М О Т И В И  по НОХД № 2738/ 2012 г. по описа на СтРС

 

Подсъдимият Д.Д.С. е обвинен в това, че на 02.07.2012 г. в село Ловец , общ. Стара Загора е извършил полово сношение с лице от същия пол – Б.Й.К. , ЕГН – **********, лишено от възможност за самоотбрана – престъпление по чл. 157, ал.1, предл. 4 от НК.

 

Подсъдимият Д.Д.С. е обвинен в това, че на 17.07.2012 г. в село Ловец , общ. Стара Загора е извършил полово сношение с лице от същия пол – Д.Д.С. , ЕГН – **********, като употребил сила и заплашване – престъпление по чл. 157, ал.1 от НК.

 

На основание чл.84 и сл.НПК бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, граждански иск от Б.Й.К., ЕГН – ********** *** Загора против подсъдимия Д.Д.  С. с п.а.и ЕГН за сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане – 02.07.2012г., до окончателното й изплащане.

 

Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявените обвинения по отношение на подсъдимия С.. Пледира на същия да бъде наложено наказание към минимума, предвиден в закона за всяко едно от деянията, като на основание чл.23 от НК съдът определи едно общо наказание, най – тежкото от тях. По отношение на предявения граждански иск счита същия за основателен, поради което следва да бъде уважен.

 

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа обвинението, наред с  прокурора. Моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск.

 

Подсъдимият С. се явява в съдебно заседание и дава обяснения по делото. Не се признава за виновен по повдигнатите обвинения.

 

Защитата пледира за оправдателна присъда. Счита, че събраните по делото доказателства не са достатъчни за изграждане на убеждение у съда, че подзащният му е извършил деянията, за които е предаден на съда. Моли съда да отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен.

 

От събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

 

Подсъдимият Д.Д.С. ***. По време на инкриминираните деяния работел като кравар.

 

Пострадалият Б.Й.К. ***. Загора и е племенник на подсъдимия. К. страда от умствена изостаналост. Същият помагал в домакинството, като извършвал елементарни дейности. Често ходел и с чичо си – подсъдимия С., да пасе кравите.

 

Пострадалият Д.Д.С. е син на подсъдимия. По време на инкриминираното деяние живеел с него и с втората му жена – свидетелката Г.М..

 

На  02.07.2012 година в село Ловец , общ . Стара Загора  св. К.  изкарал кравите на паша. С него бил и чичо му - подсъдимия С.. Същият решил да осъществи полово сношение със св. К.. В резултат на намисленото подсъдимият изчакал да останат насаме с пострадалия, приближили се до едно дърво, в близост до язовира край селото и предприел действия по хомосексуално съвкупление. Първо събул долнището на анцунга на пострадалия, намазал ануса ме с крем „Здраве”, наредил му да застане по корем и легнал върху него. След това подсъдимият вкарал члена си в  ануса на К. и започнал  да извършва съвкупителни действия. По време на аналния  полов   акт, пострадалият К.  усещал  болка в областта на  ануса, но  не реагирал. Предвид обстоятелството, че  страда от умствена изостаналост, К. се подчинявал автоматично на заповедите на подсъдимия, макар да съзнавал, че извършваното с него е нередно и нежелано. Подсъдимият продължил действията си няколко минути, след което е  еякулирал в ануса на пострадалия.

 

След това С. и К. се прибрали по домовете си. Малко след това,  пострадалият се оплакал на майка си– св. Й.С. от болки в корема и посетил тоалетната. Там забелязал, че по бельото му има следи от кръв и бяло вещество. Уплашен извикал майка си и и го показал. Споделил и какво се е случило с чичо му по-рано през деня. На следващия ден, св. С. завела пострадалия на лекар – специалист по съдебна медицина и уведомила за случилото се органите на МВР.

 

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза, при прегледа на пострадалия К. не са установени видими травматични увреждания по главата, шията, крайниците и снагата. Установило се слабо заглаждане на гънките на ануса и зеене на аналното отвърстие. В отговор на поставени от съда уточняващи въпроси, вещото лице даде категорично становище, че заглаждането на гънките на ануса, както и зеенето не могат да се получат в резултат на разстройство, а за да бъдат вследствие от запек, последният трябва да е много продължителен. Експертът бе категоричен още, че както зеенето, така и заглаждането на аналните гънки, са резултат от външно механично въздействие.

 

В хода на  наказателното производство са назначени съдебно- психиатрична и комплексна психологопсихиатрична експертизи на Б.К..

 

От заключението на първата се установява, че К. страда от умерена умствена изостаналост. Към момента на изследването, вещото лице е преценило, че пострадалият не е бил в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и събития от значение за досъдебното производство  и да дава достоверна информация за тях. В хода на съдебното следствие вещото лице коригира своето заключение, с оглед актуалната симптоматика на пострадалия и посочи, че към момента на повторния разпит в края на досъдебното производство и пред съда, същият може да възпроизвежда факти и събития от значение за изясняване на делото, но изпитва силно затруднение да ги подреди в хронологичен ред. Това наложи назначаване на нова експертиза – психологопсихиатрична.

 

Видно от заключението на комплексната експертиза, Б.К. страда от лека умствена изостаналост, долен вариант, близък до критерия за определяне на страданието, като умерена умствена изостаналост. Наличният интелектуален дефицит го прави манипулируем, внушаем, социално незрял, подчиняем и практически неспособен да се противопоставя на авторитети. К. е разбирал свойството и значението на извършеното по отношение на него деяние. Последното е засегнало дълбоко интегритета на личността му. Това пък от своя страна е провокирало остра стресова реакция, което е обусловило невъзможността за нормален словесен контакт с лица извън най – близкото му обкръжение. Пострадалият е страдал от безсъние, изпитвал е чувство на силен страх, срам от преживяното, което не е отшумяло напълно.  Към момента на освидетелстването, състоянието на пострадалия се определя като протрахирана реакция, с тревожно – хиподепресивен облик.

 

Две седмици след извършване на деянието, описано по- горе, подсъдимият С. и синът му – св. Д.С., влезнали в обора за да доят кравите. Подсъдимият решил да осъществи полово сношение със свидетеля. Ето защо, наредил на сина си да свали панталоните си. Пострадалият се противопоставил, обяснил че не желае, но подсъдимият го заплашил, че ще го пребие. Веднага след това, ударил с юмрук свидетеля в областта на главата и му наредил да се събуе и наведе. Пострадалият молел баща си да не извършва насилие. Подсъдимият обаче не го послушал и го ударил още няколко пъти в главата. Изплашен от това, пострадалият се подчинил, свалил долнището на анцунга си и се навел. Подпрял се на стената, а подсъдимият застанал зад гърба му и вкарал члена си в ануса му. Започнал да извършва съвкупителни действия. По време на половия акт, пострадалият изпитвал силна болка. Няколко минути по – късно, подсъдимият е еякулирал в ануса на св. С. и преустановил акта. Малко след това, свидетелят се прибрал в стаята си, разплакал се и разказал за случилото се на мащехата си – св. С.. След това споделил и на св. Т..

 

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза, назначена в хода на ДП, при освидетелстването на пострадалия С. не са установени видими травматични увреждания по главата, тялото и в областта на аналната област. Констатирано е зачервяване и зацапване около ануса.

 

Подсъдимият С. оспорва повдигнатото обвинение. Твърди,че не е извършвал престъпно съвкупление, както с племенника си, така и със сина си. По отношение на първия от тях твърди, че на инкриминираната дата се е къпал в язовира и е пил мръсна вода, което провокирало болките в корема и разстройство. Счита, че е набеден от брат си и снаха му – св. С., с които бил в лоши отношения.

 

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема версията на подсъдимия по отношение на пострадалия К. за защитна и неподкрепена от останалите доказателства по делото.

 

На първо място, тезата на С. се опровергава от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Вещото лице в съдебно заседание бе категорично, че е невъзможно зеене и заглаждане на гънките на аналното отвърстие да се получат в резултат на разстройство, каквото версия разви подсъдимия. Освен това, въпреки интелектуалния си дефицит, разпокъсаната и неподредената хронологично мисъл, пострадалият К. успя да опише  пред съда фактите, свързани с инкриминираното деяние. Същият посочи, че времето е било топло, че чичо му го е насилил до дърво,  до моста, тогава когато са ходили да пасат  крави. Разказва, че го е намазал в областта на ануса с бял крем, както и че го е насилил като е застанал отзад откъм гърба. Описва половия член на подсъдимия. Свидетелят споделя, че С. е извършвал пред него блудствени действия, като е опипвал себе си и пострадалия в областта на гениталиите.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на св. К., макар разказа му да е примитивен, хаотичен и неподреден добре във времеви порядък.  Видно от заключението на комплексна психологопсихиатрична експертиза и допълнителното уточнение, направено от вещите лица в съдебно заседание, К. може правдиво и достоверно да възпроизвежда случилото се, макар да се затруднява в подреждането на събитията. Същият е разбирал значението на случващото се с него. Вещите лица са категорични, че предвид степента на умствена изостаналост, свидетелят е социално незрял и неспособен да лъже, тъй като лъжата е защитен механизъм, какъвто у хора от неговия тип липсва.

 

Показанията на пострадалия К. се подкрепят и от тези на свидетелката Й.С.. Същата описва последователно как в началото на м. юли 2012г.,  пострадалият я е извикал в тоалетната, споделил и за оплакванията си, като и разказал къде и какво точно се е случило между него и подсъдимия. Свидетелката описва факти, почти идентични с тези, посочени от К.. Разказва, че събитието се е случило до язовира в близост до един мост, до голямо дърво, описва също, че от сина си знае, че С. го е намазал с крем, бял на цвят, след което го насилил сексуално.

 

Макар и косвено, в подкрепа на показанията на св. К. и св. С., е и посоченото от съпругата на подсъдимия, свидетелката Г.М.. Същата заявява пред съда, че съпругът и напоследък проявявал подчертан афинитет към аналния секс, който практикувал въпреки противопоставянето на съпругата си и оплакването, че изпитва болки. Свидетелката споделя още, че след като узнал, че етърва и – св. С. е завела сина си – пострадалия К. на лекар, С. бил видимо притеснен, замислен и изразил увереност, че ще имат неприятности.

 

По отношение на второто инкриминирано деяние – престъпно съвкупление със сина на подсъдимия, осъществено на 17.07.2012г., съдът кредитира с доверие прочетените на основание чл. 281 ал.1 т.4 от НПК показания на пострадалия Д.С.. Същият е последователен по време на разпита си, като описва подробно къде, кога и как точно баща му е извършил престъпното деяние. Посочва, че това се е случило по обяд, в обора. Свидетелят разказва как баща му го е ударил неколкократно с юмрук по главата и го е накарал да си събуе панталоните и наведе. Описва детайлно как е осъществен аналния полов контакт, въпреки изявеното от него вербално и невербално несъгласие с действията на подсъдимия. Свидетелят споделя, че е разказал за случилото се на мащехата си, която първоначално не му повярвала, макар да е споделял и преди за подобни инциденти.

 

Показанията на свидетеля С. се потвърждават от тези на мащехата – св. Г.М.. Същата описва подробно и последователно какво точно и е споделил С., като посочва, че съвкуплението е извършено в ъгъла на малкия обор, до метлата. Сочи още, че по – късно пострадалият  е споделил на свидетелката Т. за инцидента и е показал тялото си. Т. констатирала, че аналното отвърстие на С. е зачервено. Косвено доказателство в подкрепа на обвинението са и показанията на свидетелката М., в която последната свидетелства за сексуалните наклонности и предпочитанията на подсъдимия С. към анални сексуални контакти.

 

Горната фактическа обстановка съдът намери за безспорно установена от показанията на свидетелите С., М., тези на пострадалия К., от прочетените на основание чл. 281 ал.1 т.4 от НПК показания на свидетелите Д.С. и В.Т., дадени в хода на ДП, както и от заключенията на съдебно медицинските експертизи, заключението на съдебно психиатричната експертиза и това на комплексната психологопсихиатрична експертиза.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

Предвид гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият Д.Д.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 157 ал.1, предл.4 от НК, тъй като на 02.07.2012 г. в село Ловец , общ. Стара Загора е извършил полово сношение с лице от същия пол – Б.Й.К., ЕГН – **********, лишено от възможност за самоотбрана. В хода на съдебното следствие се установи, че пострадалият е разбирал свойството и значението на извършеното спрямо него деяние и го е оценял като негативно и нежелано. Предвид дефицита в интелектуалното развитие на пострадалия, неговата емоционална и социална незрялост, макар физически силен, пострадалият не е могъл да противодейства на извършеното спрямо него сексуално насилие. Подсъдимият системно е упражнявал психическо насилие по отношение на К.,  манипулирал го и се е възползвал от това. Предвид психическото състояние и неспособността да трупа житейски опит, който да го предпазва, пострадалият  се е подчинявал автоматично на подсъдимия, като е бил неспособен да се защити и противодейства на предприетия по отношение на него нежелан сексуален контакт. 

 

Това дава основание на съда да приеме, че деянието е осъществено по отношение на лице, лишено от възможност за самоотбрана.

                                                                                                                  

 Съдът счита за безспорно установено, че подсъдимия Д.Д.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 157, ал.1 от НК, тъй като на 17.07.2012 г. в село Ловец , общ. Стара Загора е извършил полово сношение с лице от същия пол – Д.Д.С. , ЕГН – ********** , като употребил сила и заплашване. В хода на съдебното следствие се установи по категоричен начин, че подсъдимият С. е използвал сила /нанасяйки удари с юмрук/ и заплахи /че ще го пребие/  по отношение на сина си, за да сломи съпротивата му и осъществи нежелан хомосексуален контакт.

 

От субективна страна деянията са извършени виновно - под формата на пряк умисъл. Деецът е съзнал, че извършва престъпното съвкупление с лица от същия пол, негови роднини. Бил е наясно, че контакт е нежелан и насилствен по отношение на втория пострадал. Съзнавал е че пострадалият К. страда от умствена изостаналост, че изпитва дълбок респект и страх от него, поради което практически не може да му се противопостави.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.

 

Съгласно първия принцип в специалния текст на НК, към датата на извършване на престъпните деяния, се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години.

 

Съгласно втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.

 

Смекчаващи отговорността обстоятелства – не са налице.

 

Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и това, че и двете деяния са осъществени по отношение на пълнолетни лица, негови роднини. Пострадалият К. е племенник на подсъдимия, а пострадалият С. – негов син.

 

При съвкупната преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, високата степен на обществена опасност на деянията и дееца, съдът счете, че следва да определи наказания, близо до средния размер, предвиден в закона.

 

По отношение на престъплението, осъществено спрямо свидетеля К., съдът отчете специфичното физическо, емоционално и интелектуално състояние на пострадалия, както и настъпилите допълнителни противоправни последици, каквито не се установиха по отношение на другия пострадал. В хода на съдебното следствие се установи, че упражненото спрямо него сексуално насилие е предизвикало у К. остра стресова реакция, преминала в протрахирана реакция с тревожно хиподепресивен облик. Това мотивира съда, да наложи на подсъдимия за това деяние по – тежко по размер наказание, а именно  ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от четири години.

 

За  деянието  по чл. 157, ал.1 от НК , съдът наложи наказание под средния размер, предвиден в закона, а именно  ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три години и шест месеца.

 

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът групира така определените по-горе  наказания лишаване от свобода, като определи ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото от тях - “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от четири години.

 

С оглед целите на наказанието, предвидени в разпоредбите на чл.36 от НК и като съобрази обремененото съдебно минало на подсъдимия, съдът счете, че за поправянето му и превъзпитанието му е наложително така определеното общо наказание четири години „лишаване от свобода”, да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален “строг” режим, затворническо общежитие закрит тип.

 

На основание чл.59 ал.1 от НК следва да приспадне времето, през което спрямо Д.Д.С. е била взета МН „Задържане под стража”, считано от 19.07.2012г.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

На основание чл.84 и сл.НПК бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, граждански иск от Б.Й.К., ЕГН – ********** *** Загора против подсъдимия Д.Д.  С. с п.а.и ЕГН за сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане – 02.07.2012г., до окончателното й изплащане.

 

Правното основание на предявеният граждански иск е чл.45 ЗЗД. Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, деец, вреда,вина и причинна връзка.

 

С оглед събраните доказателства по делото, съдът счита за безспорно доказано, че подсъдимия Д.Д.С. е извършил виновно престъпното деяние и е причинил вреда на Б.Й.К. .

 

Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ето защо, съдът счита, че предявеният от Б.Й.К., граждански иск е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

 

Обезщетяването на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждането, последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с конкретния случай.

 

В хода на съдебното следствие се установи, че въпреки умствената си изостаналост, пострадалият е разбирал свойството и значението на извършеното по отношение на него деяние. Стореното е засегнало дълбоко интегритета на личността му. Установи се също от заключението на психологопсихиатричната експертиза, както и от показанията на свидетелката М. и тези на пострадалия, че същият изпитвал чувство на страх и срам от преживяното. Последният е съзнавал, че стореното с него е нередно, нежелано и обществено неприемливо. В резултат на деянието, пострадалият е отключил остра стресова реакция преминала по – късно в протрахирана реакция с тревожно хиподепресивен облик. Чувството на страх, срам  от преживяното не са отшумели и понастоящем.

 

Съдът намира, че тези обстоятелства,  разгледани в съвкупност, разкриват средна степен на увреждането, в сравнение с други сходни житейски хипотези.  Ето защо намира, че за пълноценното и справедливо компенсиране на претърпените от  пострадалия неимуществени вреди, следва да се определи обезщетение в размер на 3 500 лева, до който размер  гражданският иск се явява основателен и напълно доказан.

 

На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати съдебни и деловодни разноски в размер на 280,00 лева, както и държавна такса, съобразно уважения граждански иск в размер на 140,00 лева.

 

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

Причини за извършване на престъпното деяние са примитивното правно съзнание и сексуално възпитание на подсъдимия С..

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: