Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. София , 12.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №4465 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ .

Б.Ц.Б. ЕГН ********** *** иска да се осъди П. на Р.Б.и СГС  да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ сумата от 60 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 41 549,58 лева имуществени вреди /41 300 лева заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство и 249,58 лева пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 3500 лева парична гаранция за периода 27.11.2008 г – 27.05.2009 г / от незаконно обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№780/14 г на СГС , НО , 35 състав ; ведно със законната лихва от 28.07.2016 г /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното заплащане на сумите  .

Ищецът твърди , че от посоченото наказателното производство се накърнило името и авторитетът му в обществото , личната чест и достойнство . Много приятели и познати се отчуждили и променили отношението си към ищеца , който станал раздразнителен и сприхав и трябвало постоянно да обяснява , че не е участвал в престъпни схеми. Промяната у ищеца довела до развод със съпругата му Л.Б.. Ограничена била възможността му да пътува в чужбина , присъствал на множество съдебни заседания и понесъл разходи за адвокатска защита и за парична гаранция .

Ответникът оспорва исковете и по основание , но с оглед характера на производството , основно по размер . Не са доказани неимуществени вреди в претендирания размер , както и причинна връзка между обвинението и твърдените болки и страдания . Разводът на ищеца е по взаимно съгласие  и няма връзка с наказателното производство . Паричната гаранция е била в размер само на 3500 лева . Още на 20.05.2009 г на ищеца е било разрешено да пътува в чужбина /в Република Сърбия/ , а само 7 дни по-късно са отменени и паричната гаранция , и забраната за напускане пределите на РБ . Медийните публикации в по-голямата си част касаят друго лице , а не ищеца . Претендираните имуществени вреди също са прекомерни . Адвокатските възнаграждения не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото , а и не са доказани с договорите за правна помощ . Не е доказано , че паричната гаранция е платена лично от ищеца и кога е внесена същата .

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното :

Ищецът представя постановление от 27.11.2008 г по сл.дело №80/08 г на НСлС , с което е привлечен като обвиняем за длъжностно присвояване по чл.203 ал.1 НК във вр.чл.20 ал.4 НК /като помагач/ за длъжностно присвояване в особено големи размери , представляващо особено тежък случай  / за сумата от 29 330 973,77 лева. Ищецът е разпитан като обвиняем и му е определена парична гаранция от 3500 лева вносима до 05.12.2008 г .

С постановление от 28.11.2008 г по същото досъдебно производство на ищеца е наложена забрана за напускане на пределите на РБ .

На 15.12.2008 г-17.12.2008 г разследването е предявено на ищеца .

С постановление от 29.12.2008 г на зам-градските прокурори на София е разрешено на ищеца за периода 29.12.2008 г – 03.01.2009 г да напусне пределите на РБ и да посети Косово .

На 08.01.2009 г е изготвено обвинително заключение .

Образувано е н.о.х.д.№485/09 г на СГС , НО , 11 състав, по което са проведени шестнадесет открити заседания /едно от отлаганията е по причина на ищеца/ . На 19.05.2009 г ищецът е поискал да му бъде разрешено до Република Сърбия и съдът му е разрешил да пътува за периода 21.05.2009 г – 26.05.2009 г .

С определение от 27.05.2009 г е отменена забраната на ищеца за напускане пределите на РБ .

С присъда №26 от 26.01.2011 г по н.о.х.д.№485/09 г на СГС , НО , 11 състав ищецът е признат за невиновен . Присъдата е протестирана от ответника .

Образувано е в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО , 1-ви състав , по което са проведени две открити съдебни заседания .

С решение №341 от 31.10.2013 г по в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО , 1-ви състав е отменена посочената по-горе присъда на СГС и делото е върнато на съда за ново разглеждане .

Ищецът представя обвинителен акт срещу него от 17.02.2014 г.

Образувано е н.о.х.д.№780/14 г на СГС , по което са проведени осем открити съдебни заседания . С присъда №50 от 17.02.2015 г по н.о.х.д.№780/14 г на СГС , ищецът е отново е признат за невиновен . Присъдата е протестирана от ответника .

Образувано е в.н.о.х.д.№562/15 г на САС , НО , 6-ти състав , по което е проведено едно заседание . С решение №367 от 11.11.2015 г по в.н.о.х.д.№562/15 г на САС , НО , 6-ти състав е потвърдена присъда №50 от 17.02.2015 г по н.о.х.д.№780/14 г на СГС . Решението е протестирано от ответника .

Образувано е н.д.№97/16 г ВКС , II НО по което е проведено едно заседание . С решение №49 от 28.07.2016 г по н.д.№97/16 г ВКС , II НО е потвърдил решение №367 от 11.11.2015 г по в.н.о.х.д.№562/15 г на САС , НО , 6-ти състав .

Ищецът представя публикации /разпечатки от сайтове / относво процесното обвинение за периода 28.11.2008 г – 29.07.2016 г . Основно в статиите се коментира лицето А.Т., а споменаването на ищеца е мимоходом , освен в случаите , в които се посочва , че е оправдаван за обвиненията .  

Ищецът представя решение от 21.05.2014 г по гр.дело №9860/14 г на СРС , 80-ти състав , с което е прекратен гражданския му брак с Л.Б.по взаимно съгласие  публикация.

Ищецът представя договор за правна помощ от 28.11.2008 г с адв.П.Г.по процесното следствено дело и платежно нареждане за сумата от 1300 лева от 30.03.2009 г . 

Ищецът представя договор за правна помощ №736 от 20.03.2009 г относно н.о.х.д.№485/09 г на СГС . Уговорено е възнаграждение от 15 000 лева , платимо в брой в касата на дружеството . Приложена е фактура и касова бележка от 20.03.2009 г .

Ищецът представя договор за правна защита и съдействие от 11.06.2013 г относно в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО . Според договора са заплатени в брой 10 000 лева .

Ищецът представя договор за правна защита и съдействие от 16.06.2014 г относно н.о.х.д. №780/14 г на СГС , НО . Според договора са заплатени в брой 7000 лева .

Ищецът представя договор за правна защита и съдействие от 30.09.2015 г относно в.н.о.х.д. №562/15 г на САС , НО . Според договора са заплатени в брой 5000 лева .

Ищецът представя договор за правна защита и съдействие от 17.02.2016 г относно н.д. №97/16 г на ВКС, НО . Според договора е уговорено възнаграждение от 2500 лева като същото е платимо по банков път или в касата на адвокатското дружество . Липсват данни възнаграждението да е платено .

Ищецът представя публикации /разпечатки от сайтове/ относно свои интервюта за работата на „К.“ АД .

Според разпитания пред съда свидетел Х.В.; ищецът бил финансов директор на „К.“ АД , на свързани с него фирми , а и в момента работи за синдика на дружеството . След образуване на наказателното производство ищецът се затворил в себе си , избягвал хората , не общувал нормално . Имало идея от „Е.К.“ да се възстанови производството , но отказали да сключат ищеца поради проблеми със съда . Процесното наказателно дело се считало за „обществено значимо“ и се отразило в медиите , а ищецът се дразнел , че всеки го пита за делото .

Според разпитания пред съда свидетел Ч.С., ищецът бил един от големите ръководители в „К.“ АД и обвинен , че заедно с А.Т.и И.И.е ограбил комбината .  След обвинението ищецът много се променил , затворил се в себе си и станал много раздразнителен . Развел се , защото жена му не можела вече да живее с него – станал избухлив , неконтактен и много затворен . При пътуване в чужбина ищецът бил върнат от границата , защото въобще не знаел , че има забрана да напуска РБ . Ищецът събирал пари да си плати гаранцията , а срещу него вървели клюки  комбината и се подмятали ехидни неща . Ищецът изкарал много тежко автоимунно заболяване , като и преди имал здравословни проблеми  

 

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Предявени са искове по чл.2 ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ за сумата от 60 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 41 549,58 лева имуществени вреди /41 300 лева заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство и 249,58 лева пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 3500 лева парична гаранция за периода 27.11.2008 г – 27.05.2009 г / от незаконно обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№780/14 г на СГС , НО , 35 състав ; ведно със законната лихва от 28.07.2016 г /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното заплащане на сумите  .

Претендираното право произтича от следните обстоятелства : настъпване на неимуществени вреди /болки и страдания/ и на имуществени вреди ; причинени от незаконно обвинение на ищеца в извършване на престъпление , за което последният е оправдан с влязла в сила присъда . Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице , пряк причинител на вредите.

Доколкото по делото е представено наказателното производство , реално спорът между страните е дали са настъпили претендираните вреди ; както и за размера на обезщетенията . Ответникът оспорва причинната връзка между описаните от ищеца болки и страдания и незаконното обвинение . За адвокатския хонорар се твърди , че не е заплатен .

По иска за неимуществени вреди

Безспорно болки и страдания на Б. от водене на наказателно дело срещу него са настъпили и те са били следствие от наказателното производство. В този смисъл показанията на св.В. и св.С.принципно трябва – в по-голямата си част - да се кредитират . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :

-  тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;

- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство ;

- продължителността на наказателното производство (като период от време) ;

- видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;

- има ли разгласяване чрез медиите ;

- има ли влошаване на здравословното състояние ;

- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;

- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на наказания ;

Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.

Трайната задължителна практиката на ВКС е , че приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.

Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение №3 от 29.01.2014 г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV  ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди.

В случая релевантните факти за определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според указанията на ВКС са  :

- тежест на повдигнатото обвинение – за тежко престъпление , предвидено е наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода ;

- вид и продължителност на проведеното наказателно преследване –  около 8 години общо в досъдебна и съдебна фаза , което – независимо от фактическата и правна сложност на делото -  надвишава разумния срок . Проведени са 28 съдебни заседания пред СГС , САС и ВКС . Делото е било с фактическа и правна сложност ;

- наложена мярка за неотклонение – сравнително лека - „парична гаранция “ от 3500 лева ;

- разгласяване в медиите – делото е разгласено , но водещо за медиите е участието на политика и бивш вицепремиер на РБ А.Т.. Ищецът е считан от медиите за второстепенен участник в „престъпните схеми“ ;

- влошаване на здравословното състояние . Не е доказано по категоричен начин със съдебно-медицинска експертиза . Показанията на св.С.са непълни , неясни и не могат да се кредитират в тази част ; както и същите не доказват причинна връзка между обвинението и евентуални здравословни проблеми на ищеца / свидетелят посочва , че ищецът по принцип е имал здравословни проблеми /    ;  

- наложено наказание – ищецът е оправдаван от всички произнесли се по същество съдебни инстанции .  

- интензитет и продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния живот – не е доказан интензитет по-голям от обичайния в подобни случаи . СвидетелитеВ.и С.сочат основно „затваряне“ на ищеца , липса на комуникативност и общителност , като предполагат , че това може да се дължи на воденото наказателно производство . Не може да се изключи възможността това поведение на ищеца да е било причинено и от други обстоятелства – влошаване на състоянието на „К.“ АД респ.на професионалния статус и кариерата на ищеца , проблеми в личния живот /последвал развод/ , както и на здравословни проблеми /св.С.посочва , че ищецът имал здравословни проблеми /.

- затруднения в професионалната дейност – не са доказани съществени такива . Ищецът е продължил да работи и в настоящия момент работи в „К.“ АД /в несъст./ , като ответникът не може да носи отговорност за лоша работна атмосфера , клюки и сплетни . Неясни са и не могат да се кредитират показанията на св.В. , че ищецът не бил включен от  „Е.К.“ в проект за възстановяване на производството „поради проблеми със съда „ . Свидетелят не посочва от къде знае тази информация , кога се е планирал такъв проект , а е безспорно , че такъв проект така или иначе не е реализиран . Неясни са и не могат да се кредитират показанията на св.С., че ищецът искал да пътува , но не му разрешили . В единствения случай , когато е подадено до съда такава молба , тя е била удовлетворена ;  

- затруднения в личния живот – твърди се , отново под формата на хипотеза от св.С., че ищецът се развел , защото „жена му не можела вече да живее с него – станал избухлив , неконтактен и много затворен“ . Св.С.няма преки впечатления за чуждите семейни отношения и преразказва по впечатления на съпругата си . Дори наказателното производство да има влияние върху брака на ищеца , то е косвено и не е изяснено дали няма и други фактори и въобще в какви семейни отношения е бил ищецът преди започване на делото .

Като цяло съдът счита , че показанията на св.С.са с ниска степен на достоверност и свидетелят проявява пристрастия . Например , по отношение на внасянето на парична гаранция по делото св.С.посочва , че ищецът едва ли не нямал пари за внасяне на гаранция . Същевременно , ищецът е заемал много висок пост в огромно предприятие и е плащал много по-големи суми за адвокатска защита . Очевидно свидетелят има тенденция да съжалява ищеца и да дава облагодетелстващи показания – съмнителни  причини за развод , съмнителни причини за здравословно състояние , преувеличени трудности на работното място и пр.

Поради всичко изложено съдът счита , че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е доказано в пълния си размер . Обезщетение от 60 000 лева е завишено при наличните обстоятелства и доказателства . Подобни обезщетения за обвинения като процесното се присъждат в хипотеза на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ само ако лицето е търпяло задържане под стража или домашен арест ; или ако делото е било с прекомерна продължителност и с осъдителни присъди на някоя от инстанциите , или са настъпили други особено тежки последици в личния или професионалния живот на лицето .

Процесният случай не е такъв . Макар и с тежко и продължително обвинение ищецът е продължил ръководната си работа и личността му не е засегната в толкова висока степен и не са настъпили толкова тежки болки и страдания . С оглед принципа на справедливост и негативното отношение на закона и на обществото към лицата пряко или косвено причинили несъстоятелност . Например , чл.57 т.2 ТЗ и чл.141 ал.8 ТЗ предвиждат ограничения към възможността да се регистрира като ЕТ и като управител на ООД лице , което е управлявало обявен в несъстоятелност търговец .

В случая ищецът формално не е бил част от законните представители на „К.“ АД /в несъст./ , но е бил пълномощник и част от ръководния екип на „К.“ АД /в несъст./ и носи своята морална вина за най-тежкия индустриален фалит в историята на България . Ноторно известен факт е , че тази несъстоятелност остави зад себе си огромни щети за държавата и обществото -  милиони неплатени задължения към държавата /за данъци/ , към „НЕК“ ЕАД /за неплатена електрическа нергия/ , към „Булгаргаз“ /за неплатен природен газ /. Хиляди работници и служители са останали без работа и препитание докато ищецът е получавал с години наред възнаграждения от „К.“ АД и свързани с него фирми . В PR интервюта от 2007 г - 2008 г ищецът сочи , че комбинатът бил „енергоемък“ , но едва ли не жизнеспособен и ще продължи да работи „на печалба“, което е очевидно невярно и е опровергано от последвалата несъстоятелност и разпродажба на активите .    

С оглед на изложеното , съдът счита , че искът на ищеца за неимуществени вреди е основателен за размера от 12 000 лева и е неоснователен за разликата до предявения размер от 60 000 лева .  

По иска за имуществени вреди

Безспорно адвокатското възнаграждение по наказателно дело представлява имуществена вреда , която може да бъде присъдена по реда на ЗОДОВ . В този смисъл са решение №126 от 10.05.2010 г по гр.д. № 55/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС, решение №433 от 23.06.2010 г по гр.д. № 563/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС и много други. В случая са доказани адвокатски възнаграждения за сумата от 38 300 лева , а не претендираните от ищеца  41 300 лева .

Основателно е възражението на ответника за прекомерност на уговорените адвокатски възнаграждения в наказателното производство.

Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 28.11.2008 г с адв.П.Г.за защита по следствено дело трябва да се намали от 1300 лева на 800 лева , тъй като минималното възнаграждение по тогавашната редакция на Наредба №1 от 09.07.2004 г на ВАдвС  е 300 лева и е извършено предявяване на разследването няколко дни поред  .   

Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение с договор за правна помощ №736 от 20.03.2009 г по н.о.х.д.№485/09 г на СГС от 15 000 лева трябва да се намали на 5000 лева . Минималното възнаграждение е 1200 лева по тогавашната редакция на Наредба №1 от 09.07.2004 г на ВАдвС  , но са проведени цели 16 продължителни заседания в продължение на две години .

Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение с договор за правна защита и съдействие от 11.06.2013 г по в.н.о.х.д. №288/13 г на САС , НО от 10 000 лева трябва да се намали на 2500 лева . Проведени са само две заседания .

Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение с договор за правна защита и съдействие от 16.06.2014 г по н.о.х.д. №780/14 г на СГС , НО трябва да се намали от 7000 лева на 4000 лева . Минималното възнаграждение е 2000 лева по Наредба №1 от 09.07.2004 г на ВАдвС  , но са проведени осем заседания .

Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение с договор за правна защита и съдействие от 30.09.2015 г по в.н.о.х.д. №562/15 г на САС , НО  от 5000 лева трябва да намали на 2500 лева , тъй като е проведено едно заседание .

Не е доказано плащане по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2016 г за защита по н.д. №97/16 г на ВКС, НО .

След съобразяване на действително платените суми и намаляване поради прекомерност ответникът дължи на ищеца сумата от 14 800 лева , а не 41 300 лева.

 

По отношение на лихвите върху внесената гаранция от 3500 лева , същите се дължат като пропуснати ползи от ответника решение №281 от 04.10.2011 г по гр.д. № 1684/2010 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №139 от 08.05.2012 г по гр.д. № 1121/2011г , ГК , ІІІ ГО на ВКС. Тъй като гаранцията е била вносима до 05.12.2008 г и по делото липсват доказателства на коя дата е внесена и кога е освободена ; както и данни , че поради невнасяне на гаранцията е била определена по-тежка мярка за неотклонение ; трябва да се приеме , че гаранцията е внесена на 05.12.2008 г и е освободена на твърдяната от ищеца дата 27.05.2009 г . Пропусната полза е в размер на 237,34 лева .

Общо дължимите от ответника имуществени вреди /адвокатски хонорари и пропуснати ползи поради внесена гаранция/ са в размер на 15 037,34 лева . За тази сума искът трябва да се уважи и да се отхвърли за горницата до 41 549,58 лева .

 С оглед изхода на делото на основание чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ в тежест на ответника са деловодни разноски на ищеца от 15 лева /държавна такса и банкова комисионна - изцяло/.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Б.Ц.Б. ЕГН ********** *** на основание чл.2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 12 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 15 037,34 лева имуществени вреди /заплатени адвокатски хонораро в наказателното производство и пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 3500 лева парична гаранция за претендиран период  27.11.2008 г – 27.05.2009 г / от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№780/14 г на СГС , НО , 35 състав ; ведно със законната лихва от 28.07.2016 г до окончателното заплащане на сумите  .

 

ОТХВЪРЛЯ посочените искове за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лева до предявения размер от 60 000 лева ; и за имуществени вреди за разликата над 15 037,34 лева до предявения размер от 41 549,58 лева ; ведно със законната лихва от 28.07.2016 до окончателното заплащане на сумата .

 

ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на на Б.Ц.Б. ЕГН ********** *** сумата от 15 лева деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на страните .

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :