Р Е Ш Е Н И Е  № 131

 

град Н., 15.08.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Н.ския районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 467 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.38, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Предявен е от Етажната собственост на жилищен комплекс „Р.1”, блок 1, находящ се в град Н., местн. А., в сграда с идентификатор 51500.510.122.1, представлявана от председателя на управителния съвет О.Ю.Б., против А.Ю.З., роден на ***г., и И.АБ., родена на ***г., двамата граждани на Руската Федерация, с адрес: град М., улица В.П., дом .., корпус 5, квартира ...

              В исковата молба се твърди, че на 10.07.2015г. е било проведено Общо събрание на етажната собственост, а взетите на него решения били обективирани в съставения протокол, като едно от тези решения е имало за предмет определяне размера на дължимата годишна паР.на вноска за периода от първи май на съответната година до първи май на следващата година. Тъй като ответниците са етажни собственици, а притежавания от тях самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост е с площ от 58,31 кв.м., а притежаваните от тях общи части са 10,49 кв.м., общата притежавана от тях площ възлиза на 68,80 кв.м. Дължимата от ответниците годишна вноска за 2015г. е в размер на 1 799,84 лева, включваща: сумата от 45 лева, представляваща 1% за фонд „Ремонт и обновяване”, сумата от 173,09 лева, представляваща 1% за фонд „Непредвидими разходи”, сумата от 574,54 лева, представляваща пропорционална такса съгласно броя на самостоятелните обекти, и сумата от 1 007,21 лева, представляваща 1% за фонд „Резервен”. Тази дължима от ответниците сума те е трябвало да заплатят в срок до 30.09.2015г., но е заплатена само част от нея, а именно сумата от 526 лева. Остават да дължат сумата в размер на 1 273 лева, като поради неплащането й на посочения падеж, ответниците са изпаднали в забава. Решенията на посоченото ОСЕС са влезли в сила след като не са атакувани от никой от етажните собственици и са задължителни за тях. Моли съдът да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата в размер на 1 273,84 лева, представляваща разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части на сграда с идентификатор 51500.510.122.1, дължима за 2015г., както и сумата в размер на 80,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2015г. до 12.05.2016г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

              От допълнителна молба, подадена в изпълнение указанията на съда, може индиректно да се приеме, че според ищеца, двамата ответници са съсобственици на притежавания от тях самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при равни квоти от правото на собственост и че не са налице основания за възникване на солидарната им отговорност за заплащане на претендираната сума. Привел е петитума в съответствие с твърденията си в допълнителната молба като е направил искане всеки от двамата ответници да заплати  главница в размер на по 636,92 лева, представляваща разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части на сграда с идентификатор 51500.510.122.1 за 2015г., определена за всеки от тях като собственик на по 1/2 идеална част от самостоятелния им обект, както и сумата в размер на по 40.05 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2015г. до 12.05.2016г.; претендират се и заплащането на законните лихви върху претендираните части от главницата.

              В отговора на исковата молба ответниците посочват, че считат исковата молба едновременно недопустима и неоснователна, като заявяват и че оспорват твърдените от ищеца обстоятелства и приложените писмени документи. Не отР.ат, че са заплатили сумата в размер на 526 лева, но и тази сума считат за недължимо платена, тъй като е следвало по отношение на тях да бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Това означавало, че ищецът нямал правен интерес да предявява иск срещу ответниците, поради което производството по делото следвало да бъде прекратено. По същество на спора, на първо място въвеждат твърдението, че ОСЕС не е взело валидно решение за създаване на фонд „Резервен”, респ. начина на определяне на дължимите суми и разпределението им между етажните собственици. Освен това неоснователно се претендира от тях и сума за разходи, тъй като и такива не са били обсъждани и приети с решение на ОСЕС. Липсвало дори решение за приемане на бюджета на етажната собственост. Счита, че неправилно са изчислени вноските, предвид, че неправилно са изчислени и притежаваните идеални части от общите части. Действие по изчисление на тези общи части са предприети едва с решение на ОСЕС от 14.10.2016г. чрез ползване на услугите на експерт.

              В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа иска. След като решенията на ОСЕС не са обжалвани, те са влезли в сила и следва да се приеме, че ответниците притежават толкова идеални части от общите части в етажната собственост, колкото са посочени при провеждането на събранието. Фонд „Резервен”, за който действително не е взето решение за неговото създаване, е предвиден в приетия бюджет. Представя писмени доказателства и моли за уважаване на иска в претендирания размер. Представя и писмени бележки, в които обосновава довода си за влязло в сила решение на ОСЕС, с което са определени дължимите от етажните собственици такси и че въпросът за неговата законосъобразност не следва да се обсъжда в настоящото производство, а конкретните дължими от всеки от ответниците суми правилно са изчислени на базата на притежаваните от тях идеални части от общите части в етажната собственост. ЗУЕС не боравил с термина „Фонд Резервен”, и липсата на решение на ОСЕС за създаване на такъв не е пречка да се събират средства за такъв фонд след като в приетия бюджет за приходите и разходите за 2015/2016г. такъв е предвиден, като с решение, етажните собственици са задължени да правят вноски за неговото попълване. Според ищеца ответниците не могат да се позовават в случая на чл.51, ал.2 от ЗУЕС като основание за неплащане на дължимите такси. 

              Ответниците не се явяват в съдебно заседание, представляват се от упълномощен от тях адвокат, който заявява, че оспорва иска и поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба. Счита, че въпросът с притежаваните от ответниците идеални части от общите части в етажната собственост не е изяснен, който въпрос е пряко свързан с дължимите от ответниците суми и начина на определяне на размера на таксите. Противопоставя се на приемането на доказателства в първото съдебно заседание, респ. ищецът може да представя такива единствено с подаването на исковата молба след като тези документи към този момент са съществували и ищецът е разполагал с тях. В съдебно заседание обаче самите те представят писмени доказателства.  Моли искът да бъде отхвърлен, като обаче в хода по същество и в представените писмени бележки продължава да твърди, че исковата молба била едновременно недопустима, неоснователна и недоказана. В протокола от проведеното общо събрание на ЕС липсвало решение относно точния размер на таксите за управление и поддръжка, които следва да бъдат заплатени от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в т.ч. и ответниците, липсвало валидно взето решение за създаване на фонд „Резервен” и сумата, която следва да се набере в него и начина на разпределянето й между собствениците, липсвало валидно взето решение за „разходи, приети с решение на ОС” и конкретни суми. Поддържа и първоначално заявените доводи за неправилно изчисляване на притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части в сградата и за отсъствието на ответниците и неползването на притежавания от тях недвижим имот. Моли искът да бъде отхвърлен и в полза на ответниците да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото.

              Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              Ответниците Александр Ю.З. и И.АБ. са собственици на следния недвижим имот, находящ се в град Н., местност А., Р., а именно: Апартамент № .., находящ се на втори етаж в сграда, състояща се от подземен гараж, партерен етаж, шест етажа, два терасовидни етажа, който апартамент се състои от дневна-трапезария-кухня, спалня, баня-тоалетна, коридор и тераса, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.122.1... по кадастралната карта и кадастрални регистри на град Н., одобрени със заповед №300-5-81 / 02.10.2003г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект в сграда – заповед № КД-14-02-367 / 07.04.2009г. на началника на СГКК Бургас, находящ се в сграда № 1, с адрес на имота: град Н., А., Р., етаж 2, ап..., предназначение на обекта: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, със застроена площ на апартамента 58,31 кв.м., ведно с 10,49 кв.м. идеални части от общите части на сграда № 1, като общата площ на апартамента ведно с общите части възлиза на 68,80 кв.м., ведно със съответните идеални части кв.м. от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот  с идентификатор 51500.510.122. Двамата ответници притежават апартамента при равни квоти от правото на собственост, а именно по 1/2 (една втора) идеална част, както е посочено в документа, с който се легитимират като собственици – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том VІ, рег.№ 4997, дело № 1036/2011г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Н.ския районен съд.

            От представения по делото Протокол от Общото събрание на собствениците на Етажната собственост в жилищна сграда с идентификатор 51500.510.122.1, с адрес: град Н., м.А., комплекс „Р.1”, блок 1, се установява, че на проведеното общо събрание на ЕС на 10.07.2015г., което е било учредително, са били взети решения: за възнаграждение на УС на ЕС в размер на 6 000 лева годишно (т.6), възложено е на УС на ЕС сключването на договор за административно-юридическо обслужване на комплекса, за което да се заложи сума в размер на 11 000 лева в раздел „Разходи” на бюджета на ЕС (т.7), да се възстановят от средствата на бюджета на ЕС разходите в размер на 9 541 лева, направени от собствениците за периода от прекратяване на договорите за поддръжка и управление до провеждане на ОСЕС (т.8), да се възстановят от средствата на бюджета на ЕС разходите за подготовка, организиране и провеждане на ОСЕС в размер на 3 217,50 лева (т.9), да се събере сумата в размер на 10 000 лева годишно за разходите за електроенергия и вода в общите части, за асансьор, както и за почистване на общите части, което да се отрази в раздел „Разходи” в бюджета на ЕС, като сумата следва да се разпредели поравно между всички самостоятелни обекти в сградата (т.10), да се закупят пожарогасители в сградата като за целта да се задели сумата в размер на 2 000 лева от бюджета на ЕС (т.11), за застраховане на общите части в сградата да се задели сумата в размер на 2 000 лева от бюджета на ЕС (т.12). С решението по т.13 от дневния ред на събранието е приет бюджета за 2015/2016г., като от съдържанието на протокола се установява, че е бил изготвен проект за бюджет, а след поправките е прието окончателно бюджета да бъде в размер на 173 089,80 лева. По т.14 от дневния ред собствениците са решили: „Фонд „Ремонт и обновяване” да възлиза на сумата в размер на 4 500 лева, във Фонд „Непредвидени разходи” да се набере сумата в размер на 17 308,98 лева годишно, която да се разпредели между собствениците съобразно идеалните им части от общите части на сградата; били приети разходи в размер на 45 858,50 лева, които следвало да бъдат разпределени поравно между всички самостоятелни обекти в сградата. УС на ЕС е упълномощен да определи таксата за поддръжка в комплекса и да я внесе за обсъждане на ОС, като е установен краен срок на плащане – 30-и септември на финансовата година. Според приложения списък на етажните собственици, който е бил неразделна част от протокола, е видно че ответниците, като собственици на самостоятелния обект в сграда, притежават 1% идеални части от общите части на сградата. На тази база са направени и изчисления за дължимите от ответниците суми, както следва: за Фонд „Ремонт и обновления” ответниците следва да заплатят 45 лева, за Фонд „Непредвидени разходи”  - 173,09 лева, Разходи по решение на ОС – 574,54 лева, и за Фонд „Резервен” 1007,21 лева. Към 10.07.2015г. ответниците са заплатили сумата в размер на 526 лева, поради което дължимият от тях и неплатен остатък е изчислено от УС на ЕС на сумата в размер на 1 273,84 лева.

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              Както в първоначалната искова молба, така и с допълнителната такава, ищецът е очертал предмета на спора като с предявения от него иск претендира ответниците да заплатят суми, представляващи „разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части на сграда за 2015г.”.

              Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание на етажната собственост е да определя размера на паР.ните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл.6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС собствениците на обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.  

              В конкретния случай с нито едно от решенията, взети на ОСЕС, проведено на 10.07.2015г., не е взето решение по т.11., ал.1, т.5 от ЗУЕС, с което да е определен размера на паР.ните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части в сградата, които да се разпределят  поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства по правилата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Единствените разходи, претентирани от страна на етажната собственост спрямо ответниците, които са разпределени според броя на самостоятелните обекти в сградата (които са 88), са наименувани от ищцовата страна като „разходи по решение на ОС”. Общият размер на тези разходи, съобразно бюджета за 2015/2016г., е в размер на 45 858,50 лева, като от двамата ищци се претендира сумата в размер на 574,54 лева. Ответниците са платили именно тази сума, по който начин са изпълнили задължението си за заплащане на разходите, като освен това една част от описаните в бюджета на ЕС разходи, които са и предмет на отделни решения на ОСЕС от 10.07.2015г., обхващат вече изтекъл период, като по този начин едновременно е било предложено на гласуване план за разходите, които вече са направени и на отчет на същите разходи.

              Сумата, предмет на исковата претенция в размер общо на 1273,84 лева – по 636,92 лева от всеки от ответниците – не представлява разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части в сграда (каквито се претендират с петитума на исковата молба), като от доказателствата по делото, а и както сам ищецът признава в обстоятелствената част на исковата молба, тези средства са предвидени да се събират във фонд „Ремонт и обновяване” (какъвто задължително следва да бъде създаден и да се поддържа по силата на императивната разпоредба на чл.50, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС) – чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, във фонд „Непредвидими разходи” и във фонд „Резервен”, които в бюджета на ЕС за 2015/2016г. са включени в приходната му, а не в разходната част, а с решенията на ОСЕС от 10.07.2015г. правилно е прието вноските от етажните собственици, от които да се наберат средства за тези фондове, да се определят на базата (т.е. да се разпределят) на притежаваните от собствениците идеални части от общите части на сградата, а не поравно между собствениците според броя на самостоятелните обекти в сградата в режим на ЕС, който начин на разпределение е предвиден само за заплащане на разходите.

              Въпреки, че в обстоятелствената част ищецът е посочил, че претендираната от него като дължима от ответниците сума от 1 273,84 лева представлява вноски, съответно във Фонд „Ремонт и обновяване”, във фонд „Непредвидими разходи” и във фонд „Резервен”, а с петитума я претендира като разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части в сграда, с оглед приетото от въззивната инстанция, че исковата молба е редовна, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

              Отхвърлянето на главната претенция има в случая за последица отхвърлянето и на акцесорната претенция за лихви.

              С оглед правилата на процеса в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях по делото разноски в размер на 325 лева за платено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като за целта ищецът следва да бъде осъден за заплати на всеки от ответниците сумата в размер на по 162,50 лева.

              На ищеца не му се следват разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, поради което претенцията му за заплащане на разноски в размер на 789,16 лева съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

              Предвид гореизложеното, Н.ският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажната собственост в жилищна сграда с идентификатор № 51500.510.122.1 с адрес: град Н., местността А., комплекс „Р.1”, блок 1, представлявана от Председателя на Управителния съвет О.Ю.Б., иск за осъждането на А.Ю.З., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес: град М., улица В.П., дом .., корпус 5, квартира .., да му заплати сумата в размер на 636,92 лв. (шестстотин тридесет и шест лева и 92 ст.), представляваща разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части на сграда с идентификатор 51500.510.122.1 за 2015-а година, определена за него като собственик на 1/2 (една втора) идеална част от ап..., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяването на иска до изплащането на вземането, и сумата в размер на 40,045 лв. (четиридесет лева и 045 хилядни стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 30.09.2015г. до 12.05.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

              ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажната собственост в жилищна сграда с идентификатор № 51500.510.122.1 с адрес: град Н., местността А., комплекс „Р.1”, блок 1, представлявана от Председателя на Управителния съвет О.Ю.Б., иск за осъждането на И.АБ., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес: град М., улица В.П., дом .., корпус 5, квартира .., да му заплати сумата в размер на 636,92 лв. (шестстотин тридесет и шест лева и 92 ст.), представляваща разходи за обслужване, управление и поддържане на общите части на сграда с идентификатор 51500.510.122.1 за 2015-а година, определена за него като собственик на 1/2 (една втора) идеална част от ап..., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяването на иска до изплащането на вземането, и сумата в размер на 40,045 лв. (четиридесет лева и 045 хилядни стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 30.09.2015г. до 12.05.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

              ОТХВЪРЛЯ претенцията на Етажната собственост в жилищна сграда с идентификатор № 51500.510.122.1 с адрес: град Н., местността А., комплекс „Р.1”, блок 1, представлявана от Председателя на Управителния съвет О.Ю.Б., за осъждането на А.Ю.З., роден на ***г., и И.АБ., родена на ***г., двамата граждани на Руската Федерация, с адрес: град М., улица В.П., дом .., корпус 5, квартира .., да му заплатят сумата в размер на 789,16 лв. (седемстотин осемдесет и девет лева и 16 ст.), представляваща общ размер на направените, съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

              ОСЪЖДА Етажната собственост в жилищна сграда с идентификатор № 51500.510.122.1 с адрес: град Н., местността А., комплекс „Р.1”, блок 1, представлявана от Председателя на Управителния съвет О.Ю.Б., ДА ЗАПЛАТИ на А.Ю.З., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес: град М., улица В.П., дом .., корпус 5, квартира .., сумата в размер на 162,50 лв. (сто шестдесет и два лева и 50 ст.), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

              ОСЪЖДА Етажната собственост в жилищна сграда с идентификатор № 51500.510.122.1 с адрес: град Н., местността А., комплекс „Р.1”, блок 1, представлявана от Председателя на Управителния съвет О.Ю.Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.АБ., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес: град М., улица В.П., дом .., корпус 5, квартира .., сумата в размер на 162,50 лв. (сто шестдесет и два лева и 50 ст.), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

 

              Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.

 

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: