 914 броя цели дамски бански, 107 броя дамски бански в две части, 20 броя трикини, 138 броя бермуди, 8 броя плажни шапки, 62 броя бикини, 163 броя боксери, 159 броя сутиени, 53 броя корсети и 24 броя комплекти сутиени и бикини, които били оставени в дома му от подсъдимия С. и от св.Н. Я..

На следващия ден - 08.03.1994г. св.Н.И. предал отново доброволно вещи, за които посочил, че е открил затрупани в дома си, а именно четири чифта дамски ботуши марка „Зодиак”, два чифта дамски боти с ниска подметка №41, два чифта черни лачени дамски обувки №39 и №40, два чифта кожени кафяви дамски ниски обувки №40, един чифт зелени велурени ниски обувки №39 и един чифт розови велурени ниски обувки №41.

На 23.03.1994г. свидетелят С. И., който бил работник в „А.” ЕООД отишъл в склада на фирмата, находящ се в кв.В., ул.„****, за да вземе материали по нареждане на директора, заедно с колегата си И.Б.. Двамата установили, че катинарът на склада е сменен, което наложило да го срежат. Когато влезли в склада, установили наличието на кашони, които не били собствени на фирмата и никой не знаел как са попаднали там. По нареждане на директора на фирмата, който бил надлежно уведомен, И.Б. се обадил в полицията. На място пристигнали полицейски служители, които извършили оглед и иззели стоката, която била описана като 24 кашона с бански костюми и два зеблени чувала с бански костюми.

Всички иззети и доброволно предадени вещи, били върнати срещу разписка на св.Л.Г., син на св.С..

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели Л.В.З., Ц.И.С., Е.К.С., С. П. И., Г. Х. Т., Д.П.Н.-Т., Н. П. Я., Н.М.И., Е.М.Р., Е. Д. Г. и Л. Т. Г., въз основа на заключенията на приетите по делото трасологична експертиза и съдебно-оценителна експертиза (изготвена в съдебното производство), от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство и приложени в съдебно заседание.

Съвкупното обсъждане на посочения доказателствен материал, не позволява да се установи по категоричен начин авторът на кражбата на движимите вещи, складирани на ул.”**** в кв.В., вила „Б.”.

Доказателствата по делото позволяват да се заключи по несъмнен начин, че действително е имало противозаконно отнемане на съхраняваните в посочената вила движими вещи, които са били собственост на различни юридически лица по документи, но фактически на св.С., която поради наложеното ембарго в посочения период за търговия със стоки, произведени в бившата СФР Югославия, е направила няколко митнически измами и е използвала документи с невярно съдържание, за да внесе в Република България стоките, които по-късно са били предмет на кражбата. Наличието на тези стоки - предмет на престъплението - е надлежно установено със свидетелски показания, частично с приложени по делото счетоводни документи и най-вече с факта на намирането на тези стоки на различни места след кражбата и връщането им на св.Г. - син на св.С.. Бройката и стойността на отнетото имущество е била установена още към 1994г., като пред съда от първата инстанция е изготвена и приета съдебно-оценителна експертиза, която не променя по същностен начин квалификацията на деянието и броя и описанието на отнетото имущество.

В същото време по делото няма никакви преки доказателства за това кой е автор на кражбата. Действително стоките са били намерени в близки на двамата подсъдими С. и И., както и на св.Я. (за когото наказателното производство е било прекратено). Това обстоятелство е косвен факт, който навежда на връзка на двамата подсъдими с престъплението. В същото време липсва изискваната от закона несъмненост по отношение на това, че двамата са били автори на кражбата, а не са извършили последваща укривателска дейност спрямо откраднатите вещи.

Повече от двадесет и две години след извършеното престъпление е на практика невъзможно за съда да установи кой е действителния автор на кражбата и как са се развили събития в началото на месец януари 1994г. чрез откъслечните спомени на свидетелите, непълните документи (дължащи се на заобикалянето на закона от страна на св.С. и на св.Н.-Т.) и неправилното обвиняване от прокуратурата, което е позволило на много от свидетелите, които всъщност биха се явили съучастници в извършеното деяние при описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт (св.Р., св.С. и св.Н.И.) да не кажат истината за станалото.

Районният съд е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина със средствата на НПК, но това е било обективно невъзможно при изложените пречки. Още по-малко това е възможно за въззивния съд, който съобрази разпоредбата на чл.121, ал.1 НПК и не извърши преразпит на евентуалните съучастници в престъпната дейност - св.Р., св.С. и св.Н.И..

Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че начина на описание на деянието в обвинителния акт, а и изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване, са попречили на първата инстанция да измени с присъдата обвинението по отношение на двамата подсъдими в доказаното от писмените доказателства и доказателствени средства вещно укривателство. Това е невъзможно и за настоящия въззивен състав, който следва да потвърди оправдателната присъда на районния съд като единствено логичния и възможен изход от делото при процесуалното му развитие.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед на посочените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 16.07.2012г. на СРС, НО, 9 състав по НОХД №3018/2008г.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.