МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1348/26.07.2012г.,

постановена по НОХД № 2437/2012г. по описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с който против И.А.Д. - роден на *** г. в гр Бургас, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, разведен, монтажист в магазин „В.”, *, с адрес: **, ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26 от НК и по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, вр. чл. 23 от НК.

Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 26.07.2012г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предявен е граждански иск от П. М. С., ЕГН ********** против подсъдимия И.А.Д., ЕГН ********** за причинени имуществени вреди от извършеното престъпление, за сумата от 3600 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Предявен е граждански иск от Д.Г.Г., ЕГН ********** против подсъдимия И.А.Д., ЕГН ********** за причинени имуществени вреди от извършеното престъпление, за сумата от 800 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Представителят на РП – Бургас, по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подсъдимия да се наложи наказание, при приложение разпоредбите на чл. 58а от НК, а именно - за престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК – 2 /две/ години „лишаване от свобода”; за престъплението по чл. 209 НК – 3 /три/ години „лишаване от свобода”; за второто деяние по чл. 209 НК – 2 /две/ години „лишаване от свобода”, като на основание чл. 23 НК счита, че следва да се определи общо наказание измежду посочените в размер на най-тежкото, а именно 3 /три/ години „лишаване от свобода”, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от 5 /пет/ години.

По отношение на предявените граждански искове счита, че същите са обосновани, доказан по размер, поради което следва да бъдат уважени.

Гражданските ищци и частни обвинители П.С. и Д.Г. считат, че гражданските искове следва да бъде уважен изцяло.

Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв. К. ***, не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание, при приложение разпоредбата на чл. 58а НК, като същото да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.

По отношение на гражданския иск, предявен от П.С. счита, че същият следва да бъде намален със сумата от 600 лв.

Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения заявява, че се присъединява към казаното от защитника си, съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

По силата на трудов договор от 01.10.2009 г, подс. И.А.Д. започнал работа като дърводелец в ЕТ С. - П.М.,***02207828, собственост на св. П.М.С.. Едноличният търговец имал основен предмет на дейност изработка и монтаж на мебели. Д. нямал длъжностна характеристика, но св. С. му възложил устно да взима размери за мебели, да ги изработва и монтира, но не и да получава суми от клиентите като цена или предплата за изработването и монтажа на мебелите. Подсъдимият работел с машини и материали на едноличния търговец и нямал изрични задължения да пази имущество на търговеца. Предвид това, Д. нямал качеството на длъжностно лице при едноличния търговец.

Св. Н. К. К. закупил през 2010 г. апартамент в град Бургас, **, като през месец май 2010 г. решил да поръча изработване на кухненско обзавеждане за жилището си на ЕТ С. - П.М.,*** - П.М.,***, бил изработил мебели и за дома на бащата на св. Н. К. - св. К. Н. К.. Св. Н. К. се свързал със св. С. и му обяснил, че иска да поръча изработването на кухненски мебели. Св. С. и св. Н. К. се уговорили С. да посети жилището на Н. К., за да бъдат взети размери за мебелите. Така, на неустановена дата през месец май 2010 г, св. С. и подс. Д. посетили жилището на св. Н. К. в град Бургас, *. Св. Н. К. разбрал, че подсъдимият е работник във фирмата на С.. В присъствието на Н. К. и неговия баща, С. и Д. огледали жилището и взели размери за изработване на поръчаните мебели. Свидетелите Н. К. и С. се уговорили устно мебелите да бъдат изработени за сумата от общо 1 800 лева, платими на две части - сума от 1 000 лева, която следвало веднага да бъде платена на С., а след монтажа на мебелите, следвало да бъде доплатена сумата от 800 лева. Св. Н. К. дал на С. сумата от 1 000лв. След тази среща, св. Н. К. напуснал страната, оставяйки на баща си сумата от 800лв, с която следвало да бъде доплатена поръчката на мебели на С.. Няколко дни по – късно, на неустановена дата през месец май 2010 г., подс. Д. монтирал поръчаните мебели в жилището на св. Н. К. на горепосочения адрес, в присъствието на св. К. К.. Последният запитал Д. дали трябва да доплати сумата от 800 лева предназначена за С., чрез подсъдимия. Независимо, че С. не му бил възложил да получи сумата от 800 лева, Д. заявил на св. К. К., че може да получи сумата от 800 лева. Св. К. К. предал сумата от 800 лева, предназначена за С. и вече собственост на същия след монтажа на поръчаните от св. Н. К. мебели, на подсъдимия. Д. взел сумата от 800 лева, за да я предаде на С. и напуснал жилището. В последствие, подсъдимият решил да задържи сумата от 800 лева за себе си и на неустановена дата през месец май 2010 г, употребил парите в свой интерес по неустановен начин. Д. не съобщил на С., че е получил сумата от 800 лева. С. научил в последствие този факт от св. Н. К..

Към 2010 г, св. С.И.К. *** и през месец май същата година решил да поръча изработване на кухненско обзавеждане. Св. К. познавал свидетелите Н. К. и К. К. и бил виждал мебели изработени от ЕТ С. - П.С., в дома на св. К. К.. Св. К. се свързал със св. С. и му обяснил, че иска да поръча изработването на кухненски мебели. Св. С. и св. К. се уговорили С. да посети жилището на св. Ст. К., за да бъдат взети мерки за мебелите. На неустановена дата, през месец май 2010 г, св. С. и подс. Д. посетили жилището на св. К., като последният разбрал, че подсъдимият е работник във фирмата на С.. В присъствието на Св. К. и неговата съпруга - св. Т. Н. К., С. и Д. огледали жилището и взели размери за изработване на поръчаните мебели. Св. К. и С. се уговорили устно мебелите да бъдат изработени за сумата от: общо 2 400 лева, платими на две части - сума от 800 лева следвало веднага да бъде платена като предплата за закупуване на материали, а след монтажа на мебелите, следвало да бъде доплатена сумата от 1600 лева. Св. К. предал на С. сумата от 800 лева. Няколко дни по - късно, на неустановена дата през месец май 2010 г., Д. монтирал поръчаните мебели в жилището на Св. К., в присъствието на него и съпругата му - св. К.. Св. К. запитал подсъдимия дали трябва да доплати сумата от 1600 лева, като посети работилницата за мебели на ЕТ С. - П.С. и предаде сумата лично на С. или може да доплати тази сума и чрез подсъдимия. Д., който нямал разрешение от С. да получи сумата от 1 600 лева, решил да заблуди К., че ще предаде парите на С.. Подсъдимият имал намерение да задържи за себе си сумата от 1600 лева, ако я получи от К.. Д. заявил пред свидетелите К. и К., че ако получи сумата от 1600 лева, ще я предаде на С. като негов работник и Костови му се доверили. Така подсъдимият задържал получените пари за себе си, без да уведомява С..

През 2010 г. св. Д., в качеството си на управител и едноличен собственик на дружество „Р.” ЕООД гр. Бургас, стопанисвала магазин за дрехи в гр. Бургас, *. Към м. септември 2010г, св. Д. познавала подс. Д., който бил поставял оборудване в друг магазин, стопанисван от свидетелката в МОЛ „Б.П.”. Д. се свързала с подсъдимия и му предложила да израбоги и монтира рафтове в магазина на дружество Р. ЕООД на горепосочения адрес. Подсъдимият разказал на С. за предложението на Д. и той се съгласил фирмата му да изработи и монтира желаните от св. Д. рафтове. С. закупил със свои средства материали за сумата от 300 лева за изработването на рафтовете, след което изработил същите, заедно с подсъдимия в работилницата на едноличния търговец. На неустановена дата през месец септември 2010 г, С. и Д. монтирали изработените рафтове в магазина на Р. ЕООД в град Бургас. По същото време в магазина работел и св. Д. С. С.. Труда по изработването, доставката и монтажа на рафтовете, С. оценил на 300 лева. С. обяснил на Д., че материалите за рафтовете, труда по изработването, доставката и монтажа на рафтовете е с цена 600 лева. Подсъдимият се свързал с Д., като й обяснил, че следва да заплати за материалите за рафтовете, труда по изработването, доставката и монтажа на рафтовете, сумата от 600 лева. Тази сума, предвид обстоятелството, че рафтовете вече били изработени и монтирани в посочения магазин, била вече собственост на С., което Д. осъзнавал. Така, на неустановена дата през месец септември 2010 г. в град Бургас, св. Д. предала посоченото сума от 600 лева, собственост на С., на подс. Д.. Последният взел парите, за да ги предаде на С.. Впоследствие обаче, подсъдимият решил да задържи сумата от 600 лева за себе си и на неустановена дата през месец май 2010 г, употребил парите в свой интерес по неустановен начин, като не съобщил на С. за получената сума от 600 лева.

През 2010 г, св. М.Г.П., колежка на майката на св. Н. К., ползвала жилище в град Бургас, к-с „Славейков”. П. научила от св. Н. К., че ЕТ С. - П.С. е изработил мебели за жилището му и се снабдила с телефонен номер на С.. През октомври 2010 г, П. се свързала по телефона със св. П.С. и му обяснила, че иска да изработи за нея кухненски мебели. На неустановена дата, през месец октомври 2010 г, С. посетил жилището на П. и двамата се уговорили устно, ЕТ С. - П.С. да изработи мебели за кухня за свидетелката за сумата от 1 800 лева. На неустановена дата, през месец октомври 2010 г, св. Д. посетил жилището на св. П., представяйки се за работник на С.. Подсъдимият взел размери за мебелите и П. запитала дали е нужно да даде пари като предплата за изработването на мебелите. Д., който нямал разрешение от С. да получи за него сума като предплата, във връзка с поръчката на П., решил да заблуди свидетелката, че в качеството си на дърводелец при ЕТ С. - П.С., е нужно да получи сумата от 900 лева като капаро за изработване на мебели за кухня. Подсъдимият имал намерение да задържи за себе си сумата от 900 лева, ако я получи от св. П.. П. му се доверила и му предала сумата от 900 лева, като тази сума Д. задържал за себе си, без да уведомява С.. Подсъдимият употребил сумата от 900 лева за лични нужди и няколко седмици отсъствал от работа. След като се завърнал на работа при С., Д. признал, че е взел сумата от 900 лева от св. П.. По - късно С. и Д. посетили дома на П. и монтирали в него поръчаното кухненско обзавеждане, а П. доплатила на С. сумата от 900 лева.

През месец октомври 2011 г, св. Д.Г.Г. ***. Св. Г. решил да поръча за жилището кухненско обзавеждане. Г. познавал Д. като дърводелец от 4-5 години. На 12.11.2011 г. в град Бургас, св. Г. случайно се срещнал с подсъдимия и му обяснил, че се нуждае от майстор - дърводелец, който да му изработи мебели за кухня. Подсъдимият решил да заблуди Г., че срещу заплащане ще му изработи в срок до 12.12.2011 г. мебели за кухня. Д. нямал намерение да изработи мебелите за Г., а само да получи и запази за себе си паричната сума, която Г. му плати. Д. и Г. посетили жилището на горепосочения адрес, където подсъдимият си придал вид, че взима размери за мебели за кухня. След това Д. заявил на св. Г., че изработването на мебелите ще струва общо 1300 лева, от които свидетелят трябва да му предаде предварително 800 лв, за закупуване на материали. Г. се доверил на подсъдимия и се съгласил с предложените условия за изработка на мебели. Свидетелят и Д. се уговорили да се срещнат на следващия ден, когато Г. трябвало да предаде сумата от 800 лева. След това Г. и Д. се разделили. На 13.11.2011 г, подсъдимият отново посетил жилището, където по това време се намирали св. Ч. Н. Г. - водопроводчик и св. Т. П. Д. - монтажник. Св. Г. предал на подсъдимия, в изпълнение на обещаното, сумата от 800 лева, като Д. отново заявил, че ще изработи в срок до 12.12.2011 г, мебелите за кухня. Свидетелите Г. и Д. дочули част от разговора между подсъдимия и св. Г. и видели предаването на горепосочената сума. След това, подсъдимият напуснал жилището на св. Г.. По – късно, Д. не изпълнил обещаното на Г.. Последният започнал да го търси по телефона, като Д. първоначално обяснявал, че ще изработи поръчаните мебели, а по - късно престанал да отговаря на повикванията. Св. Г. се свързал със св. С., който му разказал за извършените и описани по - горе деяния на подсъдимия.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия дадени при разследването, направените самопризнания за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, свидетелските показания и писмените доказателства по делото.

С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна страна, че подсъдимият е извършил престъплението – обсебване и измама.

Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване..

Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимия И.А.Д., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че при продължавано престъпление:

1. На неустановена дата през месец май 2010г. в гр. Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ - парична сума в размер на 800 лева, собственост на П. М. С., ЕГН **********, която му била предадена от К. Н. К., ЕГН **********, и владеел ;

На неустановена дата през месец септември 2010г. в гр. Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ - парична сума в размер на 600 лева, собственост на П. М. С., ЕГН **********, която му била предадена от К. Г. Д., ЕГН **********, и владеел, като общата стойност на обсебеното имущество е 1400 /хиляда и четиристотин/ лева - престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26 от НК,

2. При условията на съвкупност с горепосоченото престъпление, в условията на продължавано престъпление:

На неустановена дата през месец май 2010 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.И.К., ЕГН **********, че в качеството си на дърводелец при ЕТ „С. - П.С.", ЕИК 102207828, ще предаде на П.М.С., ЕГН **********, сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева и с това причинил имотна вреда на С. в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева ;

На неустановена дата през месец октомври 20 Юг. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М.Г.П., ЕГН ****** 0 5 3 9, че в качеството си на дърводелец при ЕТ „С. - П.С.", ЕИК 102207828 е нужно да получи сумата от 900 лева, като предплата (капаро) за изработване на мебели за кухня и с това й причинил имотна вреда в размер на 900/деветстотин/ лева, като общият размер на причинената имотна вреда е 2500 /две хиляди и петстотин/ лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, вр. чл. 23 от НК.

3. При условията на съвкупност с горепосочените престъпления, в периода от 12.11.2011 г. до 13.11.2011г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д.Г.Г., ЕГН **********, че срещу заплащане ще му изработи за срок до 12.12.2011г. мебели за кухня и с това му причинил имотна вреда в размер на 800 /осемстотин/ лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 23 от НК.

Общ причинен съставомерен престъпен резултат в размер на 4700 лева.

За извършеното престъпление по чл. 206, ал.1 от НК е предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода.

За извършеното престъпление по чл. 209, ал.1 от НК е предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода.

При определяне вида и размера на наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи наказанието за всяко извършено от подсъдимия престъпление, при условията на чл. 58а от НК, вр. чл. 54 НК, тъй като счита, че не са налице условия за прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на Д., като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат високия размер на причинените щети и обстоятелството, че подсъдимият е осъществил множество сходни деяния в инкриминирания период. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са необремененото съдебно минало, искреното съжаление за извършеното и проявата на критичност към противоправното му поведение.

Видно от приложената справки за съдимост, подсъдимият е неосъждан към момента на деянието, което дава основание за приложимост разпоредбата на чл. 66 от НК. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че законодателят е предвидил долна граница на наложеното наказание по чл. 206, ал. 1 НК, в размер на една година лишаване от свобода, съдът е определил наказание към минимума, определен от закона – една година и шест месеца, като след редуцирането му с 1/3, съдът е наложил наказание една година „лишаване от свобода”, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изтърпяване, за срок от три години.

По отношение първото извършено деяние по чл. 209, ал. 1 НК и отчитайки размера на щетата, както и обстоятелството, че законодателят е предвидил долна граница на наложеното наказание, в размер на една година лишаване от свобода, съдът е определил наказание две години лишаване от свобода, като след редуцирането му с 1/3, съдът е наложил наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изтърпяване, за срок от три години.

По отношение второто извършено деяние по чл. 209, ал. 1 НК, съдът е определил наказание две години лишаване от свобода, като след редуцирането му с 1/3, съдът е наложил наказание към минимума, определен от закона – една година и шест месеца, като след редуцирането му с 1/3, съдът е наложил наказание една година „лишаване от свобода”, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изтърпяване, за срок от три години.

Вземайки предвид разпоредбата на чл. 23 от НК, съдът е определил едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия измежду наложените му, а именно една година и четири месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изтърпяване, за срок от три години.

С така определеното и наложено наказание настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.

Относно предявените граждански искове и вземайки предвид събраните по делото доказателства, съдът ги уважи изцяло.

Причините за извършеното от подсъдимия деяние, се коренят в ниските морални задължения, липсата на ценности и критерии в отношенията му към обществото, ниската му правна култура, както и тежките икономически условия в страната, свързани с безработица и стремежа към лесно облагодетелстване.

Накрая съдът се занима с разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимия.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА