МОТИВИ по НОХД № 112/2018 година по описа на Мездренски РС:

 

Подсъэдимчият Т.Г.Ц. *** е предаден на съд от Районна прокуратура гр. М. по обвинение за извършено престъпление по чл.325б ал.2 т.2 пр.1 т.3 пр.1 вр. ал.1 НК, за това, че на 12.08.2017 г. в с. Върбешница, общ. М. като е проявил жестокост към гръбначно животно – куче на пет години от мъжки пол, на стойност 50 лева, собственост на Г.Н.Н.от същото село, му е причинил противозаконно смърт като го е застрелял с ловна пушка „ИЖ-27“ с № 13324, 12 калибър, законно притежавана, като деянието е извършено по начин и със средства, опасни за живота на хора и животни, и е извършено на публично място.

Производството по делото е протекло по реда на Глава ХХVІІІ НПК.

В с.з. подсъдимият е заявил, че разбира в какво го обвиняват, но не желае да дава обяснения. Същият моли съда да му бъде наложено по-леко наказание.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същото се подкрепя от събраните по делото доказателства. На тази база е направено искане Ц. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 НК и да му бъде наложено административно наказание глоба, както размерът му бъде съобразен със събраните доказателства, касателно материално и имотно състояние, и семейно положение на подсъдимия, както и данните относно неговата личност. По отношение на веществените доказателства се предлага иззетата ловна пушка да остане на съхранение в РУ М. до влизане в сила на съдебния акт, а сачмите и протривките от пушката да продължат да се съхраняват по делото.    

Защитникът адв. Х.Х. от СфАК е изложил становище, еднакво с представителя на прокуратурата. Различия са наблюдават единствено в изложените доводи, касателно веществените доказателства, в частност ловната пушка, за която е направено искане да бъде върната на подсъдимия след влизане в сила на съдебния акт и изпълнение на съответните процедури, предвидени в специалното законодателство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Г.Н.Н.живеел със семейството си на ул. „Искър“ № 4 в с. Върбешница. Същият притежавал куче на 5 години от мъжки пол, непородисто, на име Боби, което не било връзвано, движело се свободно из двора на къщата и понякога излизало из селото, тъй като имотът нямал порта. Подсъдимият Т.Г.Ц. *** бил ловец и разполагал с ловна пушка „ИЖ-27“ с № 13324, 12-ти калибър, законно притежавана. На 12.08.2017 г. около 19.30 часа свидетелката Христина Димитрова Сивкова, живуща на семейни начала с Ц., отивала към магазин в селото и водела със себе си тяхното дете – момиченце на 4 години. По това време посоченото по-горе куче било напуснало имота на свидетеля Насков и се движело безконтролно из селото. На едно кръстовище то видяло свидетелката и дъщеря й, и започнало да лае по тях, а после се спуснало към краката на детето, което много се уплашило. Свидетелката дръпнала настрани дъщеря си и се опитала да ритне кучето, с което го прогонила. Случката разстроила Сивкова и момиченцето й. На връщане към дома те срещнали подсъдимия. Той се прибирал след ловен излет, носейки със себе си посочената по-горе пушка и бил употребил значително количество алкохол. На Ц. му направило впечатление, че близките му са уплашени и ги попитал какво се е случило. Сивкова му разказала за инцидента с кучето. Под въздействие на алкохола подсъдимият се ядосал и решил да застреля животното. Тръгнал към дома на свидетеля Наков. Сивкова завела детето им в къщи и на свой ред тръгнала нататък. Тя застигнала подсъдимия в дома на свидетеля Мариян Радославов Илиев – сват на свидетеля Наков, където Ц. се отбил пътьом. Илиев бил в имота си. Видимо пиян и афектиран, подсъдимият започнал да се разправя с него на висок глас, като му съобщил за инцидента и за намерението си да застреля животното. Ц. предупредил Илиев да не се меси и се отправил към дома на Наков, придружен от Сивкова. Илиев ги последвал на известно разстояние. По това време Наков бил в двора на къщата си, заедно със своя баща – свидетелят Наско Кънчов Наков. Там било и кучето им. Генади Наков пръв видял подсъдимия, застанал на входа на имота /портата липсвала/. Свидетелят забелязал, че подсъдимият носи пушка и извикал на баща си да се прибират, за да не пострадат. През това време Ц. стрелял два пъти с пушката и убил кучето. Свидетелите Накови се уплашили и влезли в къщата, а подсъдимият и свидетелката Сивкова си тръгнали. Малко по-късно свидетелят Генади Наков посетил в дома й свидетелката Магдалина Венкова Дилкова – кмет на с. Върбешница. Той й разказал за събитията и получил съвет веднага да се обади на тел.112. Свидетелят така и постъпил. Той останал в дома на кмета Дилкова до момента, в който дошъл екип на РУ М.. След това двамата с Дилкова отишли заедно с полицаите на местопроизшествието, където бил извършен оглед и изготвен фотоалбум. Двама полицейски служители, единият от които свидетелят Цветан Х. Петков, посетили дома на подсъдимия. Пред тях той разказал описаната по-горе фактическа обстановка и ги запознал с мотивите си за деянието, след което доброволно предал ловната пушка, с която бил стрелял. На 13.08.2017 г. била извършена аутопсия на убитото животно, при която било установено, че причина за смъртта е масиран кръвоизлив, причинен от огнестрелно оръжие. От трупа били иззети 2 бр. сачми. Тези обстоятелства намерили потвърждение в заключението на изготвената ветеринарна експертиза. Приложената по делото химическа експертиза е  установила наличието на барутни частици в цевите на пушката като следи от изстрел. Според заключението на съдебно-ветеринарната експертиза, стойността на убитото животно е 50 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Генади Насков Наков, Мариян Радославов Илиев, Наско Кънчов Наков, Христина Димитрова Сивкова, Цветан Х. Петков, Сашка Шибилева Накова, Магдалена Венкова Дилкова, Галя Павлинова Борисова, Илия Георгиев Митов, Татяна Бориславова Николова, Т.Х. Вуцински, Цветозар Любомиров Мишовски, дадени на досъдебното производство на л.15 и л.78; л.16; л.17; л.19; л.20; л.21; л.22; л.72; л.73; л.74; л.75; л.79, от самопризнанията на подсъдимия, както и от събраните писмени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.10-л.14/; Протокол за аутопсия № 2/13.08.2017 год. /л.24/; съдебно-медицинска /ветеринарна/ експертиза на труп на животно /л.26/; химическа експертиза /л.29-л.32/; съдебно-балистична експертиза /л.37-л.41/; протокол за доброволно предаване /л.43/; протокол за оставяне на вещи на отговорно пазене /л.44/; протокол за доброволно предаване /л.45/; разписка /л.46/; характеристични данни /л.67/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.68/; ветеринарно-оценителна експертиза /л.81/; справка за съдимост /л.22 от съдебното дело/; удостоверение по декларирани данни № 5607000230/21.03.2018 г., издадено от Община М. /л.14 от съдебното дело/.

Преценявайки събраните доказателства, съдът приема, че подсъдимият Т.Ц. е извършил престъпление против реда и общественото спокойствие. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.325б ал.2 т.2 пр.1, т.3 пр.1 вр. ал.1 НК. Това престъпление е резултатно и се счита за осъществено при извършване на изпълнително деяние в някоя от предвидените в  текста на основния състав форми, с визираните средства и при настъпване на съставомерния резултат, посочен в ал.1 на чл.325б НК. Тази разпоредбата от специалната част на НК систематически се намира в Глава Х, озаглавена "Престъпления против реда и общественото спокойствие", като тук се има предвид дейност, насочена към засягане на този родов обект от обществени отношения, които се охраняват с престъпленията в тази глава, при която, наред с обективната страна на престъплението, деецът трябва да има и съзнанието, че я осъществява с особената му проявна форма, а именно жестокост. Анализът на събраните в хода на производството доказателствени източници сочи по категоричен начин, че подсъдимият е осъществил визирания в обвинителния акт престъпен състав. Заключенията на назначените в хода на ДП експертизи сочат по категоричен начин, че смъртта на процесното куче е настъпила в резултат на огнестрелна рана от ловна пушка. Вещото лице д-р Калина Христова, изготвила ветеринарно-медицинската експертиза по делото, е визирала като причина за смъртта на животното масиран кръвоизлив, причинен от нанесени рани след прострелване с огнестрелно оръжие. Изводите в заключението кореспондират изцяло с фактическите констатации, изложени в протокола за аутопсия, извършена на 03.08.2017 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че ловната пушка, с която е осъществена стрелбата по процесното куче, е била собственост на подс. Т.Ц.. Същата, доброволно предадена от него на органите по разследването, е била обект на анализ на назначената химическа експертиза, която е следвало да даде отговор на това дали по въпросната пушка има следи от загар и възможно ли е да се установи времевия период, в който последно е била използвана. От заключението на вещото лице Галина Георгиева – химик в ОД МВР гр. В. става ясно, че при проведеното химично изследване на протривките от цевите на представената за анализ пушка „ИЖ“ № 13324 е установено наличие на неизгорели барутни частици като следи от произвеждан изстрел. Самата пушка, видно от съдебно-балистичната експертиза, е стандартно огнестрелно оръжие, ловна пушка 12 кал., технически изправна и годна да се ползва по предназначение, и да произвежда изстрели с ловни патрони 12 кал. Предоставените, заедно с нея 2 бр. ловни сачми с неустановен диаметър, в резултат на деформация и тегло 3,76 грама всяка една са стандартни ловни сачми за снаряжение на ловни патрони 13/0. Видно от приложената на л.49 ДП справка, издадена от Отдел „КОС“ в РУ М., подсъдимият Ц. има издадено разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, и в тази връзка притежава разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № 20170303263, валидно до 25.08.2019 г. Същият притежава и ловна гладкостенна пушка надцевка „ИЖ“ кал.12, фабр. № 13324. Въз основа на изложените до тук доказателствени източници, съдът приема, че стрелбата, довела до причиняване на смърт на процесното животно, е била извършена посредством ловната пушка, собственост на подс. Т.Ц., кал.12 с № 13324 „ИЖ-27“. В унисон с писмените доказателства поделото са и гласните такива. Посочените по-горе свидетели изцяло подкрепят описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. С оглед преценката на съда, основана на свидетелските показания и конкретно на заключението на вещото лице по назначената ветеринарно–медицинска експертиза констатираните увреждания могат да се характеризират като тежки, а вследствие на тях е настъпила и смърт на животното. В случая обектите на посегателството са установени по необходимия конкретен начин с индивидуализиране на животното, като фактът, свързан с правото на собственост е ирелеванетен от гледна точка съставомерността на деянието и за положителния извод за осъществяване всички предпоставки за реализиране на наказателната отговорност. Нещо повече, тези предпоставки биха били налице дори и ако животното е било собственост или е стопанисвано от дееца.

          Използването на огнестрелно оръжие, установено по категоричен начин с гласни, писмени и веществени доказателства, сочи на извода за наличието на квалифициращите по чл.325б ал.2 т.2 пр.1 и т.3 пр.1 НК признаци, а именно, че деянието е извършено по начин и със средства, опасни за живота на хора и животни, и поради горните особености се отличава като проява на особена жестокост, а освен това огнестрелното оръжие е било използвано публично в присъствието, при това в непосредствена близост на трети лица, което безспорно е предизвикало у тях силна уплаха и е застрашило техния живот и здраве.

          От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на пряк умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването от страна на подсъдимия, че се касае за гръбначни животни, а използваното средство и начина на „служене с него”, показващ проява на агресия и жестокост ще доведе до съставомерния резултат. Прекият умисъл в случая съдът извежда от белезите на конкретното деяние и фактическите положения, при което то е било осъществено - при интелектуалното ниво  и житейски и социален опит на дееца. Проявата му в пълна степен илюстрира и визираната, в разпоредбата на чл.6 ал.2 от Закона за защита на животните, категория „нехуманно отношение към животните”. За такова се смята причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх, което също е особено показателно за субективното му отношение към деянието от гледна точка на акта на боравене с огнестрелното оръжие.

Като причини за извършване на престъплението съдът приема ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане неприкосновеността на частната собственост и установените правила и ред в Държавата.

За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 2000 до 5000 лева. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан и по отношение на него не е прилагана Глава Осма Раздел ІV НК. При това положение съдът счита, че са налице всички предпоставки за приложение на чл.78а НК.

Признавайки Т.Ц. за виновен, съдът, при определяне размера на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, много добрите характеристични данни, липсата на  движимо и недвижимо имущества, направените самопризнания, а като отегчаващи такива – вида и характера на деянието и степента му на обществена опасност, и по тези съображения му НАЛОЖИ административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева в полза на Държавата.

На основание чл.53 ал.1 б.“а“ пр.2 НК, съдът отнема в полза на Държавата вещественото доказателство – 1 бр. ловна пушка „ИЖ-274 с № 13324, 12 калибър, понастоящем на съхранение в РУ М.. Наред с това, настоящият състав постановява веществените доказателства – протривки от ловна пушка и 2 бр. сачми от ловна пушка да останат приложени по делото, след влизане в сила на съдебния акт.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция подс. Ц. следва да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр. В. в размер на 226.95 лева.

По горните съображения съдът постанови своята присъда.

 

 

                                                                               Районен съдия: