О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №95
14.01.2013г., град Бургас
Административен съд – гр.Бургас,
четвърти състав, на четиринадесети
януари две хиляди и тринадесета година в закрито заседание в състав:
Председател: Галина
Радикова
като
разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело номер 2597 по
описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба, подадена от "СМК
БУРГАС" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от изпълнителния директор П.Т.С. против отказ рег. № РК- 20099/
16.11.2012г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР -
гр.Бургас за временно спиране от движение на МПС на осн. чл. 431 ал.6 ГПК,
съгласно постановление по изп. дело № 535/ 2011г. по описа на ЧСИ Т.Д., рег.№
801, район на действие:Окръжен съд гр. Бургас.
Твърденията в жалбата са, че е налице
незаконосъобразен отказ на административен орган - Началник на Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР - Бургас да извърши фактически действия по временно
спиране от движение на МПС по искане на съдебен изпълнител. Подържа, се че при
наличие на разпореждане на съдебен орган или орган на данъчната администрация
за временно спиране от движение на МПС, за службите по контрол на движението
произтичат нормативноустановени задължения за извършване на фактически действия
в обхвата, определен от разпоредбите на чл. 40, ал.2, ал.3 и чл. 42 от Наредба
№ I - 45/2000 г. - изземване на част втора на свидетелството за регистрация на
МПС, поставяне на знака "спрян от движение", съхраняване на
свидетелството за срока на мярката и до писмено предписание от съответния орган
за вдигане на забраната, както и въвеждане на причините и датата на спирането
от движение в териториалната автоматизирана информационна система за КАТ.
От съда се иска да бъде задължен
издателя на оспорения акт да извърши исканите фактически действия по временно
спиране от движение на МПС, съгласно постановление на ЧСИ по изп. дело № 535/
2011г. Претендира се и присъждане на
сторените разноски по производството.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на подадената жалба и събраните доказателства по
делото намира същата за процесуално недопустима по следните съображения:
В случая, съобразно фактическите
твърдения в жалбата, предмет на търсената защита по реда на чл. 256 от
АПК, е неизвършването на фактически действия от страна на Началника на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас, за които се твърди, че
органът е задлъжен да ги извърши по силата на чл. 40, ал.2, ал.3 и чл. 42 от
Наредба № I- 45/2000 г. за регистрация, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркета, теглени от
тях, във връзка с чл. 431, ал.6
от ГПК и чл. 45 от същата наредба относно спирането от движение на
конкретно индивидуализирано МПС, изискани от частния съдебен изпълнител,
съгласно чл. 431, ал.6
от ГПК на основание чл. 34, ал.3, чл. 36 от Наредба № І-45/2000 г.
за регистрация, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни
превозни средства и на ремаркета, теглени от тях /наричана по-долу в това
изложение само Наредба № І -45/2000 г./
Фактите, въз основа на които е
подадена жалбата са, че пред частен съдебен изпълнител Т.Д. рег. № 801, по
молба на взискателя "СМК БУРГАС" АД, е образувано изпълнително дело №
535/2011 г., за принудително събиране на вземания с длъжник „ СИ- ДИ- ЕН-
К”ЕООД. Последният е собственик на л.а. „Форд Транзит”, рег.№ А 9310 ВК.
С искане, вх.№ ВК- 20953 от
02.11.2012 г., ЧСИ е поискал от Началника на Сектор "Пътна полиция"
при Областна дирекция на МВР - гр.Бургас на основание чл. 431, ал.6
от ГПК, спиране от движение на посоченото МПС за срок от 3 месеца за
последващи опис и оценка на същото.
В отговор на искането, Началникът
на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас, е издал писмо рег.№
РК- 20099/ 16.11.2012г., обективиращо на практика отказ да бъде постановено
временно спиране от движение на моторно превозно средство, като е мотивирал
същия с липсата на основание за това.
В случая, на първо място следва да
се посочи, че нормата на чл. 431, ал.
6 от ГПК, на която е основано искането на публичния изпълнител касае
нормативноустановено правомощие на съдебния изпълнител в общия изпълнителен
процес.
Отделно от това, случаите, в които
органите на МВР могат да спират временно от движение моторно превозно средство
са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 171, т.2
от Закона за движението по пътищата и по същество съставляват
принудителна административна мярка, като в същия законов текст липсва уредена
хипотеза, това да става по искане на частния съдебен изпълнител във връзка със
събирането на граждански вземания. Такава хипотеза не е уредена и в Наредба №
І-45/2000 г., където в нормата на чл. 40, ал.1, т.2 е предвидено това да става
и по искане на собственика на МПС.
За пълнота, следва да се посочи,
че в нормата на чл. 431, ал.6
от ГПК е дадена възможност, при необходимост съдебният изпълнител да
поиска от органите на МВР спиране от движение на моторно превозно средство,
върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца, но не е уредено
правомощие на същия, в това си качество да издаде съответния акт, с който да
спре временно от движение МПС. В този смисъл, по естество и правни последици
искането по чл. 431, ал.6
от ГПК на съдебния изпълнител, е за налагане на принудителна
административна мярка от категорията на визираната в чл. 171 от
ЗДвП - временно спиране от движение на МПС. Редът и основанията, при
които се прилага тази ограничителна мярка са уредени в Глава шеста от Закона за движение по пътищата.
В чл. 171, т.
2, б. "а" - "ж"
от ЗДвП са разписани случаите, когато административният орган може
да наложи ограничителната мярка. Изброяването е изчерпателно и не позволява
разширително тълкуване. В разпоредбата не е предвидена възможност за налагане
на мярката по искане на съдия изпълнител по чл. 431, ал.6
от ГПК за обезпечаване успешното провеждане на изпълнителните
действия върху моторното превозно средство. За да бъде реализирана мярката, в
специалния закон следва да съществуват правни норми, които съдържат
фактическите основания за налагането й, органът, който е компетентен да
постанови съответния индивидуален административен акт, процедурата за
издаването и оспорването му- чл. 23 ЗАНН, каквито към настоящия момент ЗДвП не
съдържа.
На
следващо място, следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 45
от Наредба № І-45/
В тези случаи без съмнение,
задължението за временно спиране от движение на МПС от съответните органи на
МВР, представлява такова по предприемане на действия за изпълнението на влязъл
в сила съдебен акт.
Изложеното по- горе предпоставя
извод, че в процесния случай не се касае за неизвършване на фактически
действия, които административният орган е бил длъжен да извърши по силата на
закона, респ. за бездействие на административен орган по задължение произтичащо
пряко от нормативен акт по смисъла на чл. 256
или чл. 257 от
АПК.
Разпоредбата на чл. 257, ал.1
от АПК, е приложима в случаите, когато административният орган е
длъжен да изпълни определено задължение, произтичащо от нормативен акт, като
защитата се отнася за неизвършването на фактически действия.
В конкретния случай евентуално би
могло да възникне задължение на органите на МВР да предприемат действия по
изпълнението на влязъл в сила акт , т.е. касае се за действия от правен
характер, а не изпълнение на конкретно задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт. Ето защо, и неизвършването на твърдяните действия е бездействие
от правен характер, което не попада в хипотезата на чл. 256
и чл. 257 от
АПК.
Крайният извод, който се налага е,
че в случая липсва фактическо бездействие по смисъла на чл. 256
или чл. 257 от
АПК, което да бъде предмет на търсената съдебна защита по реда на
Глава ХV, Раздел ІI от АПК, което обосновава и изводът на този съд, че жалбата
няма предмет, поради което и съдебното производство е недопустимо.
Ето защо и на осн. чл. 160 и чл.
159 ал.1 АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV състав,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата,
подадена от "СМК БУРГАС" АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
изпълнителния директор П.Т.С. против отказ рег. № РК- 20099/ 16.11.2012г. на
Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр.Бургас за
временно спиране от движение на МПС на осн. чл. 431 ал.6 ГПК, съгласно
постановление по изп. дело № 535/ 2011г. по описа на ЧСИ Т.Д., рег.№ 801, район
на действие:Окръжен съд гр. Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2597
по описа за
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от
съобщението му .
СЪДИЯ: