МОТИВИ ПО НОХД №625/2011г.
по описа на ВРС към Присъда № 363/15.07.2011г., тридесет и шести наказателен състав
Варненска районна прокуратура е обвинила :
С.А.К.-С.
в това , че на 20.05.2002г. в
гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице - нотариус с район на действие
Варненски районен съд, регистрирана под №446 в нотариалната камара в кръга на
службата си съставила официален документ - нотариален акт за дарение на
недвижим имот №47 том 1 per.№835 дело №33/2002г. вписан
в службата по вписвания вх.рег.№6554 от 21.05.2002г. акт
№42 том XIX дело 4222/2002г., в който удостоверила неверни обстоятелства, а
именно Г. Г. З. чрез пълномощника си Г.В.З. дарява на племенника си Г.В.З.
следния свой недвижим имот: апартамент №7/седем/ А, находящ се в гр.Варна,
община Варна, област Варна, бул."Сливница" №8/осем/, вх.А,
ет.4/четири/ с площ 52,30кв.м./петдесет и две цяло и тридесет стотни/ кв.м.,
състоящ се от антре, стая, хол, баня и балкон, и 1/2 /една втора/ ид.ч.от
тоалет с общо ползване, при граници: жилище на Г. Т., бул."Сливница"
и жилище Н. К., ведно с 1/2/една втора/ ид.ч.от изба, при граници: изба на Н. К.,
коридор и недовършено помещение, както и 65/2970/шестдесет и пет върху две
хиляди деветстотин седемдесети/ ид.ч.от общите части на сградата и от правото
на собственост върху дворно място, цялото с площ от 515,50
/петстотин и петнадесет цяло и петдесет стотни/ кв.м. представляващо
поземлен имот 7/седем/, попадащо в квартал 715/седемстотин и петнадесет/ по
плана на З/трети/ микрорайон Варна с цел да бъде използван от Г.В.З. тоя
документ като доказателство за тези обстоятелства- престъпление по чл. 311,
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение в с.з., като счита,
че са налице обективните и субективните признаци на състава повдигнатото
спрямо подсъдимата обвинение за престъпление по чл.311ал.1 от НК. От обективна страна счита, че същата има качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93ал.1б.”б” от НК
и като нотариус е била длъжна да удостовери в издадения от нея
нотариален акт правната воля на страните по сделката. Счита, че Г. З. е бил ползвател
на процесната тоалетна, като в пълномощното, въз основа на което е изповядана
сделката не е описана тази част от жилището, а така също и по какъв начин, с
каква сделка ще се прехвърли имота. Подсъдимата, след като са й били
представени документите, като нотариус е извършила тълкуване волята на
наследодателя, което според обвинението не е следвало да бъде правено от нея,
тъй като нотариалният акт е удостоверителен документ и в него следвало да бъде
отразена волята на конкретните страни по конкретната сделка. Вписвайки
в нотариалния акт нещо различно от волята на упълномощителя, подсъдимата според
прокурора е осъществила от обективна страна състава на престъпление по
чл.311ал.1 от НК. Същото е осъществено от К. и от
субективна страна, тъй като с нотариалния акт съзнателно е дала възможност на
надарения да извърши разпоредителни действия с имота. Предлага на съда да наложи
на подсъдимата К. наказание при условията на чл.55 от НК, а именно Пробация с
първите две задължителни мерки в минимален размер, както и наказание лишаване
от право да упражнява професията юрист за минимален срок.
Подсъдимата С.К.-
С. не се признава за виновна, но дава обяснения по обвинението. Счита, че е
изпълнила задълженията си като нотариус и тези, които й вменява ГПК, като действително
запознавайки се с цялата преписка, вкл. и с нотариалните актове за другата част
от жилището, е стигнала до извода, обосновавайки се със трайно установената
съдебна практика, че процесната тоалетна
не е вещ, върху която е учредено
ограничено вещно право на ползване, а обща- за двете жилища, поради което и в
нотариалния акт отразявайки, че дарителят дарява ½ ид. част от тоалетна с общо ползване, е внесла яснота в
гражданския оборот. Сочи, че до този извод е стигнала
проследявайки нормативната уредба през годините и решенията на ВС и ВКС, в
които са уредени аналогични случаи и в които се приема, че за заварените до
1963г. жилища, притежавани в реална съсобственост,
дори когато представляват части от етажи, не се прилагат строителните правила и
норми, предвидени в Наредба №5 от ЗТСУ. Защитникът на подсъдимата пледира за
оправдателна присъда, тъй като не е налице престъпление, осъществено от подсъдимата както от
обективна, така и от субективна страна. В пледоарията си
сочи, че в диспозитива неправилно в множествено число е отбелязано, че в
процесния нотариален акт, нотариус К. била отразила като неверни обстоятелства
всички индивидуализиращи признаци на сделката. Безспорен
факт по делото според защитата е, че Г. З. е дарил собственото си жилище, което
не е невярно обстоятелство. Само в обстоятелствената
част на обвинителния акт било посочено, че нотариус К. неправилно е отразила
правото на собственост относно тоалетната, като е удостоверила в нотариалния
акт съсобственост, а не ползване. Единият аргумент според защитата на
обвинението е, че при изготвяне на нотариалния акт подсъдимата не е съобразила
Наредба №5 , а се позовала при изготвянето му на
своето правно становище, което било само защитна теза. Правният и действащ
аргумент в подкрепа на
твърдението, според защитника е, че волята на дарителя е била
спазена, тъй като намерението му е била да дари жилището, както го е притежавал. В
пълномощното е отразена действителната воля на упълномощителя, като за да бъде
тя правно релевантна е достатъчно имота да е описан със своя административен
адрес. Неговото подробно описание е необходимо само за
нотариалния акт и фактическият и правен извода на нотариуса. Защитата застъпва становището, че процесната тоалетна представлява
обща вещ за двете жилища, като в тази връзка при изготвяне на нотариалния акт
подсъдимата е съобразила съдебната практика и нормативните актове, относими към
този момент. Защитата счита, че с нотариалния акт от
56г. Г. З. не е придобил ограничено вещно право на ползване върху
тоалетната, тъй като от редакцията на този акт е видно, че последният поема
задължение да предостави за общо ползване за всеки последващ купувач
тоалетната, а правото на ползване е такова учредявано с оглед личността. Защитата
счита, че от описателната редакция на нотариалният акт от 1956г., досежно
клозета, правно обосновано е следвал извода, че волята на страните е била да
определят тоалетната за общо ползване на двете самостоятелно обособени жилища,
което се е налагало при законовата необходимост всяко жилище да има и собствена
тоалетна, макар и като обща част, като обща съсобствена, обслужваща и друго
жилище. Тоалетната се е превърнала в обща част по смисъла на чл.38 от ЗС с
извършването на сделката през 1956г., когато Г. З. е закупили
самостоятелно жилище. Сочената от обвинението Наредба №5 от
2001г. чл.131 създава изисквания, на които
следва да отговарят жилищата построени и обособени като такива след приемането
й, т.е. според защитата тя е приложима при сега обособяваните жилища. Защитата счита, че в процесния нотариален акт няма отразени неверни
обстоятелства, тъй като отразеното в нотариалния акт е вярно такова, поради
което от обективна и субективна страна не е налице престъпление и подсъдимата
следва да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
Варненският районен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С. Алекснадрова К.-
С. е родена на ***
***, живуща ***, българска гражданка, омъжена,
с висше образование, работеща, неосъждана.
На 27.03.1956 г. с нотариален
акт №65 том II дело №331/56г. Г. Г. З. придобил, чрез покупко-продажба
от Н. Тодоров К. недвижим имот, с който последния продавал от собствения си имот
находящ се в гр.Сталин, ул.Г..Д." № 8, ет.4, състоящ
се целият от три стаи, вестибюл, кухня, баня, антре, балкон, клозет, избено и
таванско помещение, САМО
- антре, стая, хол, баня, балкон и ½ идеална част от избата, а клозета
щял да се ползва общо от договарящите страни, като продавачът се задължил да
предоставя общо ползване клозета и на бъдещи евентуални втори купувачи на така продадения имот, а
продаваемата част от имота е застроена върху 56,30кв.м.
До 2002г. Г. З.
живеел сам в жилището си. През пролетта на
След проведена среща
между тях се уточнили, че следва да се изготви пълномощно, както и декларация
по чл.226 от ДПК. Поради заболяването на Г. З. в дома му отишла св.С.В., работеща като помощник -нотариус при подсъдимата. Същата се уверила лично в
желанието на упълномощителя, който пред нея подписал предварително изготвените
документи - пълномощно и декларация за гражданство, жителство, гражданско,
семейно и имотно състояние. Същите били нотариално
заверени от св. В. с дата 26.04.2002г. В
пълномощното подписано от Г. З. се сочило, че същия упълномощава Г.В.З. да го
представлява пред всички административни, финансови и технически служби при
Община Варна, район Одесос, пред ДП „Одесос”, като подаде всички необходими
документи и получи удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за
местонахождението на имот и/или скица, пред служба по вписване при ВРС за
издаване на удостоверение за вещни тежести, като се снабди от негово име и за
негова сметка и с други необходими документи за прехвърляне на собствеността на
собствения му недвижим имот, а именно: апартамент №7, находящ се в гр.Варна,
бул.«Сливница» №8, ет.4 с площ 56,30кв.м., състоящ се
от антре, стая, хол, баня, балкон, както и ½ ид.ч. от избата, както и да
го представлява пред нотариус в нотариалното производство като продаде или се
разпореди /дарение, договор за издръжка и гледане, ипотекиране и др./ при определени от него цена и условия, включително и с
правото да договаря сам със себе си, както и с правото да сключва предварителни
договори и получава всякакви плащания по повод разпоредителни действия с имота
включително и да преупълномощава трети лица с правата по това пълномощно. В декларацията за гражданско, имотно и семейно състояние било
вписано, че Г. Г. З. е собственик на недвижим имот находящ се в гр.Варна, бул.”Сливница”
№8, ет.4 с площ 56,30кв.м., състоящ се от: антре,
стая, хол, баня, балкон, както и 1/2ид.ч.от избата.
След получаване на необходимите документи
била изготвена молба от името на св.Г.В.З., подписана
от него относно желанието на Г. Г. З., чрез пълномощника си Г.З. да дари на
племенника си Г.З. свой недвижим имот индивидуализиран и описан. В молбата било посочено, че жилището е с ½ идеална част от тоалет
с общо ползване, която била входирана при подс.К.-С. на
02.05.2002г. На 20.05.2002 г. св.Г.З. се явил при нея за изповядване на сделката. Същата представила пред него проект за нотариален акт, свързан с
прехвърляне на имота, чрез дарение. Акта бил изготвен от подс.К.-С.. В документа било записано, че Г. З.
дарява на Г.З. свой собствен недвижим имот - апартамент № 7А, находящ се в
гр.Варна, бул."Сливница" № 8, вх.А, ет.4, с площ 52,30 кв.м., състоящ се от - антре, стая, хол, баня и балкон и
½ ид.ч. от
тоалет с общо ползване. В нотариалния акт № 47, том I, № 835, дело № 33/2002 г.,
съставен на 20.05.2002 г. било вписано, че били представени документи -
нотариален акт № 65, дело № 331/1956 г. на нотариус при ВРС, удостоверение №
1357/26.04.2002 г. на ДП "Одесос", данъчна оценка, скица, актове за
раждане, заверени пълномощно, декларации, за гражданство, жителство и т.н., декларации
по чл.226 ал.1 от ДПК, вносни бележки за платени местна такса и такса за
вписване. З. подписал акта, който бил подписан и от подс.С.К.-С..
Документа бил вписан в службата по вписвания на 21.05.2002г.
При изготвяне на нотариалния акт не била съобразена с Наредба №5/21.05.2001 г.
действаща към момента на съставянето му и било прехвърлено жилището ведно с
½ идеална част от тоалетната, която не била съсобствена за двете жилища,
а е имало учредено право на ползване.
През лятото
на 2002г. здравословното състояние на Г. З.
се влошило и дори постъпил в болнично заведение. Въпреки
проведеното лечение същия починал на 08.09.2002г. Св.Г.З. се свързал с
приятели на чичо си между които бил св.Г.П., и били
уредени всички подробности около погребението. В последствие
св.З. по повод годишнина от смъртта на чичо си
се срещнал със В.М., като било изготвено пълномощно на 02.06.2003г. от нотариус Борислава Михайлова Налбантова с район на
действие Софийски районен съд, с който З. упълномощавал М. да го представлява
пред компетентния нотариус във връзка с продажбата на собствения му недвижим
имот подробно описан в акт за дарение на недвижим имот №47, том I, рег.№835
дело №33/20.02.2002г. М. била снабдена с това
пълномощно, тъй като проявила интерес за неговото закупуване, но сделка не била
осъществена.
Междувременно
св.Д.З.
и св.Е. К. научили за
сделката. Св.К. придобила с нотариален акт за
покупко-продажба №46 том XVI дело №5015/1975г. от
Вяра Кирова К.а жилище - апартамент находящ се в етажна собственост
„Чайка", бул."Г. *** дясното крило, който се състои от входен
коридор, стая. хол /стая/, кухня, изолационно антре,
общ клозет, таванско помещение, ½ ид.ч.от изба при граници от двете
страни улица, Г. З. и К. А.. В последствие през 1985г. св.Е.В.К.-К.
дарила закупения от нея имот на сина си - А. Р. Р.. Последния я упълномощил да
го представлява и защитава интересите му. Св.Е. К. била
упълномощена и от св.Д.З. да защитава
интересите й в качеството й на наследница във връзка с имота. Предвид тези обстоятелства св.К. завела граждански дела,
като същевременно с жалба били сезирани компетентните органи и било образувано
наказателно производство срещу Г.В.З. и С.А.К.-С.. При
воденото разследване били повдигнати обвинения по чл.282 вр.чл.20, ал.2 от НК,
но делото във връзка с тези обвинения спрямо двамата било прекратено, като
делото е било изпратено в РП гр.Варна с указания от прокурор при ОП гр.Варна за
водене на наказателно производство по чл.311, ал.1 от НК.
В хода на разследване
била на назначена съдебно-почеркова експертиза, като видно от заключението на
вещото лице, подписа положен върху нотариален акт №47, том I, рег.№835, дело
№33 от 2002г. за „нотариус" е изпълнен от
С.А.К.-С.. Подписа в горен десен ъгъл върху молба от Г.В.З. до нотариус С.А.К.-С.,
с която се изисква изповядване на сделката и снабдяване с нотариален акт е
изпълнен от С.А.К.-С.. Подписите срещу „дарител"
и „дарен" в нотариален акт №47, том I, рег.№835, дело №33 от 2002г. са изписани от Г.В.З.. Подписа срещу изписването „с
уважение" в молба от Г.В.З. до нотариус С.А.К.-С., с която се изисква
изповядване на сделката и снабдяване с нотариален акт е изписан от Г.В.З..
Горната фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена, според показанията на разпитаните по делото
свидетели, обясненията
на подсъдимата, както и писмените доказателства, заключенията по назначената по делото
експертизи, които в своята съвкупност са безпротиворечиви. Установената
фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимата. Спорът
между страните е правен.
След обстоен анализ на писмените и
гласните доказателства и доказателствени средства, съдът счита, че се налага
следния правен извод: Съдът намира, че подс. К. –С. не е осъществила състава на
повдигнатото спрямо нея обвинение за престъпление по чл.311ал.1 от НК, тъй като
в хода на производството не се установи, същата на 20.05.2002г. в
гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице - нотариус с район на действие
Варненски районен съд, регистрирана под №446 в нотариалната камара в кръга на
службата си съставила официален документ - нотариален акт за дарение на
недвижим имот №47 том 1 per.№835 дело №33/2002г. вписан
в службата по вписвания вх.рег.№6554 от 21.05.2002г. акт
№42 том XIX дело 4222/2002г., в който удостоверила неверни обстоятелства, а
именно Г. Г. З. чрез пълномощника си Г.В.З. дарява на племенника си Г.В.З.
следния свой недвижим имот: апартамент №7/седем/ А, находящ се в гр.Варна,
община Варна, област Варна, бул."Сливница" №8/осем/, вх.А,
ет.4/четири/ с площ 52,30кв.м./петдесет и две цяло и тридесет стотни/ кв.м.,
състоящ се от антре, стая, хол, баня и балкон, и 1/2 /една втора/ ид.ч.от
тоалет с общо ползване, при граници: жилище на Г. Т., бул."Сливница"
и жилище Н. К., ведно с 1/2/една втора/ ид.ч.от изба, при граници: изба на Н. К.,
коридор и недовършено помещение, както и 65/2970/шестдесет и пет върху две
хиляди деветстотин седемдесети/ ид.ч.от общите части на сградата и от правото
на собственост върху дворно място, цялото с площ от 515,50
/петстотин и петнадесет цяло и петдесет стотни/ кв.м. представляващо
поземлен имот 7/седем/, попадащо в квартал 715/седемстотин и петнадесет/ по
плана на З/трети/ микрорайон Варна с цел да бъде използван от Г.В.З. тоя
документ като доказателство за тези обстоятелства. С оглед горното и на
основание чл.304 от НПК същата следва да бъде призната за невинна и оправдана
по така повдигнатото спрямо нея обвинение.
За да е
налице престъпление по чл.311 от НПК е необходимо от обективна страна деецът да е длъжностно
лице, което съставя официален документ в кръга на служебните си задължения,
вписване в този документ на неверни обстоятелства, както и съзнанието, че
документът ще бъде използван като доказателство за съществуването на тези
именно неверни обстоятелства. Безспорно подсъдимата като нотариус е длъжностно лице по смисъла на чл.93т.1б.”б” от НК. В това й качество същата с предоставената й нотариална
компетентност притежава специална удостоверителна функция при
документооборота. Предмет на престъплението по чл.311ал.1 от НК са само удостоверителни документи, какъвто
представлява и нотариален акт № 47, том I, № 835, дело № 33/2002 г. съставен на
20.05.2002 г, в който е обективирано дарението от Г. Г. З. чрез пълномощника си Г.В.З. на
процесния недвижим имот. Видно от приложените по делото
доказателства Г. З. е бил собственик на апартамент №7/седем/ А, находящ се в
гр.Варна, община Варна, област Варна, бул."Сливница" №8/осем/,
вх.А, ет.4/четири/ с площ 52,30кв.м./петдесет и две цяло и тридесет стотни/
кв.м., състоящ се от антре, стая, хол,
баня и балкон, ведно с 1/2/една втора/ ид.ч.от изба, които обстоятелства са
отразени в нотариален акт №47 /2002г. и същите
представляват верни такива. Основният момент обуславящ обективната съставомерност
на повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение е дали вписвайки
тоалетната като обща собственост за
двата апартамента, подсъдимата е отразила в нотариалния акт от 2002г. невярно обстоятелство, тъй като според обвинението с нотариалния акт от 1956г. Н. К. е предоставил
право на ползване върху същата на купувача и на всички евентуални бъдещи
купувачи, т.е. е учредил ограничено вещно право на ползване
върху тоалетната. Единствено това обстоятелство би могло да
бъде невярно такова. Съгласно действащият към онзи
момент ГПК, чл. 482ал.2
при извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост
или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижим имот, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на
имота. Освен това той трябва да провери дали са налице
особените изисквания, които законите поставят за сключване на тия сделки.
В случая, видно от обясненията на подсъдимата и от приложените по делото
доказателства, тя се е убедила, че действително Г. З. е бил собственик на апартамент №7/седем/ А, находящ се в
гр.Варна, община Варна, област Варна, бул."Сливница"
№8/осем/, вх.А, ет.4/четири/ с площ 52,30кв.м. Следващото,
което е направила е да провери в кръга на своите компетенции дали са налице
особените изисквания на съответните закони, за да бъде извършено прехвърлянето,
в случая дарението. Неяснотата в случая произлиза от редакцията на
нотариалния акт от 56г., досежно клозета, като
спорният въпрос е дали със същия е учредено право на ползване, или волята на
страните е била тоалета да бъде обща вещ за двата апартамента. На първо място следва
да се отбележи, че ползвателят не може да отчуждава своето право, като в този смисъл
правото на ползване е непрехвърлимо и ненаследимо и същото е с оглед личността.
Горното предпоставя недопустимост на клаузи, които да задължават купувача за в бъдеще да
прехвърля придобитото от него право на ползване. В този смисъл редакцията на нотариалния акт от
Видно от доказателствата по делото е налице съдебно
решение на ОС-Варна, с което нот. акт №47 от 2002г. е отменен, като е обявен поради невъзможен предмет за
нищожен договора за дарение, обективиран в този нотариален акт. Макар съдът да е обвързан
от силата на пресъдено нещо, то той не е обвързан от мотивите на съда, поради
което и по изложените по-горе съображения не ги споделя. Съдът намира, че при съставяне на нотариален акт №47 от 2001г.
подсъдимата К. не е отразила невярно обстоятелство, че
Г. З. е собственик на ½ ид. част от тоалетна, поради
което счита, че от обективна страна не е осъществила вмененото й престъпление. Същото е несъставомерно и от субективна страна.
Престъплението по чл.311 от НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел,
осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. Необходимо е в съзнанието на последния да са налице представи, че
при съставянето на документа той внася в него неверни обстоятелства и наред с
това да цели така съставеният документ да бъде използван като доказателство за
тия обстоятелства. Включването в субективния състав на
това престъпление, на този допълнителен специфичен елемент е обусловено от
особеностите на този вид престъпления, чийто общественоопасен характер е
свързан с накърняване на удостоверителната функция на официалните документи.
В хода на съдебното следствие не се установи субективната
страна на състава на престъпление, а именно, че подс. К. умишлено е отразила в съставения нотариален акт невярно
обстоятелство, че Г. З. е собственик на ½ ид.ч. от
тоалетна, с цел същият да послужи като
доказателство за тези обстоятелства. По делото се установи,
че подсъдимата е считала, че основавайки се на съдебната практика и приложените
по нотариалното дело доказателства, е изготвила основан на закона нотариален акт.
Доказателства за противното не се събраха в хода на съдебното
следствие. Горното по категоричен начин изключва
умисъл и съзнание у подсъдимата, че при съставяне на нотариалния акт е отразила
невярно обстоятелство, което би обосновало субективната несъставомерност на
престъплението.
Съгласно нормата на чл.190 от НПК направените по делото разноски с
оглед оправдателната присъда остават за сметка на Държавата.
Мотивиран така,
съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: